Жан Кокто (5 юли 1889 г. - 11 октомври 1963

Жан Кокто (5 юли 1889 година - 11 октомври 1963 г.) е от тези актьори, които се сливат напълно с духа на времето си. Един от най-видните представители освен на френския, само че и на международния авангард. Той е публицист, драматург, склуптор, създател на либрето на балетни постановки, артист. Всичко, до което се допира, се трансформира в нещо невиждано и тотално ново. Когато идва през 1910 година в Париж, в този миг преди войната там са още Марсел Пруст, Андре Жид и те бързо се сприятеляват. упорства той да напише либрето за новата му балетна режисура Le Dieu bleu и те не престават да си сътрудничат през годините.

По време на Първата международна война Кокто работи като водач на кола за спешна помощ и санитар на фронта. В интервала след войната се среща с Пабло Пикасо, Модилиани, Аполинер и навлиза в авангарда с огромен обсег. Той е част от парижкия бохемски кръг - кафенета, кабарета, пушални на опиат, изложения и литературни четения, всемирски салони. Негови другари са Марлен Дитрих, Едит Пиаф, Стравински, Ерик Сати. След гибелта на близкия му другар и евентуално ухажор, Раймон Радиге, той изпада в тежка меланхолия и се отдава на опиума. Тогава написва едно от най-емблематичните си творби Les Enfants Terribles ( " Ужасните деца " ).



Кокто твори в доста области на изкуството, които постоянно се преплитат. Той опитва с съвсем всичко - думи, облици, облекла, кино, статуя. Още през 1908 година издава „ Лампата на Аладин ” - пърата му стихосбирка. Следват „ Лекомисленият принц ” (1910), „ Танцът на Софокъл ” (1912), „ Потомък ” (1919), „ Стихове ” (1920), „ Сватба на Айфеловата кула ” (1921), „ Речник ” (1922), „ Опера ” (1927) „ Алегория ” (1941), „ Леона ” (1945), „ Разпятие ” (1946), „ Гръцкият темп ” (1951).

Пише текстовете на балетните спектакли на, на либретото на операта-оратория на Стравински „ Едип цар ” (1928), „ Юношата и Смъртта ” по Бах (1946) и „ Федра ” по Орик (1950). Като драматург той е прочут с „ Антигона ” (1922), „ Орфей ” (1926), „ Човешкият глас ” (1930), „ Адската машина ” (1934), „ Едип цар ” (1937) и други Пише есета, поетични дневници. Кокто се изявява в киното като режисьор на филмите „ Кръвта на поета ” (1930), „ Красавицата и звяра ” (1946), „ Двуглавият орел ” (1948), „ Ужасните родители ” (1948) „ Орфей ” (1950), „ Завещанието на Орфей ” (1959), „ Тома самозванеца ” (1965).

Връзката му с киното става изключително мощна, когато се влюбва във френския артист Жан Маре. Двамата бързо стават двойка, въпреки разликата във възрастта да не е дребна и даже изтръпналият всемирски живот шушука. Според мълвата, те си разменят тези реплики:

– Ако излизате с мен, всички ще помислят, че сте ми ухажор – Жан Кокто.
– За мен това ще бъде чест – Жан Маре.


С Жан Маре на фотосите на „ Красавицата и звяра ”

Жан кокто умира от сърдечен удар на 74 години, на 11 октомври 1963 година, в в Мили ла Форе, Франция.

***

„ За умрелите, същинският гроб е в сърцето на живите. “

„ Поетът не открива. Той слуша. “

„ Един стихотворец не се пробва да бъде лиричен, също както градинаря не усеща аромата на розите. “

„ Аз имам вяра в шанса: по какъв начин другояче бихте могли да обясните триумфа на тези, които не харесвате. “

„ Голямата тактичност на дамите се състои в това да те накарат да повярваш, че си обичан, когато не те обичат, и да скрият любовта си, когато обичат. “

„ Луната е слънцето на статуите. “

„ Модата е това, което се демодира. “

„ Пенелопа била последното тестване, което Одисей трябвало да изтърпи в края на пътешествието си. “

„ Най-красивите рокли се носят, с цел да бъдат съблечени. “