Измериха 47 градуса на кръстовище в столицата в най-горещия ден
Жегата е горещина, само че едно е да мериш температурата в покрайнините на града, напълно друго е в сърцето му. Изследвания потвърждават, че там, където има повече бетон и по-малко растителност, температурите са по-нисоки и мъчно се смъкват. Т.е. нагорещен асфалта денем, той не се охлажда по този начин бързо нощем.
Проблемът се назовава " градски топлинен остров ". Видимо е, че градските урбанизирани територии са много по-топли от останалите. Там, където имаме общирни запечатани територии, където има огромни паркинги, кръстовища, булеварди, здания, които не са изолирани, там се записват доста високи температури. Изследването се прави след залез слънце. Големият проблем е, че градските територии не изстиват нощем. В най-горещия ден предходната седмица температурита на столичното кръстовище на " Панчо Владигеров " беше междуд 40 и 47 градуса. Това е температурата на асфалта.
Това разяснява пред Нова нюз доцент Стелиян Димитров от Национален център за геопространствени проучвания.
Действително огромни територии в градските квартали нямат озеленяване, прекомерно огромни пространства са изложени на дълготрайно слънчево греене, заради което те денем лятото прегряват. В центъра на София този проблем го няма, тъй като там има паркове, които основават зони на изстудяване, коментира климатологът Христо Попов.
Проблемът се състои в това, че тази висока температура въздейства по няколко метода. Първото и очевидното е, че това въздейства отрицателно върху здравето на хората. Второто е, че тези високи температури непосредствено ни бъркат в джоба. Според проучване на американската организация за запазване на околната среда преди десетина години във Финикс повишението на температурата единствено с градус за един ден разноските за изстудяване се покачват с сред 1 и 10 % според от това какъв брой добре е изолирана постройката. Т.е. в случай че имате 3 градуса разлика, ще имате до 30% повече разноски за изстудяване, разяснява доцент Димитров.
В Швеция да вземем за пример вземат решение казуса като не употребяват в асфалта черен цвят. Те употребяват зелено, червеникаво. Също по този начин другата неравност на асфалта оказва помощ. От значение е и цвета на постройките в градската среда, както и материалите. Където има повече дървета, температурите са по-ниски. Не бива да се подценяват по никакъв метод зелените площи, уточни Попов.
Едно решение няма. Става въпрос за сложно решение. Основно зелената система въздейства на температурите посредством изпаренията. Има и различен проблем. Когато има продължителна топла вълна, растенията стопират да изпаряват, с цел да оцелеят. В тази обстановка, с цел да се смъкна температурата, вместо да се мият улици, би трябвало да се поливат зелените площи, с цел да се подкрепят растенията и те още веднъж да изпаряват, а ние да се охладим, разяснява Димитров.
