Жана Баре - жената, която обиколи света
Жана Баре (27 юли 1740 - 5 август 1807 г.) е член на колониалната експедиция на Луи Антоан дьо Бугенвил на корабите „ Ла Будьоз “ и „ Етоал “ през 1766–1769 година Баре е приета за първата жена, обиколила земното кълбо.
Жана Баре се причислява към експедицията на Бугенвил, преоблечена като мъж, наричайки себе си Жан Баре. Записва се като камериер и асистент на натуралиста на експедицията, Филиберт Комерсон, малко преди корабите на Бугенвил да отплават от Франция. Според сведения на Бугенвил, Баре сама по себе си е била експерт-ботаник.
Родена е на 27 юли 1740 година в село Ла Комел в бургундския район на Франция. Малко се знае за детството младостта на Баре. По-късно тя сподели на Бугенвил, че е била осиротяла и е изгубила благосъстоянието си в правосъдно дело.
Една от загадките на живота на Баре е по какъв начин тя е получила основите на образованието си, защото подписът й върху по-късни юридически документи дава доказателства, че не е била необразована. Един от нейните биографи, Глинис Ридли, допуска, че майка й може да е била хугенот (френските простестанти), които имала по-добра традиция в грамотността. Друг биограф, Джон Дънмор, допуска, че тя е била обучавана от енорийския духовник. Първият й прочут автограф е през 1764 година и евентуално тя е ограмотена и обучавана от Комърсън, може би да му помогне в работата му.
По някое време сред 1760 и 1764 година Баре стартира работа като икономка на Комерсън, който се открива в Тулон сюр Ару. Двамата имат връзка след гибелта на брачната половинка му и тя даже ражда дете, което предава на сиропиталище, защото е нелегално.
Баре и Комерсън се причисляват към експедицията Бугенвил на пристанище Рошфор в края на декември 1766 година На „ Етоал “ Комерсон получава огромна кабина, която дели със своя помощник - преоблечената като мъж Баре.
Според Бугенвил, клюки, че Баре е жена са кръжали из кораба известно време, само че нейният пол не е дефинитивно оголен, до момента в който експедицията не доближава Таити през април 1768 година Веднага откакто тя и Комерсън отиват на брега да изследват флората и фауната, Баре незабавно е заобиколена от таитяни, които крещели, че е жена.
Въпреки абсурда, Баре остава с Бугенвил на борда на „ Етоал “ и по този начин, с прословутите му експедиции, тя посещава доста места, за които е било неприемливо да стъпи французойка по това време.
През 1785 година Баре получава пенсия от 200 лв. на година от Министерството на морското дело. Документът, с който й се отпуска тази пенсия, обяснява високото почитание, на което тя се радва в този миг:
" Жана Баре, благодарение на дегизировка, обиколи земното кълбо на един от корабите, командвани от господин Дьо Бугенвил. Тя се посвети по-специално на подпомагането на господин дьо Комерсън, доктор и ботаник, и показа с него с огромна храброст работата и заплахите на този поминък. Поведението й беше образцово и господин Дьо Бугенвил се отнася към нея с цялата дължима заслуга (...) Негово сиятелство е задоволително милостиво, с цел да отпусне на тази изключителна жена пенсия от двеста лива годишно, която да бъде изтеглена от фонда за инвалиди и военнослужещи. "
Пенсията от страната се изплаща от 1 януари 1785 година до края на живота й - 5 август 1807
Жана Баре се причислява към експедицията на Бугенвил, преоблечена като мъж, наричайки себе си Жан Баре. Записва се като камериер и асистент на натуралиста на експедицията, Филиберт Комерсон, малко преди корабите на Бугенвил да отплават от Франция. Според сведения на Бугенвил, Баре сама по себе си е била експерт-ботаник.
Родена е на 27 юли 1740 година в село Ла Комел в бургундския район на Франция. Малко се знае за детството младостта на Баре. По-късно тя сподели на Бугенвил, че е била осиротяла и е изгубила благосъстоянието си в правосъдно дело.
Една от загадките на живота на Баре е по какъв начин тя е получила основите на образованието си, защото подписът й върху по-късни юридически документи дава доказателства, че не е била необразована. Един от нейните биографи, Глинис Ридли, допуска, че майка й може да е била хугенот (френските простестанти), които имала по-добра традиция в грамотността. Друг биограф, Джон Дънмор, допуска, че тя е била обучавана от енорийския духовник. Първият й прочут автограф е през 1764 година и евентуално тя е ограмотена и обучавана от Комърсън, може би да му помогне в работата му.
По някое време сред 1760 и 1764 година Баре стартира работа като икономка на Комерсън, който се открива в Тулон сюр Ару. Двамата имат връзка след гибелта на брачната половинка му и тя даже ражда дете, което предава на сиропиталище, защото е нелегално.
Баре и Комерсън се причисляват към експедицията Бугенвил на пристанище Рошфор в края на декември 1766 година На „ Етоал “ Комерсон получава огромна кабина, която дели със своя помощник - преоблечената като мъж Баре.
Според Бугенвил, клюки, че Баре е жена са кръжали из кораба известно време, само че нейният пол не е дефинитивно оголен, до момента в който експедицията не доближава Таити през април 1768 година Веднага откакто тя и Комерсън отиват на брега да изследват флората и фауната, Баре незабавно е заобиколена от таитяни, които крещели, че е жена.
Въпреки абсурда, Баре остава с Бугенвил на борда на „ Етоал “ и по този начин, с прословутите му експедиции, тя посещава доста места, за които е било неприемливо да стъпи французойка по това време.
През 1785 година Баре получава пенсия от 200 лв. на година от Министерството на морското дело. Документът, с който й се отпуска тази пенсия, обяснява високото почитание, на което тя се радва в този миг:
" Жана Баре, благодарение на дегизировка, обиколи земното кълбо на един от корабите, командвани от господин Дьо Бугенвил. Тя се посвети по-специално на подпомагането на господин дьо Комерсън, доктор и ботаник, и показа с него с огромна храброст работата и заплахите на този поминък. Поведението й беше образцово и господин Дьо Бугенвил се отнася към нея с цялата дължима заслуга (...) Негово сиятелство е задоволително милостиво, с цел да отпусне на тази изключителна жена пенсия от двеста лива годишно, която да бъде изтеглена от фонда за инвалиди и военнослужещи. "
Пенсията от страната се изплаща от 1 януари 1785 година до края на живота й - 5 август 1807
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ




