С около градус се е повишила средната температура в България
Жегите водят до заплаха от засушаване и проблем с биоразнообразието у нас.
С близо градус се е повишила междинната температура в България за последните 30 години. Според министъра на екологията жегите водят до заплаха от засушаване в разнообразни елементи на страната. Възможно ли е все по-често да оставаме без вода и ще се трансформира ли България в страна с екваториален климат?
Обяснение за катаклизмите през лятото доста учени намират в стоплянето на България.
" Средната температура в България през последните години, след 1991 година, се е повишила с към 0,8 градуса по отношение на предходния 30-годишен интервал. Много е ”, разяснява доцент Лилия Бочева, шеф на департамент „ Метеорология “ в Национален институт по метеорология и хидрология, предаде NOVA.
За съпоставяне – преди 1991 година междинната годишна температура е била под 11 градуса.
„ Бях в Приморско, където се оказа, че един от дървесните типове, които са най-разпространени в градините на хората и по улиците, са палми “, сподели още Бочева.
„ Естествената растителност е тази, които ще дефинира по кое време ние сме минали в различен климатичен пояс “, изясни климатологът Симеон Матев.
По думите му към този момент няма разлика в климата сред Южна България и Северна Гърция.
„ Ако преди 30 години София се славеше със своето хладно и дъждовно лято, то в този момент кара лятото на Пловдив, Пловдив кара лятото на Сандански и по този начин отиваме на юг с по 100-200 километра “, изясни експертът.
Оказва се, че преходът към нов климатичен пояс крие опасности освен от наводнения и пожари, само че и от засушаване.
„ Бих могъл да посоча цялата Североизточна България, както и басейнът на река Тунджа. Там е извънредно изсъхнало, както и целият Черноморски басейн. Това засушаване слага под директна опасност цялото население на тези територии ”, счита министърът на околната среда и водите Петър Димитров.
Под прицел на климатичните промени е и биоразнообразието.
„ При съществени промени като нищо може да има изгубване на типове или появяването на нови “, изясни акад. Юлиан Ревалски, ръководител на Българска академия на науките.
С близо градус се е повишила междинната температура в България за последните 30 години. Според министъра на екологията жегите водят до заплаха от засушаване в разнообразни елементи на страната. Възможно ли е все по-често да оставаме без вода и ще се трансформира ли България в страна с екваториален климат?
Обяснение за катаклизмите през лятото доста учени намират в стоплянето на България.
" Средната температура в България през последните години, след 1991 година, се е повишила с към 0,8 градуса по отношение на предходния 30-годишен интервал. Много е ”, разяснява доцент Лилия Бочева, шеф на департамент „ Метеорология “ в Национален институт по метеорология и хидрология, предаде NOVA.
За съпоставяне – преди 1991 година междинната годишна температура е била под 11 градуса.
„ Бях в Приморско, където се оказа, че един от дървесните типове, които са най-разпространени в градините на хората и по улиците, са палми “, сподели още Бочева.
„ Естествената растителност е тази, които ще дефинира по кое време ние сме минали в различен климатичен пояс “, изясни климатологът Симеон Матев.
По думите му към този момент няма разлика в климата сред Южна България и Северна Гърция.
„ Ако преди 30 години София се славеше със своето хладно и дъждовно лято, то в този момент кара лятото на Пловдив, Пловдив кара лятото на Сандански и по този начин отиваме на юг с по 100-200 километра “, изясни експертът.
Оказва се, че преходът към нов климатичен пояс крие опасности освен от наводнения и пожари, само че и от засушаване.
„ Бих могъл да посоча цялата Североизточна България, както и басейнът на река Тунджа. Там е извънредно изсъхнало, както и целият Черноморски басейн. Това засушаване слага под директна опасност цялото население на тези територии ”, счита министърът на околната среда и водите Петър Димитров.
Под прицел на климатичните промени е и биоразнообразието.
„ При съществени промени като нищо може да има изгубване на типове или появяването на нови “, изясни акад. Юлиан Ревалски, ръководител на Българска академия на науките.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ