Желанието да бъда нужен и страхът да стана ненужен –

Желанието да бъда необходим и страхът да стана непотребен – тези тревожни спътници непрекъснато ме придружаваха по пътя ми, до момента в който не се усъмних в тяхната уместност във връзка с посоката. Но се оказа, че не е елементарно да завия: стандартът настойчиво ме задържеше в остарелия коловоз.

Трябваше да завия внезапно от утъпкания път и да изляза на една тиха поляна, с цел да се запитам почтено: „ Защо би трябвало да бъда толкоз нужен? “, „ Защо ми е толкоз значимо да оставам потребен? И в случай че става дума за моя живот, тогава за каква изгода става дума? “

Природата на въпросите е упорита и безупречна. Задавайки въпрос, ние постоянно получаваме отговор, не постоянно го виждаме, само че постоянно получаваме. И в никакъв случай не знаем от кое място да го чакаме. Отговорът пристигна при мен под формата на тази алегория, която инцидентно   ми попадна:

„ Един влъхва пътувал с учениците си. Те стигнали в гора, където изсичали дървета. Почти цялата гора към този момент била изсечена, като се изключи едно голямо дърво. Мъдрецът помолил учениците си да схванат за какво това дърво не е отсечено. Попитали дървосекачите и те дали отговор:

– Това дърво е изцяло неефикасно. То няма нито един прав клон и толкоз доста клончета, които не са подобаващ за произвеждане на мебели. Неговият пушек е нездравословен за очите, тъй че не става даже и за дърва за огрев. Няма изгода от това дърво.

Учениците преразказали думите на дървосекачите на мъдреца, той почнал да се смее и споделил:

– Бъдете като това дърво. Ако сте потребни – ще бъдете отсечени, ще станете мебели в непозната къща. Бъдете като това дърво, безусловно безполезни, и тогава ще израснете в могъщо дърво и хиляди хора ще намират сянка под клоните ви.

А след това им обяснил:

– Бъдете последни. Не се опитвайте да докажете своята значителност. Вървете   в този свят неусетно, с цел да се наслаждавате, а не да бъдете потребна движимост. Животът е лирика, а не стока на пазара.

Не споделям, че не би трябвало да вършиме нищо потребно. Правете потребни неща, само че помнете, че същинският опит и най-големият възторг идват от безполезното. Чрез лирика, посредством обич.

Ако сте способни да вършите това, което не може да бъде сведено до стока, тогава велика наслада ще извърши сърцето ви. Бъди себе си и си вършете работата. Вие сте тук не с цел да ви продават! “

Ако се пробвате да бъдете потребни, вас ще ви употребяват. Ако се опитате да бъдете нужни, ще ви принуждават и употребяват.

Най-лошото, което можем да създадем, е да принуждаваме себе си да бъдем нужни, с цел да потвърдим правото си на живот. Вече го заслужаваме. Няма нищо излишно в света. Следователно не е належащо да сме нужни. Ние просто би трябвало да бъдем.

Може би както на мен, по този начин и на вас, никой не  е казвал това. В края на краищата от вашата полза някой има изгода. Огледайте се. Спрете. Обърнете се към себе си. Не сте ли не запомнили за себе си? Не живеете в ритъма на своето сърце?

Докато не сте се подчинили на другите до безсъзнание, осъзнайте, че животът ви се движи в две направления: към себе си – и от себе си, с цел да угаждате на някого. Изберете път в благозвучие със сърцето си, а не определен от някой различен.

Няма потребност да се насилвате да бъдете нужни!

Източник esotericblog

Какво би трябвало неотложно да в профил от живота си това лято всеки знак на зодиака?

Лятото е блестящо занимателно време с доста приятни усещания. Но има рискове, които могат да скапват всяко едно прелестно занятие. От какво би трябвало да се опасяват и да изключат от…

Осъждането на другите е рисково за вашия живот!

Много мощно нарушение на равновесието в природата е осъждането на другите хора, и изключително – презрението. От позиция на природата няма положителни или неприятни хора. Има единствено такива, които…