Жана Бергендорф стъпи на върха в музиката преди 10 години.

Жана Бергендорф стъпи на върха в музиката преди 10 години. Нейният глас опустоши като вихър и събра по пътя си любовта на милиони в България. Но тази декада на огромно пеене, купони, опиати, принуждение и арест, трансфораха кариерата ѝ в скоростно влакче от лунапарк.

Дори грандиозният ѝ глас и триумф не съумяха да скрият, че е претърпяла огнения пъкъл на опиатите и насилието. И от обичаната, тя се трансформира в ненавижданата. После Жана се отдръпна за две години от музиката. 

„ Прекалено ми пристигна всичко това, обвързвано с известността, с нападките. Това ме накара да се усещам самотна и желаех да санкционирам себе си. Не мисля, че актьорът наказа мен. По-скоро мисля, че аз самата като човек се пробвах да санкционира актьора Жана ” – показа тя в “Събуди се ”.

Бергендорф приказва намерено за най-големите компликации в живота си и декларира: „ Хората не знаят какъв брой боли да бъдеш на моето място. И да бъдеш на мястото на всеки един различен актьор, който е бил нападан по този метод и осъждан. Покрай болката, може би, съм научила доста неща. Защото тогава осъзнаваш какво ти не би трябвало да бъдеш за другите ”.

Много хора са имали интерес да я изкарат „ неприятното момиче ”.

„ Това да бъдеш бунтовник в нашите среди не е добре признато. Ти си един артикул и той би трябвало да работи по механизъм. Аз не пребивавам по този начин. Когато излезеш от рамката, към този момент не си добре пристигнал ”, безапелационна е тя.

За зависимостта си от опиатите певицата разкрива: „ Наркотиците за мен станаха повече от другари. Намирах отдушник. Когато ми беше неразрешено да пея, душата ми крещеше. Забранено ми беше, тъй като по този начин трябваше. Защото подобен беше договорът. А и тъй като хората обичат да нараняват ”.

Достигнала е до значими заключения за живота си и акцентира: „ Наркотиците не заместваха нищо. Те единствено унищожаваха. По това време не можех да го схвана. Няма да разреша повече да ми се случат такива гадни прочувствени събития. За това време разбрах, че нямаш право да убиваш себе си поради грешките на други хора ”.

Най-лошото за нея било това, че са я пренебрегнали, че е нямала право да пее.

„ Да те наскърбяват по улиците, да ти скачат на пердах. Имала съм такива моменти. Това се приема разрушително. Най-гадното е, че самият ти не знаеш какво да направиш, тъй като си самичък ”, съобщи тя.