Жан Моне: Бащата на еврозоната се жени в Москва по времето на Сталин
Жан Моне, именуван „ бащата на еврозоната “, е индивидът, който не се опасява от опасности. Той е визионер, посветил живота си на обединяването на Европа. Роден в семейство на търговец на коняк, Моне неведнъж стартира живота си изначало. Неговият блян към обединена Европа е непрекъснат.
Италианката Силвия приема руско поданство. Тя разтрогва първия си брак едностранно. Причината е любовта ѝ към Жан Моне. За да се ожени за обичаната си жена, Моне подхваща необикновена стъпка. Той подписва брак в Москва по време на сталинските репресии. Запознава се със Силвия през 1929 година в Париж. Тя е с 19 години по-млада и омъжена. Разводът в Италия е неразрешен.
Решението идва от Лудвик Райхман, другар на Моне. Райхман е шеф на здравната секция на Лигата на нациите и създател на УНИЦЕФ. Той предлага Силвия да замине за Москва. Там тя приема руско поданство, анулирайки италианското. След това се развежда едностранно съгласно руските закони. Двамата влюбени реализират проекта. Силвия отпътува за Москва. Моне, който е в Шанхай, хваща Транссибирската железница. Пътува две седмици, с цел да дойде при нея. Това се случва през 1934 година Тогава се основава Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и стартират сталинските репресии. Френският политик не се опасява. В записките си той дефинира сватбата в Москва като „ договорката на живота си “. Бракът им продължава 45 години, до гибелта му през 1979 година
Жан Моне умира на 16 март 1979 година на 90 години. Неговата богата биография е тясно обвързвана с европейското обединяване. През 1958 година Франция е в тежко финансово положение. Моне оказва помощ на държавното управление да получи американска помощ. Тази помощ възвръща стопанската система. След посещаване във Вашингтон той написа записка до премиера Феликс Гаяр. В нея Моне излага концепцията за обща европейска парична система:
задачата би била основаването на европейски финансов и паричен пазар с европейска банка и авариен фонд, взаимното потребление на част от националните запаси, конвертируемостта на европейските валути, свободното придвижване на капитали сред страните от общността и най-после установяването на „ обща финансова политика “.
Тази концепция се осъществя 14 години по-късно. През целия си живот Моне се стреми към обединителни хрумвания. Той предлага взаимни доставки на Англия по време на Първата международна война. След Втората международна война предлага взаимна защита и политически дейности. Англия обаче отхвърля основни оферти. Тогава Моне се обръща към Германия.
Визионерските качества на Моне проличават още през Първата международна война. Освободен от военна работа, той търси метод да помогне. Предлага на премиера взаимни доставки за Франция и Англия. Баща му го предизвестява, че е прекомерно млад. Младият Жан не се отхвърля. Успява да се срещне с министър-председателя. Резултатът е наднационална договорка. Лондон и Париж работят в синхрон. Общите им структури се разпускат след края на войната. Това разочарова Моне, който счита, че те имат място и в спокойно време.
Той обаче не се отчайва. Бързо става фактор в снабдяването на следвоенна Германия. Участва и в ръководството на Рейнска област. През 1919 година Моне взе участие в основаването на Обществото на народите (ОН). Избран е за заместител общоприет секретар на 31 години. Недоволен от „ националния нарцисизъм “, Моне подава оставка от ОН през 1922 година Преди това, едвам 16-годишен, напуща родния Коняк. Заминава за Лондон, с цел да стажува във компанията на татко си. След ОН се завръща в Коняк. Целта му е да избави фамилния бизнес от банкрут, породен от американския изсъхнал режим. Убеждава татко си да промени асортимента. Но Моне бързо губи интерес към тази работа.
През 1926 година приема оферта от американската капиталова банка „ Блеър & ко “. Открива неин офис в Париж. Като банкер играе роля в спасяването на полската злота и румънската проливам. Осигурява им държавни заеми. По-късно работи в Съединени американски щати като вицепрезидент в банка „ Трансамерика “. Печели доста пари, само че без наслаждение. Губи ги без страдание. Приоритетът му е да се ожени за Силвия. Напуска Съединени американски щати и отива в Шанхай като частен предприемач. Китайците го молят да притегли задграничен капитал. Моне съумява с помощта на контактите си от ОН.
По същото време Хитлер се издига в Германия. Моне е измежду първите, които предизвестяват за заплахите от националсоциализма. Заселва се още веднъж в Съединени американски щати. Следи събитията в Европа. Притеснен е от слабата бойна дарба на френската авиация. Моне става медиатор сред Париж и американския президент Франклин Рузвелт. Преговаря с администрацията му, с цел да заобиколят закона за неутралитет. Целта е Франция да закупи 400 самолета. Процедурите се забавят. Германия окупира Франция. Договорът пропада.
Моне не се отчайва. Убеждава ген. Дьо Гол и Уинстън Чърчил за обединение на двете страни. Предлага обединен парламент и войска. Целта е да се опълчват на Берлин. Късметът още веднъж изневерява. В деня на сключването на пакта, министър председателят е заменен. Новият министър председател Филип Петен предлага помирение на Хитлер. Моне за следващ път е отчаян от „ националния нарцисизъм “. Отново отпътува за Вашингтон. Там се концентрира върху производството на оръжие за съдружниците.
През 1943 година Моне взе участие в основаването на Френския народен комитет за избавление в Алжир. Отговаря за превъоръжаването и доставките на гориво. През идната година получава помощ по програмата „ ленд-лийз “. Тя е значима за възобновяване на Франция. В записка от 5 август 1943 година той написа, че
Той продължава битката си за последователно сливане на Европа.
След войната ген. Дьо Гол му разпорежда да управлява възобновяване на френската стопанска система. Моне разпределя средствата по проекта „ Маршал “. Тогава се избистря концепцията за Европейска общественост за въглища и стомана (ЕОВС). Тя е дело на Моне. Целта е обща основа за икономическо развиване. Това е първи стадий на федерализацията в Европа. Канцлерът Конрад Аденауер приема. ЕОВС е основана през 1951 година посредством Парижкия контракт. Към нея се причисляват Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург. Жан Моне е първият ръководител на Върховния орган на ЕОВС (1952-1954 г.).
През 1950 година войната в Корея повдига въпроса за обща европейска войска. Предлага се Европейска отбранителна общественост (ЕОО). Френският парламент обаче отхвърля концепцията. Моне е отчаян. Пет години по-късно той убеждава партии и профсъюзи да вземат участие в Комитет за деяние за Съединени европейски щати. Те получават финансиране от фондация „ Форд “. Целта е да преодолеят изоставането на Европа в нуклеарната енергетика. Това става посредством стратегия Евратом за енергийна самостоятелност. Президентът Дьо Гол се опълчва на свързването на европейските страни. Той е срещу общата селскостопанска политика и включването на Англия.
Моне има дълга история с Обединеното кралство. Убеждава Лондон да възобнови кандидатурата си в общността през 1967 година Той е тясно привързан и с американците. Президентът Джон Кенеди признава приноса му. Благодарение на Жан Моне Европа реализира повече единение за 20 години, в сравнение с за хилядолетия. Моне желае по-тясно свързване на Стария континент със Съединени американски щати. След убийството на Кенеди тази концепция пропада. Но европейският паричен съюз остава. Жан Моне го предлага публично през 1972 година Съветът на министрите на страните-членки обаче парира желанията му. За следващ път Моне се сблъсква с националния консерватизъм.
В последна сметка напъните му не са напразни. Днес 21 страни се разплащат в евро. 9 май е призната за Ден на Европа в чест на Декларацията на Шуман от 1950 година Методът „ Моне “ допуска последователно сливане посредством дребни стъпки. Той включва прекачване на суверенитет към наднационални органи. Жан Моне е измежду основателите на Евратом и Европейската икономическа общественост (ЕИО), основани през 1957 година През 1963 година Моне е почетен с американския Президентски медал за независимост. През 1976 година на срещата на върха на Европейска икономическа общност в Люксембург той е почетен със званието „ Почетен жител на Европа “.
