Тази година се навършват 175 години от рождението на един от великите казахски поети Жамбъл Жабаев
Жамбъл Жабаев е популярен казахски стихотворец, притежател на Сталинска премия (1941). Изключителен представител на казахската национална лирика, занаятчия на художественото слово, съчинител на епоси, огромен повествовател.
Той е роден в подножието на планината Жамбъл в Жамбълска област, умира в село Узунагаш Алматинска област. Обкръжението на Жамбъл е високо ценяло песните, кюи (казахски инструментални произведения), импровизацията и изпълнителското изкуство на артистите. Не на вятъра великият казахски публицист М. Ауезов споделя: “От ХІХ век изкуството на импровизацията, което има характерно развиване при казахския народ, в целия Казахстан стартира да остава в сянка, само че в това време процъфтява в Жетису, южен регион. Има няколко аргументи за това. Първо, колониалната политика, която обгръща другите райони, без южния, оставя своя отпечатък върху традициите в изкуството, а Жетису бе надалеч от това отрицателно въздействие. Второ, античните обичаи на изкуството на импровизацията в тези райони получават особено развиване след ХІХ век”.
В този интервал в Жетису се е популяризирали произведения на такива майстори на импровизацията, като Биржан, Шашубай, Балуан Шолак, Таластан Жалайър Тубек, от Южен Казахстан - Майкут и Майлъкожа, от Атърау - Курмангазъ. Това събитие даде на Жамбъл опция по-добре да опознае мостри на великата казахска антична школа на изкуството.
Талантът на Жамбъл, израснал в люлката на такова изкуство, стартира да се демонстрира още от детските му години. От ранна възраст той разделя районите, в които е израснал, на песни и стихове; славата за него доближава до прилежащия киргизки народ. През тези години младият Жамбъл се среща с най-известния стихотворец от Жетису - акина Суюнбай; Жамбъл с огромно наслаждение слуша въодушевените стихове на този стихотворец и получава неговата благословия. Срещата с такива огромни поети на своето време, като Айкумис, Бактъбай, Сара, Сарбас, Досмаганбет, Шашубай, Кулманбет са съдействали за повишение престижа на Жамбъл като стихотворец. По-късно киргизките поети неведнъж се състезаваха в надпявания с Балък, Тънъбек, Калъгул, Найманбай, Катаган, Аръстанбек, Сагъмбек, усъвършенстват своето умеене и извличат поучения от тяхната лирика. Сега той, дружно с импровизацията, в продължение на седмици и месеци извършва такива саги като Корулъ, Шахмардан, като по този метод задълбочава и развива своя многостранен гений.
Периодът на образуване на Жамбъл като стихотворец се характеризира с потисничеството на казахския народ от съветските управляващи, от една страна, и Кокандското ханство от друга. С поетична откровеност и гражданска отговорност Жамбъл въплъщава обществено-политическия живот на народа в такива творби като “Шагъм”, “Шабденге”, “Сат сайланарда”, “Астепкиде”, “Царският емир”, “Зилди буйрук”.
Жамбъл имал огромни очаквания за историческите промени в живота на хората след Октомврийската гражданска война. Неговите поетични размишления, като “Родна страна”, издадени през 1936 година и по-късно оповестени на съветски език във вестник “Правда”, популяризират към този момент възрастния стихотворец в целия Съветски съюз.
Славата и известността на Жамбъл се разраства из цялата страна.
Негови стихове, оповестени сред 1936 и 1945 година, по размер надвишават 13 000 броя. С необикновен възторг той възхвалява достиженията и откритията на страната, успехите и подвизите на народа по време на Втората международна война. Възрастта не му попречи да възроди такива епични творби като “Отеген батър” и “Санши батър”.
Жамбъл е героичен стихотворец, поет-импровизатор, умен артист и съчинител на епоси. Като занаятчия на изкуството той доста способства за развиването на гражданската и политическата лирика. Величието на Жамбъл е освен в поетичното му майсторство, само че и в това, че той е основател на ново течение в националната лирика, умен възрожденец на креативния дух на националните поети. Неговият изказ се трансформира в девиз, той е именуван татко на националната лирика. Жамбъл пренасочи дълбоките епични обичаи на пеенето в ново русло, откри нови аспекти на античното казахско изкуство на импровизацията, изпълни ги с ново наличие.
Жамбъл е стихотворец, интернационалист, който не разделя хората по раси, националности. “Стихотворенията на Жамбъл са перли, лежащи на дъното на морето. Да ги съберем и да ги предадем на народа е гражданският дълг на всеки от нас”, сподели поетът Сакен Сейфулин.
Жамбъл е изобилен източник на лирика, изобилен източник на мъдрост, безконечна полезност. Неговите творби постоянно творят дружно с народа. Произведенията на Жамбъл са преведени на доста езици по света, публикувани в доста страни.
Приживе Жамбъл популяризира себе си и казахския народ, става лауреат на Държавната премия на Съюз на съветските социалистически републики.
Наследството на Жамбъл е отразено във всички типове и жанрове на казахското изкуство, той е прочут като велика персона, високо издигаща националния дух на народа.
Социалният и цивилен възторг на творбите на Жамбъл, любовта към Родината, другарството сред народите, епичната мащабност и дълбочината на творбите, основани от него, предопределят дълготраен интерес към неговата персона и творчество.
Той е роден в подножието на планината Жамбъл в Жамбълска област, умира в село Узунагаш Алматинска област. Обкръжението на Жамбъл е високо ценяло песните, кюи (казахски инструментални произведения), импровизацията и изпълнителското изкуство на артистите. Не на вятъра великият казахски публицист М. Ауезов споделя: “От ХІХ век изкуството на импровизацията, което има характерно развиване при казахския народ, в целия Казахстан стартира да остава в сянка, само че в това време процъфтява в Жетису, южен регион. Има няколко аргументи за това. Първо, колониалната политика, която обгръща другите райони, без южния, оставя своя отпечатък върху традициите в изкуството, а Жетису бе надалеч от това отрицателно въздействие. Второ, античните обичаи на изкуството на импровизацията в тези райони получават особено развиване след ХІХ век”.
В този интервал в Жетису се е популяризирали произведения на такива майстори на импровизацията, като Биржан, Шашубай, Балуан Шолак, Таластан Жалайър Тубек, от Южен Казахстан - Майкут и Майлъкожа, от Атърау - Курмангазъ. Това събитие даде на Жамбъл опция по-добре да опознае мостри на великата казахска антична школа на изкуството.
Талантът на Жамбъл, израснал в люлката на такова изкуство, стартира да се демонстрира още от детските му години. От ранна възраст той разделя районите, в които е израснал, на песни и стихове; славата за него доближава до прилежащия киргизки народ. През тези години младият Жамбъл се среща с най-известния стихотворец от Жетису - акина Суюнбай; Жамбъл с огромно наслаждение слуша въодушевените стихове на този стихотворец и получава неговата благословия. Срещата с такива огромни поети на своето време, като Айкумис, Бактъбай, Сара, Сарбас, Досмаганбет, Шашубай, Кулманбет са съдействали за повишение престижа на Жамбъл като стихотворец. По-късно киргизките поети неведнъж се състезаваха в надпявания с Балък, Тънъбек, Калъгул, Найманбай, Катаган, Аръстанбек, Сагъмбек, усъвършенстват своето умеене и извличат поучения от тяхната лирика. Сега той, дружно с импровизацията, в продължение на седмици и месеци извършва такива саги като Корулъ, Шахмардан, като по този метод задълбочава и развива своя многостранен гений.
Периодът на образуване на Жамбъл като стихотворец се характеризира с потисничеството на казахския народ от съветските управляващи, от една страна, и Кокандското ханство от друга. С поетична откровеност и гражданска отговорност Жамбъл въплъщава обществено-политическия живот на народа в такива творби като “Шагъм”, “Шабденге”, “Сат сайланарда”, “Астепкиде”, “Царският емир”, “Зилди буйрук”.
Жамбъл имал огромни очаквания за историческите промени в живота на хората след Октомврийската гражданска война. Неговите поетични размишления, като “Родна страна”, издадени през 1936 година и по-късно оповестени на съветски език във вестник “Правда”, популяризират към този момент възрастния стихотворец в целия Съветски съюз.
Славата и известността на Жамбъл се разраства из цялата страна.
Негови стихове, оповестени сред 1936 и 1945 година, по размер надвишават 13 000 броя. С необикновен възторг той възхвалява достиженията и откритията на страната, успехите и подвизите на народа по време на Втората международна война. Възрастта не му попречи да възроди такива епични творби като “Отеген батър” и “Санши батър”.
Жамбъл е героичен стихотворец, поет-импровизатор, умен артист и съчинител на епоси. Като занаятчия на изкуството той доста способства за развиването на гражданската и политическата лирика. Величието на Жамбъл е освен в поетичното му майсторство, само че и в това, че той е основател на ново течение в националната лирика, умен възрожденец на креативния дух на националните поети. Неговият изказ се трансформира в девиз, той е именуван татко на националната лирика. Жамбъл пренасочи дълбоките епични обичаи на пеенето в ново русло, откри нови аспекти на античното казахско изкуство на импровизацията, изпълни ги с ново наличие.
Жамбъл е стихотворец, интернационалист, който не разделя хората по раси, националности. “Стихотворенията на Жамбъл са перли, лежащи на дъното на морето. Да ги съберем и да ги предадем на народа е гражданският дълг на всеки от нас”, сподели поетът Сакен Сейфулин.
Жамбъл е изобилен източник на лирика, изобилен източник на мъдрост, безконечна полезност. Неговите творби постоянно творят дружно с народа. Произведенията на Жамбъл са преведени на доста езици по света, публикувани в доста страни.
Приживе Жамбъл популяризира себе си и казахския народ, става лауреат на Държавната премия на Съюз на съветските социалистически републики.
Наследството на Жамбъл е отразено във всички типове и жанрове на казахското изкуство, той е прочут като велика персона, високо издигаща националния дух на народа.
Социалният и цивилен възторг на творбите на Жамбъл, любовта към Родината, другарството сред народите, епичната мащабност и дълбочината на творбите, основани от него, предопределят дълготраен интерес към неговата персона и творчество.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ