Жан-Жак Русо пише, че законите трябва да дават сигурност на

Жан-Жак Русо написа, че законите би трябвало да дават сигурност на слабия против мощния, а не противоположното. У нас е тъкмо противоположното. Осигурителната система в България е наобратно. Тя е перверзна. Прехвърлиш ли митичния „ таван “ на осигуровките, ти внезапно получаваш индулгенция. Държавата ти споделя “Благодаря, ти си прекомерно богат, с цел да си взаимен, пази си парите. “.
И до момента в който дежурните ТВ либерали ни изясняват по какъв начин Национален осигурителен институт бил „ банкрутирал “, по какъв начин имало „ голям недостиг “ и по какъв начин страната надали не правела лепта на пенсионерите, като трансферира милиарди от републиканския бюджет, те крият най-важното. Това е пряк резултат от обстоятелството, че най-високите приходи у нас са капсулирани и избавени от солидарността. Когато най-богатите спрат да заплащат след избран предел, общият казан пресъхва. И тогава, с цел да не умрат бащите и майките ни от апетит, страната бърка в бюджета. Ние трупаме дефицити, не тъй като сме бедна нация, а тъй като позволихме на триумфа да бъде опрощение за апатия.
Всеки път, когато се повдигне тази тематика, слушам еднакъв ядосан хор от високоплатени експерти и IT бизнесмени “Държавата нищо не прави за нас! Защо да наливаме още пари в пробитата каца на системата? “. Разбирам този яд. Но той е примитивен и прочувствен. Никой не е забогатял самичък по себе си. Когато един софтуерен бизнес процъфтява в България, той не оперира във вакуум. Този бизнес употребява електропреносна мрежа, построена с публични средства. Ползва оптични кабели, прекарани през обществена земя. Ползва физическа сигурност, обезпечена от пожарникари и служители на реда, чиито заплати се заплащат от налозите на онази чистачка, която чисти офиса им на МРЗ. И най-важното, този бизнес черпи човешки капитал. Училищата и университетите, които са произвели тези мозъци, са финансирани от същата тази „ пробита страна “.
Аргументът „ аз не употребявам държавно опазване на здравето и по тази причина няма да заплащам осигуровки “ е икономическо незнание. Осигурителната система не е супермаркет, в който си купуваш бурканче лютеница и плащаш единствено това, което ще изядеш. Тя е застраховка за публичен мир. Тя е инвестиция в това на следващия ден, когато излезеш от лъскавия си офис, по улиците да не вървят орди от обезверени и заболели хора, които няма какво да губят. А в разпаднало се общество бизнес не се прави. Тогава никакви частни гардове и затворени комплекси няма да спасят комфорта ви.
И дано спрем с мита, че справедливото обезпечаване „ убива бизнеса “. Нима бизнесът в Германия, Франция, Белгия или Австрия е мъртъв? Там тавани или няма или са доста високо. И никой не бяга. Да искаш да живееш в европейска столица, да печелиш европейски приходи, само че да плащаш осигуровки по стандартите на страна от Третия свят, това е стопански нарцисизъм. 
Разбира се, че страната не е съвършена. Тя постоянно е корумпирана и неефективна. Но решението на този проблем е надзор и промяна, а не дезертьорство от солидарността. Когато отказваш да участваш, ти не наказваш корумпираните политици. Наказваш майката, която няма да получи действително майчинство. Наказваш лекаря в незабавното поделение, който на следващия ден ще избавя живота ти след злополука. Наказваш личните си баба и дядо.
Това не е реваншизъм против богатите, а акт на висша правдивост. Икономиката не е суха математика, уравновесени бюджети и дефицити. Тя е просвета за това по какъв начин живеем дружно. И в случай че откажем да споделяме тежестта на живота солидарно, ние няма да живеем добре.

Фейсбук