Жълти павета се появиха пред къща в баровския кв. Бояна

Жълти павета се появиха пред къща в баровския кв. Бояна в София, видя Скандал от фейсбук страници. Не е ясно по какъв начин притежателят се е сдобил с тях. Дали са извадени от центъра на столицата или са добити от някой строител. По принцип жълтите настилки към този момент не се създават. Само Столична община разполага с количества по хранилища в случай че не са откраднати или изнесени от тях, настояват общинари.
От години цивилен сдружения сигнализират да престане премахването на жълтите павета в София, които са изключителна полезност за града и го отличават от останалите европейски столици.

Жълтите павета са паважна настилка от керамични блокове.

Те са знак на централната част на град София, България. В още по-широк смисъл те са измежду известните знаци на столицата. Свързват се основно с нейния административен, исторически и културен център (неслучайно с тях е настлано пространството от катедралата „ Александър Невски “ през региона на Парламента, Българска академия на науките и някогашния царски замък чак до Народния театър). Когато за някого се каже, че е „ от жълтите павета “, това нормално значи, че или е във властта, или е кореняк софиянец.
Според легендата жълтите павета са подарък за сватбата на цар Фердинанд, а съгласно обстоятелствата в действителност са импорт от Австро-Унгария, само че по самодейност на тогавашния кмет на София Мартин Тодоров. През 1907 година са постлани с керамичен паваж 28 400 m2, а през 1908 година - 30 902,46 m2 или общо 59 302,46 m2.
Периодът, през който централните софийски улици се покриват с жълти павета (1907-1908 г.), съответствува с появяването на емблематични за София здания – Народния спектакъл (1906 г.), Военния клуб (1907 г.), Халите (1911 г.), Централната баня (1913 г.), храмът "Александър Невски " (1904-1912 г.).* Докато историята на постройките е добре известна, тази на паветата е много мъглива и спорна. Повечето източници са съгласни, че жълтите блокчета са излети в Будапеща, направени от стрит и изпечен варовик, наименуван мергел, само че формален консенсус за повода те да се появят в София няма. Популярната версия за сватбения подарък се оказва не доста надеждна – открила се е по-скоро поради сантименталната си прелест и с помощта на безкрайни повторения. Според уеб страницата на Столичната община "полагането на керамичните павета не е прочувствен подарък по случай сватбата на княз Фердинанд с Мария Луиза, която по това време (1907) към този момент не е сред живите. " Проста историческа информация демонстрира, че няма по какъв начин паветата да са подарък и за втората женитба на Фердинанд I. Когато той се дами за принцеса Елеонора декор Ройс-Кьостриц през 1908 година, софийските улици към този момент са покрити с тях.
Улиците в София, настлани с жълти павета, са бул. „ Цар Освободител “, бул. „ Дондуков “, ул. „ Московска “, ул. „ 15 ноември “ и др.