Излезе книгата „Да нахраниш анаконда“ на Жанета Стойкова
Жанета Стойкова показа в София книгата си „ Да нахраниш анаконда ". В нея тя споделя в художествена форма свои дълбоки душевни прекарвания, пречупени през призмата на професионалното й амплоа на гещалт психотерапевт. Премиерата се състоя на 17 октомври в клуб The Street в наличието на редица посетители, измежду които другари, близки и доста ценители на словото. Книгата показа Атанас Капралов - шеф на Националния книжовен музей, а водещ на събитието беше проф. д.н. Любомир Стойков. Премиерата стартира с осъществяване на сопраното Петя Миланова, която пя и повторно по време на представянето. Част от гостите, които към този момент бяха прочели книгата, интензивно се включиха в нейното разискване. По време на специфична лотария за гостите, авторката подари и пет броя от книгата „ Да нахраниш анаконда ".
Жанета Стойкова дефинира своята творба, като „ странствуване в света на шерването ". По време на това странствуване, което е и самобитно самоизследване, тя проучва интуитивните си чувства и разкрива своето доста персонално прекарване и превъзмогване на психологичната болежка, каквато, както тя самата означи по време на премиерата, „ доста хора претърпяват ". Авторката е подсъзнателен и в това време мощно изчерпателен откривател, който свързва въображаемия и сетивния свят. Тя открива себе си по метод, който изисква храброст и надълбоко чувствено знание, като сервира на читателя искрено, надълбоко осъзнато и даже физически претърпяно слово.
Заглавието на книгата „ Да нахраниш анаконда " е интуитивно открита метафора, „ прошепната " в съня. Тя сплотява забележимия и невидимия свят, в които авторката пътешества, употребявайки синтез от логичност и вътрешен глас. Самата „ анаконда " е сборен облик на всички демони на разнообразни наши положения, неприемливи усеща, страсти, с които всеки от нас се среща. „ Да познавам от близко своите демони, да намеря път и принадлежности, с които да усмирявам поривите на моята и на събеседника ми болежка, докара до експериментирането ми с нея, и в последна сметка до нейното прекарване - по способи, които не са учредени на компромиса, насилието или използването на воля. ", споделя Жанета Стойкова.
Представяйки книгата Атанас Капралов означи, че тя „ не е лирика в чистия ѝ тип, само че доста поетеси биха завидели на авторката поради блестящата метафоричност и достоверност на възприятията. Това не са и разкази в чистия им тип, само че доста белетристи биха се впечатлили от дълбокия психологизъм, елегантен слог и композиционна зрялост на творбата. " Той подчертава и върху това, че авторката „ не води битка да се самоизтъкне " и че кодът към нейната същина е във вникването в думите ѝ:„ Можем да сме първи и без да изпъкваме, да печелим, без да събаряме някой различен. " Атанас Капралов обърна особено внимание и на „ езиковия финес " на Жанета Стойкова:„...думите са по този начин красиво съчетани и нюансирани, като че ли виждаш жива картина, по този начин хармонизирани, като че ли слушаш съкровената мелодия на душата ѝ. "
Самата авторка адресира творбата си към хората, които дефинират себе си като чувствителни и към тези, които живеят и постоянно са „ провокирани да поддържат връзка " с хора с изострена сетивност. Усещанията, които Жанета Стойкова изследва, имат своето доста самостоятелно сетивно прекарване. Всяко възприятие резонира в тялото. Болката има цвят, аромат, даже усет. За Жанета Стойкова писането, въпреки и интровертно занятие, е метод да се свърже освен със себе си, само че и с другите. Чрез своя роман на случки от персоналния си и професионален опит тя визира значими въпроси за прочувствената и обществена зрялост. Изразява дискретно, само че изрично своето противоречие с метода, по който сме устроили днешното общество и с рестриктивните мерки, които то постанова на всеки от нас.
За корицата на книгата е употребена картина на художника Христо Панев. Автор на илюстрациите в книгата e Диана Иванова.
* * *
Жанета Стойкова е лингвист, специализирала е Човешки запаси, изучавала и е работила в областта на кариерното развиване, коучинг и в този момент е гещалт психотерапевт. Практиката й се добавя и от опит, обвързван с придвижването „ Осъзнаване през сетивата ". Тя е съавтор и на програмата S.E.N.S.E., която включва сетивни и лечебни опити в придвижване и танц, коучинг и гещалт терапия.
Жанета Стойкова дефинира своята творба, като „ странствуване в света на шерването ". По време на това странствуване, което е и самобитно самоизследване, тя проучва интуитивните си чувства и разкрива своето доста персонално прекарване и превъзмогване на психологичната болежка, каквато, както тя самата означи по време на премиерата, „ доста хора претърпяват ". Авторката е подсъзнателен и в това време мощно изчерпателен откривател, който свързва въображаемия и сетивния свят. Тя открива себе си по метод, който изисква храброст и надълбоко чувствено знание, като сервира на читателя искрено, надълбоко осъзнато и даже физически претърпяно слово.
Заглавието на книгата „ Да нахраниш анаконда " е интуитивно открита метафора, „ прошепната " в съня. Тя сплотява забележимия и невидимия свят, в които авторката пътешества, употребявайки синтез от логичност и вътрешен глас. Самата „ анаконда " е сборен облик на всички демони на разнообразни наши положения, неприемливи усеща, страсти, с които всеки от нас се среща. „ Да познавам от близко своите демони, да намеря път и принадлежности, с които да усмирявам поривите на моята и на събеседника ми болежка, докара до експериментирането ми с нея, и в последна сметка до нейното прекарване - по способи, които не са учредени на компромиса, насилието или използването на воля. ", споделя Жанета Стойкова.
Представяйки книгата Атанас Капралов означи, че тя „ не е лирика в чистия ѝ тип, само че доста поетеси биха завидели на авторката поради блестящата метафоричност и достоверност на възприятията. Това не са и разкази в чистия им тип, само че доста белетристи биха се впечатлили от дълбокия психологизъм, елегантен слог и композиционна зрялост на творбата. " Той подчертава и върху това, че авторката „ не води битка да се самоизтъкне " и че кодът към нейната същина е във вникването в думите ѝ:„ Можем да сме първи и без да изпъкваме, да печелим, без да събаряме някой различен. " Атанас Капралов обърна особено внимание и на „ езиковия финес " на Жанета Стойкова:„...думите са по този начин красиво съчетани и нюансирани, като че ли виждаш жива картина, по този начин хармонизирани, като че ли слушаш съкровената мелодия на душата ѝ. "
Самата авторка адресира творбата си към хората, които дефинират себе си като чувствителни и към тези, които живеят и постоянно са „ провокирани да поддържат връзка " с хора с изострена сетивност. Усещанията, които Жанета Стойкова изследва, имат своето доста самостоятелно сетивно прекарване. Всяко възприятие резонира в тялото. Болката има цвят, аромат, даже усет. За Жанета Стойкова писането, въпреки и интровертно занятие, е метод да се свърже освен със себе си, само че и с другите. Чрез своя роман на случки от персоналния си и професионален опит тя визира значими въпроси за прочувствената и обществена зрялост. Изразява дискретно, само че изрично своето противоречие с метода, по който сме устроили днешното общество и с рестриктивните мерки, които то постанова на всеки от нас.
За корицата на книгата е употребена картина на художника Христо Панев. Автор на илюстрациите в книгата e Диана Иванова.
* * *
Жанета Стойкова е лингвист, специализирала е Човешки запаси, изучавала и е работила в областта на кариерното развиване, коучинг и в този момент е гещалт психотерапевт. Практиката й се добавя и от опит, обвързван с придвижването „ Осъзнаване през сетивата ". Тя е съавтор и на програмата S.E.N.S.E., която включва сетивни и лечебни опити в придвижване и танц, коучинг и гещалт терапия.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ