Навършват се 230 години от рождението на френския художник Жан-Батист-Камий Коро - предшественик на импресионизма
Жан-Батист-Камий Коро – име, което се свързва със спокойната хубост на френската пейзажна живопис от XIX век – е роден преди 230 години, на 16 юли 1796 година, в заможно парижко буржоазно семейство. Макар в началото да е ориентиран към комерсиална кариера, ориста му, а може би и вроденото му художествено дарование, се намесва, написа уеб сайтът topimpressionists.com.
Ранните му години са белязани от необикновени условия: до четиригодишна възраст той е поверен на грижите на бавачка в провинцията край Л’Ил-Адам в Северна Франция, където построява дълбока връзка с природата, която трайно ще оформи неговото художествено виждане. Това в началото потапяне в спокойствието на селския живот внезапно контрастира с оживения градски свят, който го чака по-късно, само че точно то слага основите на неговия непрекъснат блян да улавя мимолетните качества на светлината и атмосферата.
Родителите му, сполучливи търговци на шапки и аксесоари, му обезпечават финансова непоклатимост, която дава на Коро свободата да се отдаде на зараждащата се пристрастеност към живописта, откакто опитът му да се осъществя в търговията се оказва несполучлив – рядка привилегия за младите художници от онази ера. Тази поддръжка се оказва решаваща, защото му разрешава напълно да се посвети на художественото си образование, без да бъде заставен незабавно да си изкарва прехраната.
Официално художественото обучение на Коро стартира под управлението на френския живописец от епохата на романтизма Ашил Етна Мишалон, а по-късно продължава при майстора на „ историческия пейзаж “ Жан-Виктор Бертен, които са надълбоко свързани с неокласическата традиция. Това образование му построява акуратен метод към композицията и формата, учреден на изясненост и структурираност, отбелязва topimpressionists.com. Коро обаче не се задоволява единствено с възпроизвеждането на одобрените художествени модели. Той копнее за нещо по-истинско – метод да съобщи освен какво вижда, само че и какво е чувството да бъдеш потънал в самия пейзаж.
Решаващият миг настава, когато той за пръв път пътува до Италия през 1825 година Кампаня Романа – хълмистите покрайнини на Рим, окъпани в златна светлина и потопени в история, разпалват въображението му. В продължение на години той рисува и прави скици на чист въздух – директно измежду природата, процедура, която по това време към момента е относително необикновена. Именно тази отдаденост на директното наблюдаване му разрешава да улови фините нюанси на светлината и сянката, както и деликатните атмосферни резултати, които след това се трансформират в признак на неговото творчество.
След 1827 година той постоянно взе участие в Парижкия салон, където в началото получава самопризнание с творби, построени върху правилата на неокласицизма. Но с натрупването на опита му в пленерната живопис неговият жанр последователно се трансформира и стартира да работи с по-сдържана, приглушена цветова палитра. Коро се трансформира в същински занаятчия на тоналната живопис, употребявайки фини преходи сред светли и тъмни стойности, с цел да сътвори чувство за дълбочина, въздух и атмосфера.
Неговите пейзажи не описват трагични истории и не разчитат на грандиозни резултати. Те са отдадени на тихото съзерцаване и хубостта на елементарните гледки – горска поляна, огряна от слънцето морава или спокоен речен бряг. Този метод намира необятен отклик измежду публиката, която търси леговище от стремителната индустриализация и обществените разтърсвания във Франция през XIX век, написа topimpressionists.com.
Жан-Батист-Камий Коро се трансформира в основното свързващо звено сред неокласическата традиция и зараждащото се импресионистично придвижване. Клод Моне, Камий Писаро и Алфред Сисле се възхищават на способността му да улавя мимолетните резултати на светлината и атмосферата и развиват неговите реформаторски хрумвания в личното си революционно творчество. Акцентът, който Коро слага върху директното наблюдаване и пленерната живопис, проправя пътя към радикалното отдалечаване на импресионистите от обичайна работа в ателието.
Коро обаче не е просто предходник на импресионизма. Той е независима и извънредно значима фигура в историята на изкуството. Негови творби се съхраняват в огромни музеи по света, измежду които Лувърът в Париж, Музеят за изящни изкуства в Дюнкерк, Франция, и Музеят „ Курбе “ в Орнан, Франция, както и в Националната изложба в Лондон и Музея на изкуството „ Метрополитън “ в Ню Йорк.
Коро умира на 22 февруари 1875 година в Париж. Сред емблематичните му творби са „ Покой “ (Le Repos, 1860 г.), „ Прекъснатото четене “ (La Lecture interrompue, към 1870 г.), „ Агостина “ (Agostina, 1866 г.), „ Спомен от Мортфонтен “ (Souvenir de Mortefontaine, 1864 г.) и „ Жената с перлената обица “ (La Femme à la perle, 1868-1870 г.).
Според френския историк на изкуството Рене Юиг (René Huyghe) Жан-Батист-Камий Коро е измежду най-фалшифицираните художници в историята на изкуството. „ Коро е нарисувал три хиляди платна, 10 хиляди от които са продадени в Америка “, споделя Юиг, представен от newcriterion.com.
Огромната известност на неговите пейзажи, съчетана с елементарно разпознаваемия и относително елементарен за подражаване жанр, води до появяването на хиляди имитации още в края на XIX и началото на XX век.
Ранните му години са белязани от необикновени условия: до четиригодишна възраст той е поверен на грижите на бавачка в провинцията край Л’Ил-Адам в Северна Франция, където построява дълбока връзка с природата, която трайно ще оформи неговото художествено виждане. Това в началото потапяне в спокойствието на селския живот внезапно контрастира с оживения градски свят, който го чака по-късно, само че точно то слага основите на неговия непрекъснат блян да улавя мимолетните качества на светлината и атмосферата.
Родителите му, сполучливи търговци на шапки и аксесоари, му обезпечават финансова непоклатимост, която дава на Коро свободата да се отдаде на зараждащата се пристрастеност към живописта, откакто опитът му да се осъществя в търговията се оказва несполучлив – рядка привилегия за младите художници от онази ера. Тази поддръжка се оказва решаваща, защото му разрешава напълно да се посвети на художественото си образование, без да бъде заставен незабавно да си изкарва прехраната.
Официално художественото обучение на Коро стартира под управлението на френския живописец от епохата на романтизма Ашил Етна Мишалон, а по-късно продължава при майстора на „ историческия пейзаж “ Жан-Виктор Бертен, които са надълбоко свързани с неокласическата традиция. Това образование му построява акуратен метод към композицията и формата, учреден на изясненост и структурираност, отбелязва topimpressionists.com. Коро обаче не се задоволява единствено с възпроизвеждането на одобрените художествени модели. Той копнее за нещо по-истинско – метод да съобщи освен какво вижда, само че и какво е чувството да бъдеш потънал в самия пейзаж.
Решаващият миг настава, когато той за пръв път пътува до Италия през 1825 година Кампаня Романа – хълмистите покрайнини на Рим, окъпани в златна светлина и потопени в история, разпалват въображението му. В продължение на години той рисува и прави скици на чист въздух – директно измежду природата, процедура, която по това време към момента е относително необикновена. Именно тази отдаденост на директното наблюдаване му разрешава да улови фините нюанси на светлината и сянката, както и деликатните атмосферни резултати, които след това се трансформират в признак на неговото творчество.
След 1827 година той постоянно взе участие в Парижкия салон, където в началото получава самопризнание с творби, построени върху правилата на неокласицизма. Но с натрупването на опита му в пленерната живопис неговият жанр последователно се трансформира и стартира да работи с по-сдържана, приглушена цветова палитра. Коро се трансформира в същински занаятчия на тоналната живопис, употребявайки фини преходи сред светли и тъмни стойности, с цел да сътвори чувство за дълбочина, въздух и атмосфера.
Неговите пейзажи не описват трагични истории и не разчитат на грандиозни резултати. Те са отдадени на тихото съзерцаване и хубостта на елементарните гледки – горска поляна, огряна от слънцето морава или спокоен речен бряг. Този метод намира необятен отклик измежду публиката, която търси леговище от стремителната индустриализация и обществените разтърсвания във Франция през XIX век, написа topimpressionists.com.
Жан-Батист-Камий Коро се трансформира в основното свързващо звено сред неокласическата традиция и зараждащото се импресионистично придвижване. Клод Моне, Камий Писаро и Алфред Сисле се възхищават на способността му да улавя мимолетните резултати на светлината и атмосферата и развиват неговите реформаторски хрумвания в личното си революционно творчество. Акцентът, който Коро слага върху директното наблюдаване и пленерната живопис, проправя пътя към радикалното отдалечаване на импресионистите от обичайна работа в ателието.
Коро обаче не е просто предходник на импресионизма. Той е независима и извънредно значима фигура в историята на изкуството. Негови творби се съхраняват в огромни музеи по света, измежду които Лувърът в Париж, Музеят за изящни изкуства в Дюнкерк, Франция, и Музеят „ Курбе “ в Орнан, Франция, както и в Националната изложба в Лондон и Музея на изкуството „ Метрополитън “ в Ню Йорк.
Коро умира на 22 февруари 1875 година в Париж. Сред емблематичните му творби са „ Покой “ (Le Repos, 1860 г.), „ Прекъснатото четене “ (La Lecture interrompue, към 1870 г.), „ Агостина “ (Agostina, 1866 г.), „ Спомен от Мортфонтен “ (Souvenir de Mortefontaine, 1864 г.) и „ Жената с перлената обица “ (La Femme à la perle, 1868-1870 г.).
Според френския историк на изкуството Рене Юиг (René Huyghe) Жан-Батист-Камий Коро е измежду най-фалшифицираните художници в историята на изкуството. „ Коро е нарисувал три хиляди платна, 10 хиляди от които са продадени в Америка “, споделя Юиг, представен от newcriterion.com.
Огромната известност на неговите пейзажи, съчетана с елементарно разпознаваемия и относително елементарен за подражаване жанр, води до появяването на хиляди имитации още в края на XIX и началото на XX век.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ