“Жълтите истории в социалните мрежи стават все по-префинени и все

“Жълтите ” истории в обществените мрежи стават все по-префинени и все по-малко им проличава, че са примамки за кликове (снимка: CC0 Public Domain)

„ Вирусните “ видеоклипове в обществените мрежи притеглят хиляди гости, само че надалеч не постоянно това, което демонстрират, е фактически. За потребителите става все по-трудно да схванат кое е истина и кое – не. Създателите на това „ наличие “ изпипват методите си, с цел да стават все по-убедителни. Но на процедура това, което се случва в обществените мрежи през днешния ден, е просто еволюция на „ жълтите “ вестници.

В TikTok има къс клип на нещо, за което гласът зад кадър твърди, че е хипотетичен „ проблем в пръстена “ във видеото, в което принцесата на Уелс разкрива диагнозата си – рак. Клипът има 1,3 милиона гледания. Други, в които потребителите „ разрушават “ разнообразни аспекти на видеото и проучват сагата, също събират милиони гледания и споделяния.

Има такива видеа из всички обществени мрежи, човек може даже да научи за тях от някои свои родственици и познати. Тезите, показани в тези видеоклипове, звучат като достоверни обстоятелства и са предадени в репортерски жанр.

Нещо надълбоко не е наред в метода, по който ни се показва наличието в обществените медии. Става дума за голяма и фина смяна. До наскоро типовете наличие бяха разграничени. Знаеше се кое изказване е тествано и доказано от разнообразни самостоятелни източници и кое е персонално мнение или догадка. Самите онлайн платформи бяха всяка с темперамент: една за дълги видеоклипове, друга за къси изявления, трета за къси видеозаписи.

Сега всичко е смесено. Няма изясненост кое е публична информация и кое е персонално мнение. Алгоритмите ни предлагат разнообразни порции наличие, само че не тъй като е стойностно, а тъй като е известно, „ жълто “, сензационно и вероятно е близко по тематика, от която сме се интересували. Все по-малко имаме надзор върху това, което виждаме.

И колкото по-малко надзор имаме, толкоз повече уеб-платформите се трансформират в кипящ и вилнеещ пазар на търсене на внимание и продажби. Понякога продуктът е явен. Прилича на старомодна реклама, само че постоянно би трябвало да се вгледаме деликатно, с цел да разберем това.

Създателите на наличие приказват за продукти, които харесват, из всякакви „ витрини на магазини “ – и наподобява, че те просто услужливо предлагат неща, които биха могли да са потребни. Докато в действителност тези хора печелят комисионна, когато купуваме. Друг път елементарното деяние на самото гледане, шерване и ангажиране е задоволително, с цел да генерира доходи за създателите на наличието.
още по темата
Резултатът е система, която подтиква основаването на наличие с висока ангажираност – и съобразителни хора са подготвени да вкарат в приложимост всевъзможни средства, с цел да реализиран задачата.

Всякакви невероятни изказвания могат да бъдат облечени в авторитетно звучащи разкази и поднесени с увереността и категоричността на реален ефирен репортаж. AI принадлежности оказват помощ в „ работата “ на създателите – AI гласове вървят зад кадър, генеративни логаритми основават фотореалистични фрагменти на каквото си пожелаем.

Но това, което се случва напоследък, е че лансирането на всевъзможни безумия към този момент става с звук, който звучи някак благородно. Хората в този момент „ задават въпроси “, разгласяват неразбираеми видеоклипове и питат „ Какво забелязвате? “ или просто „ разсъждават “, като „ показват угриженост “, че нещо някъде не е наред.

За всяко събитие и за всеки случай можем елементарно да намерим „ тествани “ данни, които допускат, че просто няма метод да е случайност. Монетизацията е това, което поражда по-голямата част от наличието, което виждаме в обществените мрежи.

Не беше по този начин, да. В предишното обществените медии бяха тъкмо това – обществено място, кътче за другарство с другари и познати, време да кажеш нещо за себе си и да прочетеш персонални неща за всеки от своите познати, където и да се намира той.

Сега обществените мрежи са… месторабота. Те са място, където редица консуматори могат да получават възнаграждение и да станат „ основатели на наличие “ на цялостен работен ден. Популярността на техните видеоклипове или туитове усъвършенства способността им да реализират мечтаната монетизацията и те се стремят да усилят броя на почитателите си, което по-късно притегля марки и спонсорства.

И колкото повече работи този модел, толкоз повече носи доходи за обществените медийни платформи, които от своя страна вземат своята такса. И предизвикват „ основателите на наличие “.

Ако би трябвало да сме почтени, още веднъж е правилно, че новото е добре забравено остаряло. Циничното манипулиране на вести, извъртането им им и представянето на гледищата като обстоятелства за реализиране на облага е в доста връзки еволюция и рационализиране на това, което се случва от десетилетия на страниците на „ жълтата преса “. На прицел са звезди, политици, създатели, елементарни хора, ежедневни събития и човешки нещастия.

Просто в този момент всичко е по-гъвкаво, по-усъвършенствано. Анонимността на множеството хора в интернет, „ подсказващите “ логаритми, броенето на кликовете и взаимоотношенията, детайлите на AI – всичко това въвлича потребителите с главозамайваща прелест, която статичната първа страница на жълтите „ вестници “ в никакъв случай не би могла да реализира.