Causeway: драматичната реабилитация на Дженифър Лорънс
Жанрът " trauma drama " към този момент не е нещо непознато или ново. Става дума за тези филми, в които фенът наблюдава " пътя на героя " (по Карл Г. Юнг и Джоузеф Кембъл бел.ред.), който криволичи от дъното на контузия, която е оказала унищожителен физически и душевен резултат върху основния персонаж, досега на прояснение и излекуване. Евентуално.
Causeway механически попада в тази категория, само че се движи по ръба на определението. Бавното, несигурно завръщане на основната героиня към „ естественото “, както и употребяваните забавни кинематографични похвати, разграничават кино лентата от дългата поредност от истории за живота след войната, които сме гледали.
Освен това, филмът рестартира кариерата на Дженифър Лоурънс, която проби с роля с сходен вайб във кино лентата Winter`s Bone от 2010 година, само че прекара идващото десетилетие в периодично повтаряне на все по-лесно забравими франчайз филми, оставяйки усещането, че с повишаването на банковата ѝ сметка, се затвърждава и калъпа, в който е вляза като актриса.
Може би си спомняте, че в най-запомнящата се сцена на Winter’s Bone, гeроинята на Лорънс се пробва да се запише в армията като финален опит да се измъкне от бедността. И е отхвърлена, частично заради липса на родителско единодушие, частично заради неправилни в очите на вербуващия планове.
В Causeway Лорънс влиза в кожата на Линдзи, която е съумяла да се причисли към армията, също в опит да избяга от претърпяна тъга в предишното.
Срещаме я за първи път, откакто преди малко се е завърнала вкъщи от Афганистан, където е претърпяла травматично мозъчно увреждане при нахлуване с експлозив, за което споделя с поразителна изясненост няколко минути по-късно. Атаката оставя Линдзи в клопката на присъщите за военните ветерани признаци на меланхолия, тревога и посттравматично стресово разстройство, достигащи до некадърност героинята на Лорънс сама да си мие зъбите.
Филмът наблюдава по какъв начин Линдзи се учи да действа още веднъж, по какъв начин работи за възобновяване на координацията си, чисти басейни и понякога избухва в сълзи без причина. Случайна среща я среща с монтьор на име Джеймс, изигран от брилянтния в ролята Брайън Тайри Хенри. Подобно на Линдзи, Джеймс също се бори с следствията от травматично събитие и скоро двамата откриват, че могат да бъдат изцяло прочувствено уязвими един пред различен и че в случай че желаят да се излекуват, би трябвало да го създадат дружно.
Филмът е режисьорския дебют на Лила Нойгебауер, която го разграничава от добре познатите " ветерански драми " посредством забавни режисьорски и операторски похвати като снимане на началните подиуми с неподвижна камера и игри със светлината. Нойгебауер има дълга история в театъра, което несъмнено си проличава в работата ѝ тук: Causeway ноис чувство за гледане на пиеса отвън Бродуей, без да е сценичен в неприятния смисъл на думата.
Разбираемо е за какво планът е бил признат от Дженифър Лорънс, която сигурно е имала нужда от поле, в което да развие неоспоримите си актьорски си качества. И Causeway й го дава.
Особено прави усещане майсторството, с което Лорънс изиграва вцепенението, в което се намира героинята ѝ: и което, в последна сметка, е на път да унищожи всичко към нея.
Безспорно " завръщането към корените ", което бележи Лорънс с този филм, е подкрепено от страхотната химия, която очевидно са постигнали с Брайън Тайри Хенри, който евентуално сте гледали последно в " Убийствен трен ". Моментите, в които героите им се отварят един към различен, слагат фена в една съвсем воайорска позиция, в която му е ненапълно неловко, че става очевидец на нещо толкоз интимно. И въобще не приказваме за секс.
Causeway не е " прелестен филм ", не може да се окачестви като guilty pleasure и евентуално няма да ви достави някаква безкрайна зрителска приятност. Ако си падате обаче по фини проучвания на човешките характери и по истории за завръщане към света на живите, откакто си вярвал, че си го напуснал вечно, евентуално си коства да го гледате.
Както и в случай че желаете още веднъж да видите Дженифър Лорънс да играе отвън модела на неприятно гледаща героиня във франчайз с прилепнали облекла и лъчение на супергерой.
Филмът е разполагаем от през днешния ден в платформата на Apple TV+, а това е филмовият откъс му:
Causeway механически попада в тази категория, само че се движи по ръба на определението. Бавното, несигурно завръщане на основната героиня към „ естественото “, както и употребяваните забавни кинематографични похвати, разграничават кино лентата от дългата поредност от истории за живота след войната, които сме гледали.
Освен това, филмът рестартира кариерата на Дженифър Лоурънс, която проби с роля с сходен вайб във кино лентата Winter`s Bone от 2010 година, само че прекара идващото десетилетие в периодично повтаряне на все по-лесно забравими франчайз филми, оставяйки усещането, че с повишаването на банковата ѝ сметка, се затвърждава и калъпа, в който е вляза като актриса.
Може би си спомняте, че в най-запомнящата се сцена на Winter’s Bone, гeроинята на Лорънс се пробва да се запише в армията като финален опит да се измъкне от бедността. И е отхвърлена, частично заради липса на родителско единодушие, частично заради неправилни в очите на вербуващия планове.
В Causeway Лорънс влиза в кожата на Линдзи, която е съумяла да се причисли към армията, също в опит да избяга от претърпяна тъга в предишното.
Срещаме я за първи път, откакто преди малко се е завърнала вкъщи от Афганистан, където е претърпяла травматично мозъчно увреждане при нахлуване с експлозив, за което споделя с поразителна изясненост няколко минути по-късно. Атаката оставя Линдзи в клопката на присъщите за военните ветерани признаци на меланхолия, тревога и посттравматично стресово разстройство, достигащи до некадърност героинята на Лорънс сама да си мие зъбите.
Филмът наблюдава по какъв начин Линдзи се учи да действа още веднъж, по какъв начин работи за възобновяване на координацията си, чисти басейни и понякога избухва в сълзи без причина. Случайна среща я среща с монтьор на име Джеймс, изигран от брилянтния в ролята Брайън Тайри Хенри. Подобно на Линдзи, Джеймс също се бори с следствията от травматично събитие и скоро двамата откриват, че могат да бъдат изцяло прочувствено уязвими един пред различен и че в случай че желаят да се излекуват, би трябвало да го създадат дружно.
Филмът е режисьорския дебют на Лила Нойгебауер, която го разграничава от добре познатите " ветерански драми " посредством забавни режисьорски и операторски похвати като снимане на началните подиуми с неподвижна камера и игри със светлината. Нойгебауер има дълга история в театъра, което несъмнено си проличава в работата ѝ тук: Causeway ноис чувство за гледане на пиеса отвън Бродуей, без да е сценичен в неприятния смисъл на думата.
Разбираемо е за какво планът е бил признат от Дженифър Лорънс, която сигурно е имала нужда от поле, в което да развие неоспоримите си актьорски си качества. И Causeway й го дава.
Особено прави усещане майсторството, с което Лорънс изиграва вцепенението, в което се намира героинята ѝ: и което, в последна сметка, е на път да унищожи всичко към нея.
Безспорно " завръщането към корените ", което бележи Лорънс с този филм, е подкрепено от страхотната химия, която очевидно са постигнали с Брайън Тайри Хенри, който евентуално сте гледали последно в " Убийствен трен ". Моментите, в които героите им се отварят един към различен, слагат фена в една съвсем воайорска позиция, в която му е ненапълно неловко, че става очевидец на нещо толкоз интимно. И въобще не приказваме за секс.
Causeway не е " прелестен филм ", не може да се окачестви като guilty pleasure и евентуално няма да ви достави някаква безкрайна зрителска приятност. Ако си падате обаче по фини проучвания на човешките характери и по истории за завръщане към света на живите, откакто си вярвал, че си го напуснал вечно, евентуално си коства да го гледате.
Както и в случай че желаете още веднъж да видите Дженифър Лорънс да играе отвън модела на неприятно гледаща героиня във франчайз с прилепнали облекла и лъчение на супергерой.
Филмът е разполагаем от през днешния ден в платформата на Apple TV+, а това е филмовият откъс му:
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ