Jason Bordoff and Meghan L.O`Sullivan Преди половин година много политици,

Jason Bordoff and Meghan L.O`Sullivan Преди половин година доста политици, учени и специалисти от Съединени американски щати и Европа разсъждаваха лирически за геополитическите изгоди от идния преход към по-чиста и екологична енергетика. Те разбираха, че за някои страни ще е мъчно да се откажат от въглеродната енергетика, която се базира на изкопаемите типове горива. Но като цяло се смяташе, че преходът към нови източници освен ще помогне в битката с световното стопляне, само че и ще постави завършек на турбулентната геополитика на остарелия енергиен ред. Тези очаквания обаче се основаваха на илюзии. На процедура преходът към чиста сила неизбежно е придружен от безпорядък, изпълнен с нови спорове и опасности. През есента на 2021 година на фона на енергийната рецесия в Европа, забележителният растеж на цената на природния газ и петрола, даже ярките последователи на новия енергиен ред схванаха, че преходът в най-хубавия случай ще бъде сложен. Останалите илюзии се изпариха с началото на нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 година Войната разкри освен бруталността на режима на съветския президент Владимир Путин и заплахата от несъразмерна енергийна взаимозависимост от нападателните автокрации, само че и рисковете, свързани с жестоката, значително некоординирана битка за основаване на нови източници на сила и отхвърли на света от надълбоко откритите остарели. Един от резултатите е съживяването на термин, който през последните 20 години на фона на бурния растеж на енергийните доставки и утопичната визия за зелено бъдеще се бе трансформирал в анахронизъм – енергийна сигурност. За доста американци това фразеология припомня 70-те години, а във въображението изникват облици на квадратни седани и комбита с дървена ламперия, подредени на километрична опашка на бензиностанция, където, поради арабското петролно ембарго през 1973 година и иранската гражданска война през 1979 година цените на бензина скочиха до небесата. Но концепцията за енергийна сигурност не си е отишла вечно.  В бъдеще тя  ще играе решаваща роля. Исторически под този термин се схваща съществуването на задоволително доставки по налични цени. Но това просто определение към този момент не дава отговор на действителността, защото рисковете, пред които е изправен светът в този момент, са по едно и също време по-многобройни и по-сложни, в сравнение с в по-ранни столетия. За да се оправят с тези нови провокации, политиците би трябвало да предефинират концепцията за енергийна сигурност и да разработят нови средства за нейното гарантиране. Четири са главните правила за този развой: диверсификация, резистентност, интеграция и бистрота. Въпреки че тези правила са познати, обичайните способи за използването им ще се окажат незадоволителни в тази нова епоха. Политиците ще имат потребност от нови принадлежности. Причина за обезсърчение към този момент няма. В края на краищата, петролната рецесия през 70-те породи доста нововъведения, в това число създаването на модерни технологии за потребление на вятърна и слънчева сила, възстановяване на успеваемостта на транспортните средства, както и появяването на организации, участващи в създаването и координирането на енергийната политика. Сегашните остарели и неуместни технологии и политики  в миналото са били нови и гениални. Днешната рецесия също може да докара до появяването на нови хрумвания и способи, в случай че политиците са изцяло наясно с новите действителности на актуалния свят. Бъдещето настъпи рано Събитията от последната година и половина разкриха доста значими връзки сред енергийния преход и геополитиката. Динамиката, в миналото считана за нищо повече от хипотетична, закупи съответни и явни черти даже за инцидентен наблюдаващ. Първо, става въпрос за опитите на обичайните производители на петрол и газ да „ дишат, преди да умрат “, т.е. тяхната мощ и въздействие ще се усилят, преди да спаднат. Например 2021 година беше значима година за Русия и други производители във връзка с приходите, защото търсенето на природен газ се усили заради рисковите метеорологични условия и възобновяване след пандемията. Подобни разтърсвания имаха големи последствия за пазара. Ниската доходност, несигурността по отношение на бъдещото търсене на сила и нуждата да се откажат от изкопаемите горива способстваха за понижаване на вложенията в нефтената и газовата промишленост през предходните години и доведоха до недостиг при доставките. Русия се възползва от рестриктивните мерки, изчерпвайки европейските уреди за предпазване на газ и ограничавайки спот продажбите, при в същото време съблюдаване на дълготрайните договорни отговорности. През 2021 година междинната цена на природния газ се утрои. В композиция с растящите цени на петрола, това обезпечи на Русия големи доходи от продажби, с 50% по-високи от предстоящото. Изминалата година и половина показва също по този начин, че някои производители, както и преди са подготвени а се възползват от енергийната си мощност за реализиране на политически и геостратегически цени. Надеждите, че светът е " надраснал " сходно държание, бяха разрушени от съветското навлизане в Украйна. По време на войната Русия последователно понижи доставките на тръбопроводен газ за Европа с над три четвърти и предизвика рецесия, която накара европейските държавни управления да изразходват 800 милиарда евро за отбрана на фирмите и семействата от нарасналите цени на силата. Световната енергийна взаимозависимост от Русия в началото смекчи световната реакция към спора: в продължение на доста месеци глобите не засегнаха съветския нефт. И до през днешния ден Европейски Съюз не е въвел ограничавания върху закупуването на съветски газ и продължава да внася обилни количества LNG. Напрежението на енергийните пазари усили приходите от съветски нефт и газ и даде на Москва капацитет за разделяне на обединена Европа. През предходната година несъответствието сред понижените доставки и растежа на търсенето разклати петролния пазар: цените скочиха до четиринадесетгодишен най-много пред страха от преустановяване на потоците от съветски петрол. В началото на спора в Украйна Международната организация за атомна енергетика (МАЕ) предвижда, че Русия ще понижи добила с три милиона барела дневно. Опасенията доведоха до растеж на цената на петрола и усилиха геополитическото въздействие на огромните производителки на нефт, в частност на Саудитска Арабия. Съединени американски щати наивно смятаха, че няма да има потребност да молят кралството за увеличение на добива. Но пред лицето на високите цени старите модели на държание още веднъж обявиха за съществуването си и Вашингтон още веднъж се обърна към Саудитска Арабия, единствената страна, разполагаща със забележителен авариен потенциал за произвеждане на нефт. Сътресенията от последната година и половина също по този начин илюстрират способността на геополитическата конюнктура да повлияе на темпото и степента на прехода към чиста сила. Преди войната в Украйна европейските страни и Съединени американски щати бяха изцяло решени да трансформират стопанската система, с цел да реализиран въглеродна индиферентност през идващите десетилетия. Твърдите дейности на Русия и осъзнаването, че боевете се финансират от приходите от продажбата на изкопаеми горива, ускориха тази увереност. Във Вашингтон един от резултатите беше знаковият Закон за понижаване на инфлацията, а Европа форсира зелените си проекти, макар идното й нарастване на потреблението на въглища. Много от американските чиновници обаче се тормозят, че ускореният енергиен преход неизбежно ще докара до увеличение на зависимостта от Китай, поради доминирането му във веригата на доставки на екологична сила. Сенаторът демократ от Западна Вирджиния Joe Manchin съобщи своето отвращение да стои на опашка за автомобилни акумулатори от Китай, по този начин както през 70-те всички са чакали за бензин. Подобен жанр страхове накараха конгреса да сътвори тласъци за произвеждане и преправка на значими потребни изкопаеми вътре в страната. Вместо обаче Вашингтон да бъде окуражителен за този важен екологичен закон, огромна част от света привидя в неговото деяние протекционизъм, с което подхрани диалозите за търговски войни, предизвикани от изменението на климата. Накрая, енергийната рецесия ускори пропастта сред богатите и бедните страни. В развиващият се свят доста започнаха да се опълчват на натиска да се откажат от изкопаемите горива, отбелязвайки покачването на цените на храните и силата, провокирани от войната в Европа. Развиващият се свят също осъди лицемерието, с което развитите страни реагираха на рецесията: да вземем за пример, в продължение на доста години европейците отхвърлят да финансират построяването на газова инфраструктура в страни с ниски приходи, базирайки се на казуса с световното стопляне, а в този момент внезапно са се разбързали с цел да си обезпечат нови доставки и съответната инфраструктура. Ситуацията се задълбочава и от това, че поради нарасналите цени на газа в Европа внезапно набъбна и търсенето на въглища в Азия, в следствие, на което страни с нововъзникващи пазари, такива като Пакистан и Бангладеш си набират трудно  нужните енергийни запаси. В цялостната си мощ това напрежение се появи на конференцията на Организация на обединените нации за климата през ноември 2022 г.  Байдън отиде там, с цел да се похвали с приемането на историческия закон, но  откри, че не е направил нужното усещане на бедните страни. Освен това те попитаха за какво Съединени американски щати вършат толкоз малко, с цел да финансират адаптирането към изменението на климата и чистата сила в чужбина и желаеха от богатите  да компенсират вредите, които към този момент са нанесени на техните градове, селско стопанство и екосистеми. През последните месеци енергийната рецесия може и да отслабва, само че е рано за разпределяне. Миналогодишното стесняване на търсенето на газа в Европа бе главно поради топлото време и застоя във връзка с промишленото произвеждане. Освен това за по-нататъшно запълване на хранилищата в района надали може да се разчита на съветския газ. През 2022 година потокът бе скъсен, само че го имаше, а в този момент е пресечен и по-лошото е, че надали ще бъде обновен. Що се касае до към момента постъпващият в Европа съветски LNG, понижаване на доставките може да се чака още през идващите месеци. Междувременно, съгласно МАЕ, по отношение на рисковете за количеството съветски рандеман се чака световното търсене на нефт да надвиши съвсем два пъти предлагането през 2023 година Основният инструмент на Вашингтон за намаляване на спиранията на доставките - стратегическият петролен запас на Съединени американски щати, се свива. Ако цените стартират да порастват още веднъж за западните страни няма да имат различен избор, с изключение на да се извърнат още веднъж към Саудитска Арабия и ОАЕ, защото те имат свободни мощности. По подигравка на ориста, до момента в който ОАЕ са домакини на идната огромна конференция на Организация на обединените нации за климата (края на 2023 г.), светът може да изиска от Абу Даби освен да поеме водачеството в региона на климата, само че и да достави повече нефт. Източници на напрежение Основните източници за актуалната енергийна неустойчивост са три: завръщането на съперничеството сред огромните сили на фона на възходящата многополярност и фрагментацията на интернационалната система, напъните на доста страни да диверсифицират веригите за доставки и световното стопляне. Войната в Украйна и борбата на Русия със Запада са ослепителен образец за това, по какъв начин упоритостите на един водач са в положение да породят енергийна неустойчивост в целия свят. В последна сметка обаче американско-китайското съревнование може да надделее. Нарастващото предпочитание на страните да не зависят една от друга води до преструктуриране на веригите за доставки и невиждано активиране на индустриалната политика. Дори удвояването на напъните за лично произвеждане на зелена сила няма да помогне на Съединени американски щати и други страни да се отърват от зависимостта от китайски минерали и други съставни елементи на прехода за дълго време, само че ще усили тяхната накърнимост към шокове от КНР. Например Пекин приказва за ограничение на износа на технологии, материали и теоретични разработки в региона на слънчевата сила в отговор на миналогодишните ограничавания във Вашингтон върху доставките на висококачествени полупроводници и съоръжение за Китай. Ако Пекин извърши опасността или понижи износа на основни минерали и съвременни акумулатори за огромните стопански системи (както спря доставките на редкоземни детайли за Япония при започване на 2010 г.), цели сегменти от стопанската система на чистата сила ще бъдат затруднени. Тежко подвластните енергийни страни също премислят своите позиции в отговор на изменящия се геополитически пейзаж, засилвайки нови опасности за енергийната сигурност. Саудитска Арабия, да вземем за пример, промени световната позиция на кралството след известната договорка нефт против сигурност от 1945 година сред американския президент Франклин Рузвелт и саудитския крал Абдулазиз ал Сауд. Сега Рияд е доста по-малко угрижен за удовлетворяването на настояванията на Вашингтон, без значение дали са експлицитни или евентуални, за доставка на нефт на пазарите предвид на ползите на Съединени американски щати. Пред лицето на евентуално или фактически понижаване на стратегическия ангажимент на Съединените щати в Близкия изток, Рияд реши да насочи вниманието си към връзките с други страни, изключително Китай, най-големият консуматор на нефт. Признаването на Китай като поръчител на скорошното иранско-саудитско доближаване ускорява световния статут и роля на Пекин в района. Саудитска Арабия също счита връзките с Русия за приоритет, а самата тя е значим стопански сътрудник и съдружник в битката против неустойчивостта на петролния пазар. Енергийната неустойчивост се дължи и на решителните стъпки, които доста страни започнаха, с цел да укротят и диверсифицират веригите за доставки на фона на спора в Украйна и последствията от световната пандемия. Подобни ходове са разбираеми, даже рационални, като се имат поради рисковете от свръх взаимозависимост от избрани страни, изключително Китай, в новата геополитическа епоха, които станаха явни. Единната световна енергийна система обаче остава крайъгълният камък на енергийната сигурност, а пазарите са най-ефективният метод за разпределение на доставките. Повишената самодостатъчност на обособените страни може да ги направи устойчиви, само че в това време и по-уязвими. Единен световен пазар може да облекчи спиранията, породени от рискови метеорологични условия и политическа неустойчивост. При такива условия по-сегментираните енергийни пазари неизбежно ще изгубят редица благоприятни условия. Законът за понижаване на инфлацията на Съединени американски щати и проектът за Европейска индустриална зелена договорка са предопределени да ускорят прехода към въглеродна индиферентност и в известна степен  да подобрят енергийната сигурност посредством ограничение на зависимостта от подложените на геополитически опасности въглеводороди, търгувани на международния пазар. Въпреки това, в това време те понижават тази сигурност, защото стимулирането на личната им промишленост е изпълнено с нараснал протекционизъм и фрагментация. И най-после, съществена опасност за енергийната сигурност през идващите десетилетия ще бъде световното стопляне и рисковете, които то основава за остарялата и новата инфраструктура. Повишаващите се температури на водата и мощните засушавания ще затруднят охлаждането на електроцентралите, превозването на гориво и зависимостта от водната сила. През 2022 година Калифорния загуби половината от водноелектрическия си потенциал заради суша, а Бразилия съвсем стартира да лимитира потреблението на електрическа енергия. Този жанр събития ще се усилват и поради отхвърли въглеводородите, тъй като зависимостта на енергийните системи от електричеството ще се усили: най-евтиният метод за декарбонизиране на браншове като превоз и отопление е да се оказа от бензиновите мотори и котлите на природен газ в интерес на електричеството. Според МАЕ, в случай че човечеството желае да реализира нулев въглероден отпечатък до 2050 година, 50% от международното ползване на сила ще би трябвало да бъде обезпечено от електричество, до момента в който през днешния ден тази цифра е 20%. И съвсем цялата тази електрическа енергия ще би трябвало да идва от източници без въглерод (в момента 38%). Изменението на климата ще подложи на нови опасности огромна част от инфраструктурата, задействана за производството, преноса и разпределението на електрическа енергия, защото нежните мрежи и въздушните проводници са уязвими на рискови климатични условия, горски пожари и други естествени феномени. Изменението на климата може също да има негативно влияние върху възобновимите енергийни източници: както предвижда Междуправителствената група по изменение на климата на Организация на обединените нации (IPCC), до 2100 година междинната световна скорост напразно заплашва да намалее с 10% заради намаляването на температурните разлики в атмосферата. Дилеми на диверсификацията Един от методите да се реши този проблем е диверсификацията на доставките. Нейното значение е тъкмо толкоз огромно, колкото и през 1913 година, когато първият лорд на Адмиралтейството Уинстън Чърчил декларира, че „ в разнообразието и единствено в разнообразието Обединеното кралство ще откри решение на проблемите, зародили вследствие на решението за отвод от потреблението от английските военноморски сили на нюкасълски въглища в интерес на по-малко надеждните източници от персийски нефт. В дългосрочен  преходът към екологично чиста енергетика в доста случаи ще усили енергийната сигурност посредством диверсификация на източниците на гориво и доставчиците. Например превозът, задвижван с нефт, ще стане по-малко уязвим от спирания на доставките на гориво, поради електрифициране на две трети от транспортните средства в света, защото електричество се създава от голям брой източници. И защото по-голямата част от електрическата енергия се генерира покрай мястото, където се употребява, повече електрификация ще понижи разстройствата при вноса, породени от разногласия сред страните. Въпреки това, защото потребителите се отдалечават от изкопаемите горива, ще се появят нови уязвимости и закани за енергийната сигурност. Геополитическите опасности могат да набъбнат, даже когато потреблението на нефт понижава, защото световното произвеждане се концентрира в страни, които могат да го създават евтино и с ниски излъчвания, доста от които в Персийския залив. В сюжетът на МАЕ, съгласно който света ще доближи до въглеродна индиферентност през 2050 година, каузи на страните на ОПЕК на международния пазар на нефт ще нарасне от актуалната една трета до половина. Петролният колос Вербовъчна разработка се готви за още по-голяма взаимозависимост от тези производители. Според изчисленията на компанията до 2050 година те ще съставляват към две трети от международните доставки на " черно злато ". В дълготраен проект те ще държат огромното парче от пая в ръцете си, търсенето на нефт ще остане високо в продължение на десетилетия, даже в случай че годишното търсене спадне. Властите в Съединени американски щати би трябвало да се запитат, какъв брой удобно ще им бъде, в случай че международният рандеман на нефт още повече се концентрира в страните от ОПЕК, спрямо през днешния ден. Те може да желаят да обмислят редица разновидности за справяне с казуса, в това число адаптиране на все по-популярната идея за аутсорсинг на производството към другарски страни и започване на използването й към производството на нефт в Норвегия и Канада, които се смятат за по-малко рискови от, да речем, Иран, Либия и Венецуела. Някои длъжностни лица може даже да се разгласят за по-малки наказвания на другарски настроени страни производители посредством налози върху вноса и даже наказания. Прилагането на такива ограничения за дестабилизиране на пазара и увеличение на добива на нефт в избрани места е съпроводено обаче със основни опасности. Това би подкопало изгодите от опцията за отклонение на доставките при положение на спирания и би предизвикало ответна реакция и възмездие от страна на най-големите международни производители на нефт в ОПЕК, които биха могли да покачат цените посредством ограничение на производството. Субсидирането на вътрешните доставки също опонира на напъните за поощряване на потребителите да се откажат от изкопаемите горива. По-добър метод би бил да се доближи до международните пазари с нараснала отбрана против неизбежни шокове и неустойчивост посредством увеличение, вместо понижаване на стратегическите петролни запаси. Между другото диверсифицирането на източниците на екологично чистите типове сила ще е още по-трудно от изкопаемите. Необходимите технологии и съставни елементи за произвеждане на батерии и слънчеви панели в огромната си част са съсредоточени в едни ръце. На най-големият снабдител на литий в света, Австралия се падат 50% от международните доставки, а делът на водещите снабдители на кобалт (Демократична Република Конго) и редкоземни детайли (Китай) е 70 %. Сравнете: делът на огромните международни производители на необработен нефт в лицето на Съединени американски щати, Саудитска Арабия и Русия се падат общо 10-15 % от международните доставки. Обработката и рафинирането на минерали е 60-90% съсредоточена в Китай. Той създава повече от три четвърти от батериите за електрически транспортни средства и същото количество модули в региона на слънчевите технологии. Американските политици неотдавна осъзнаха тази накърнимост и неизбежното й усилване в процеса на преход. Законът за понижаване на инфлацията насърчава добива на значими потребни изкопаеми в Съединени американски щати и други страни посредством данъчни облекчения и кредитни гаранции. Администрацията на Байдън неотдавна подписа съглашения с Конго и Замбия за увеличение на вноса на минерали, употребявани за произвеждане на чиста сила. Международната финансова корпорация за развиване (DFC) на Съединени американски щати влезе в дългови интервенции, с цел да подкрепи развиването на производството на слънчеви кафези отвън Китай. Но приемането на нужните минерали от по-облагодетелстваните страни ще изисква Вашингтон да подписа повече двустранни и многостранни търговски съглашения, както и възстановяване на инструментите от Експортно-импортната банка, която да може да финансира задгранични минни интервенции в другарски страни. От своя страна Конгресът би трябвало да разшири пълномощията и капиталовите благоприятни условия на DFC. Друга област, нуждаеща се от диверсификация, това е обогатяването на уран, значим съставен елемент за атомната енергетика, ориентиран за угаждане на нуждата от нисковъглеродни източници на сила. Като се имат поради актуалните геополитически действителности, ролята на Русия като преобладаващ снабдител на услуги за нуклеарно гориво провокира дискомфорт и основава уязвимости. Увеличаването на производството, преобразуването и обогатяването на уран на Запад, както и доста увеличение на производството на горивни касети за реактори от съветски вид, ще бъдат от решаващо значение за поддържането на съществуващия парк от нуклеарни реактори и постигането на задачите за декарбонизация. Повишаване на устойчивостта Надеждната енергийна система би трябвало да може да се опълчва на непредвидени разтърсвания и прекъсвания и да се възвръща бързо след тях. В забележителна степен ключът към такава резистентност е надеждната инфраструктура. Правителствата и частните компании от дълго време работят над отбрана на енергийната инфраструктура от всевъзможни рискове, започвайки от терористични актове и завършвайки с урагани. В процесът на преход е значимо активизиране на всички тези старания. Освен това, защото стопанската система на чистата сила става все по-дигитална и електрифицирана, тя ще бъде изправена пред възходяща опасност от кибер офанзиви. За да ги овладеят и да отговорят вярно на тях, частните компании и държавните управления ще би трябвало да се координират и да си сътрудничат. Устойчивостта изисква също по този начин еластичност, която в енергийния бранш се мери със способността на всеки детайл от системата да се оправя с повреди в други. Поради неустойчивостта на възобновимите източници като слънцето и вятъра, генерираната от тях сила би трябвало или да се съхранява или да се обезпечава от други източници, а системите за зареждане би трябвало да се поправят всяка минута. Тази така и така нелека задача ще стане още по-трудна заради потреблението на импулсни източници и неустойчивостта на търсенето на електрическа енергия. Според МАЕ потребността от еластичност в световната енергийна система – количеството, което останалата част от системата би трябвало да приспособява към изменящото се търсене и количеството сила от слънчева и вятърна сила – ще се усили повече от четири пъти до 2050 година, в случай че всички страни изпълнят уговорките си за битка с световното стопляне. Днес множеството от настройките се правят от въглищни и газови съоръжения, само че техният брой последователно ще понижава. За да противодействат на тази динамичност, политиците в Съединени американски щати би трябвало да подхващат ограничения, с цел да подсигуряват, че делът на възобновимите енергийни източници в мрежата е в сходство с салдото на ресурсите и потенциала за предпазване. За това ще са нужни по този начин наречените пазари на потенциал, които заплащат на индустриалните компании за тяхната дарба да посрещнат пиковото търсене, даже в случай че  не работят през по-голямата част от времето. Подобни механизми подсигуряват, че фирмите, чиито запаси са нужни рядко, имат място в бизнес общността, както и непрекъснатото доставяне с електрическа енергия, даже когато интензивността на потреблението им намалее. Длъжностните лица могат да употребяват нови принадлежности за ръководство на търсенето, без да предизвикват съществени неудобства на потребителите и без да основават политически проблеми. Например цифровите технологии ще оказват помощ за изместване на енергоемките действия към по-малко натоварени часове от деня (като работа на съдомиялни и сушилни през нощта) и ще насърчат хората да пестят сила посредством намаление на температурата в неизползваните стаи. Ролята на изкуствения разсъдък също ще се усили, да вземем за пример посредством понижаване на времето за престой на енергийните системи за ремонт, прогнозиране на търсенето и възстановяване на изискванията за предпазване. Такива принадлежности биха били потребни през декември 2022 година, когато мрежовите компании в Тексас подцениха мощно количеството нужна електрическа енергия за потребителите и едвам заобиколиха всеобщи спирания. И най-после, би трябвало да се заобикаля ранното извеждане от употреба на източници на изкопаеми горива, които могат да балансират мрежата и да поддържат непрекъснатост на доставките, до момента в който различните източници не доближат уместно равнище на обслужване. Устойчивата система също би трябвало да бъде готова за непредвидени разтърсвания и спирания на доставките. В продължение на доста години политиците разчитаха главно на два типа буферни детайли: аварийния потенциал на страните производителки на нефт (особено Саудитска Арабия) и стратегическите запаси, които членовете на МАЕ би трябвало да съхраняват според съглашение, контрактувано след арабското петролно ембарго на 1970 година Тези детайли освен няма да изгубят смисъла си, само че и ще станат по-актуални, в случай че намаляването на енергоснабдяването и вложенията не се синхронизира със спада на търсенето, което прави системата неспособна да се оправи с изненади и неустойчивост. Освен това Рияд, явно, към този момент не е толкоз припрян да употребява свободния потенциал при първа поръчка от Вашингтон. С намаляването на производството на въглища в една декарбонизирана стопанска система, производителите на сила ще имат по-малка опция да „ превключват “ сред природен газ и въглища, както мнозина вършат в този момент. Новите действителности са изпълнени с нараснала неустойчивост на цените на природния газ. А неотдавнашните разтърсвания в бранша на нефтопреработка, които подхраниха внезапното повишаване на цените на бензина и дизела в Съединени американски щати, ни подсетиха, че ограничението на вложенията в тази област може да навреди на потребителите още преди потреблението на гориво да бъде понижена посредством прекосяване към електрически транспортни средства. Поради тези аргументи всички типове стратегически запаси ще станат още по-важни: петрол, природен газ и петролни артикули (дизел и бензин). Съединените щати също по този начин ще се нуждаят от стратегически ресурси от градивните детайли на чистата сила. Заедно със съдружници те ще работят за струпване на сериозни минерали като литий, графит, редкоземни детайли и никел. Координацията би била засилена посредством присъединяване на МАЕ в договарянето на съглашения, оценката кои страни са най-подходящи за попълване на избрани ресурси и постоянното наблюдаване на състава на запасите, с цел да отговори на настоящите потребности. МАЕ се оправя чудесно с тази роля по всички въпроси, свързани с нефта и петролните артикули, и би могла да прави същото за основни минерали, в случай че нейните членове решат да разширят пълномощията на организацията. Интеграцията като застраховка Стремежът за сигурност кара Съединени американски щати и други страни да търсят „ енергийна самостоятелност “. Благодарение на шистовата гражданска война Вашингтон реализира самодостатъчност в чист смисъл, само че остана уязвим на геополитически опасности, защото на световния пазар всяко ненужно предложение се отразява върху цените и то на всички места. Привържениците на прехода към въглеродна индиферентност от дълго време предвещават забележителното геополитическо блокиране, което евентуално ще настъпи в края на ерата на изкопаемите горива. Но най-малко през идващите няколко десетилетия енергийната сигурност ще се усили не посредством автономност, а посредством интеграция, както в действителност е било постоянно. Взаимосвързаните и добре функциониращи енергийни пазари покачват енергийната сигурност, като разрешават на търсенето и предлагането да реагират на ценовите сигнали и на цялата система да се оправя по-добре с непредвиденото. През 2005 година, когато ураганите Катрина и Рита унищожиха огромна част от инфраструктурата по крайбрежието на Персийския залив, комуналните компании съумяха да избегнат дефицита на гориво, като бързо го внасяха от международния пазар. След нуклеарната злополука във Фукушима през 2011 година Япония съумя краткотрайно да затвори бранша на нуклеарната сила и стартира да внася други източници на горива от международния пазар. Но поддържането и развиването на взаимозависимостта в днешната среда е по-трудно от всеки път, защото страните по света подхващат такива ограничения за индустриална политика, които включват нараснала държавна интервенция във действието на пазарите. Това може да се окаже потребно - да вземем за пример посредством минимизиране на уязвимостта на пазарите към капризите на геополитическите противници. Много политици обаче желаят да отидат по-далеч и да основат по този метод работни места и политически обединения в поддръжка на мощни екологични дейности. Наистина дипломацията в региона на климата в продължение на доста години се гради на убеждението, че напредъкът зависи от междудържавното съдействие, само че парадоксално е, че редица старания рискуват да подкопаят съдействието, подхранвайки разединението и протекционизма. Аргументите в интерес на енергийната интеграция страдат, защото Европейски Съюз незабавно би трябвало да се откаже от съветските енергоносители. В интегрирана система обаче ударите се усещат както по-широко, по този начин и по-малко интензивно. Интеграцията е форма на застраховка, която разпределя риска от спиране на зареждането сред доста страни. Дори, в случай че автономията е за предпочитане пред интеграцията, развиването на чиста сила в верния мащаб и с нужната скорост няма да работи, в случай че всяка страна се стреми да създава и употребява извънредно в личните си граници. Според МАЕ, с цел да се реализира въглеродна индиферентност до 2050 година, международната търговия с съществени минерали ще би трябвало да се утрои и експоненциално в подтекста на нисковъглеродни горива като водород и амоняк. За Съединени американски щати енергийната сигурност ще изисква по-малко търговски бариери и повече търговски съглашения със съдружници и други страни, които дават отговор на избрани екологични стандарти. Освен всичко друго, Вашингтон би трябвало да отстрани цените за артикули и технологии, свързани с чиста сила, и да помогне за завършването на Споразумението за екологични артикули, което ще понижи цената на чистите енергийни артикули и ще усили търговията с тях. Какво може да навреди Една от аргументите Съединени американски щати, Канада, Япония и няколко европейски страни да основат МАЕ  през 1974 година се заключава в това, че неналичието на точни и надеждни данни за цените и доставките затруднява създаването на политики и реагирането на рецесии. Ясният взор разрешава на пазарите да действат, предотвратява суматохата и възпира спекулациите, които изострят скоковете на цените, неустойчивостта и недостига. В продължение на десетилетия данните от МАЕ и Международния енергиен конгрес дават основата за решения по отношение на равнищата на произвеждане и насочват към избрани дейности, като да вземем за пример координираното освобождение на нефт от запасите. Икономиката на чистата сила ще изисква сходна бистрота. Неадекватните данни за нововъзникващите пазари (напр. амоняк и водород) могат да доведат до спиране на доставките, незадоволителна ликвидност и недостижимост на оценките на спот цените, което води до забележителното им съмнение. Енергийният преход значително ще зависи от пазара на сериозни минерали като никела. Но вложителите помнят, че непрозрачността на пазара подхранва несъразмерната волатилност, като да вземем за пример цената на никела на Лондонската железна борса се усили съвсем четирикратно при започване на 2022 година единствено за два дни заради вълна от къси продажби, подхранвани частично от неналичието на бистрота на цените. В момента някои частни компании разполагат с надеждна информация за цените, само че никоя не събира или разгласява обширни данни за бранша. Основният претендент за тази роля е МАЕ. В идеалния случай организацията би поискала от държавните управления да споделят данни за потреблението и производството на минерали и да направи осведомено умозаключение по отношение на равнищата на запасите. Такъв продан на данни ще играе изключително значима роля, в случай че държавните управления се съгласят да основат стратегически запаси по прилика с петрола. Въпреки това, с цел да работи такава система, МАЕ ще би трябвало да включи страни, които не са членове, само че създават или употребяват доста количество от горните минерали, а това от своя страна ще изисква актуализиране на регулаторната рамка на организацията. Междувременно, с цел да предотвратят манипулиране на пазара и спекулации, националните регулатори като Комисията за търговия със стокови фючърси на Съединени американски щати би трябвало да изискват по-голяма бистрота при ценообразуването и търговията със артикули. Сигурност и климат Никой в никакъв случай не е омаловажавал смисъла на енергийната сигурност. В свят на обилие и интегрирани, сигурни световни енергийни пазари, това просто се приема за даденост. Властите имат опция да погледнат по нов метод на енергийната и климатичната сигурност, да осъзнаят ролята си и обстоятелството, че едното не може да съществува без другото. Трябва да признаем, че енергийната сигурност не е статична, а разрастваща се идея. Политиците би трябвало да осъзнаят новите опасности и да модернизират своите принадлежности за справяне с тях. Този ход ще играе централна роля в проблемите, свързани с изменението на климата. Без него енергийните рецесии биха могли да подкопаят всички желания за въглеродна индиферентност. Не толкоз от дълго време публични лица и специалисти смятаха, че несъразмерният боязън в тази област може единствено да попречи, само че през днешния ден е правилно тъкмо противоположното: при прехода към зелени технологии незадоволителното внимание към енергийната сигурност ще съставлява голяма заплаха за климата. JASON BORDOFF is Founding Director of the Center on Global Energy Policy at Columbia University’s School of International and Public Affairs and Co-Founding Dean of the Columbia Climate School. During the Obama administration, he served as Special Assistant to the President and Senior Director for Energy and Climate Change on the staff of the National Security Council.
• MEGHAN L. O’SULLIVAN is Director-Designate of the Belfer Center for Science and International Affairs and the Jeane Kirkpatrick Professor of the Practice of International Affairs at the Harvard Kennedy School. During the George W. Bush administration, she served as Special Assistant to the President and Deputy National Security Adviser for Iraq and Afghanistan.