James Broughel Икономистите често се обявяват срещу регулирането на цените,

James Broughel Икономистите постоянно се афишират против регулирането на цените, обяснявайки това с изцяло предсказуемите последици от сходна политика – дефицити и остатъци. Затова е много удивително, че няколко уважавани икономисти наскоро приготвиха писмо, адресирано до министъра на финансите на Съединени американски щати Джанет Йелън, в което поддържат въвеждането на ценови таван на съветския нефт. Икономическата страна на това решение в дадения случай не е напълно разбираема, защото в интервали на въоръжени спорове първостепенно значение получават други съображения, които не са свързани с пазарната успеваемост. Именно по тази причина в този момент би трябвало да се замислим над това, какви са следствията, които може да повлече след себе си въвеждането на ценови таван. През септември членовете на „ Голямата седморка “ се споразумяха да лимитират цената на петрола от Русия и през последните няколко седмици министъра на финансите на Съединени американски щати Джанет Йелън старателно работи над това да притегли поддръжката на други страни. Трябва да напомним, че Съединените Щати към този момент не разрешиха вноса на съветски петрол и газ. Между другото Европейският съюз реализира съгласува възбрана на вноса на съветски нефт по морето, която ще влезе в действие при започване на декември, а също по този начин и възбрана за доставка на нефтопродукти от февруари. За да се осмислят следствията от такава политика, би трябвало като начало да се разбере, че всеки барел нефт е изцяло неразграничим от различен барел от същия тип и че нито един производител няма доста въздействие върху цените. Тоест, примерно, в случай че бензинът, да речем, в Ню Йорк е по-скъп, в сравнение с в Кънектикът, фирмите разбираемо ще изпращат цялото си гориво в Ню Йорк, а Кънектикът ще бъде пренебрегнат. В резултат цената на бензина в Ню Йорк ще стартира да се намалява, а в Кънектикът да пораства, до момента в който разноските за гориво в тези два щата не се изравнят. Примерно такава е обстановката и в този момент: разликата в цените на в другите щати се дължат основно на настоящите в тях данъчни режими и до известна степен на разноските за превоз и маркетинг. Екстраполирайки тази логичност на интернационалните пазари, не е мъчно да се разбере, че в случай че Европа и Съединените Щати забранят вноса на съветски нефт, Москва в отговор ще стартира да продава своята суровина на други страни. Именно това и прави в този момент. Независимо от западните наказания, Китай и Индия остават най-големите клиенти на Русия. И тъкмо тук в играта влиза ценовото ограничаване, което Западът преглежда като инструмент, разширяващ обсега на глобите против Русия върху огромен брой страни. На пръв взор тази политика не се разграничава доста от цялостната възбрана. Ако дадена страна сложи таван на цената на съветския нефт от 60 $ за барел, както предлага Йелън, Москва ще продава петрола си на страни, които не поддържат това ограничаване, защото цената му на международния пазар в този момент е към 85 $ за барел. Москва твърди, че ще направи тъкмо това. Наскоро съветският вицепремиер сподели, че страната му няма да доставя нефт на тези страни, които биха поддържали тавана на цените. Предчувствайки подобен поврат на събитията, западните страни вкарват спомагателни ограничавания за финансови и застрахователни услуги за фирмите, пренасящи съветски нефт. Това е главният инструмент за влияние от американските е европейските водачи, който те се надяват да употребяват, тъй че да принуждават други страни да се съгласят на тази стъпка. Ако те поддържат въвеждане на ценови таван, те ще имат достъп до застрахователните услуги на западните компании, т.е. ще получат опция да купуват съветски нефт, който другояче би бил недосегаем за тях Доста елементарно е да се разбере какъв брой мъчно ще бъде  да се завоюва в тази игра на регулации, която доста наподобява на „ Убий къртицата “. Една интервенция води след себе си друга, по-късно друга и всички те не носят безспорен триумф. Турция да вземем за пример, към момента не е дала явен отговор на въпроса дали е подготвена да поддържа въвеждането на таван на цените. Индонезия демонстрира съмнение и показва опасения, че в този момент петролната тактика се движи от геополитиката. Освен това към днешна дата западните наказания не са съумели да лишат Кремъл от източници на финансиране на войната в Украйна.. Ситуацията се утежнява още повече от това, че наскоро ОПЕК и неговите съдружници взеха решение да понижат добива с два милиона барела дневно. Това може да повлече след себе си растеж на цената точно в този миг, когато Съединените Щати и Европа обезверено се пробват да ги задържат. Американските политици показаха стихия от възмущения в отговор на решението на ОПЕК да понижи добива. Няколко члена на конгреса даже се заеха с разработка на законопроект под името NOPEC (Без ОПЕК). За страдание, американските политици се вълнуват доста повече от растежа на цената на бензина в Съединени американски щати в преддверието на изборите, а не толкоз от обстановката в Украйна. Не е учудващо, че ОПЕК има други цели. Както наскоро изясни икономистът Omar Al-Ubaydli в своя публикация в Al Arabiya News, петролният картел, на първо място желае да предотврати спадът в вложенията, който неизбежно съпътства понижението на цените, защото това може да докара до нежелателни провокации в бъдеще. Всеки опит да се усилят доставките посредством оказване на напън върху ОПЕК евентуално ще се провали. Освен това решението на картела да понижи производството може да не докара до доста нарастване на цените. Това частично се дължи на обстоятелството, че членовете на картела постоянно не извършват своите квоти. Освен това ОПЕК не е единственият състезател на тази сцена. Има доста други страни производителки на нефт, които не са част от картела, и всеки опит за съгласуване на работата им по добива, евентуално ще бъде изцяло ненужен. В последна сметка въвеждането на таван на цените в действителност може да понижи приходите на Русия от продажбата на нефт, само че това никога не е обезпечено. Подобен ход може елементарно да има противоположен резултат, провокирайки нов кръг от световна неустойчивост. Руският колос Газпром към този момент заплашва да спре доставките на природен газ за Европа, в случай че бъде въведен таван на цените на петрола. Ако в резултат  внезапно нарастне електрическата енергия, резултатът от въвеждането на ценовия таван ще бъде изцяло противопоставен на първичната му цел. Предвид цялата тази неустановеност е мъчно да сме оптимисти за политиката. Вероятно бранителите й мислят, че вършат нещо положително. Най-добрият мотив в интерес на такава политика може да е, че да правиш нещо е по-добре, в сравнение с да не правиш нищо. Дори това обаче не е обезпечено.