Писмо на ръка върху хартия издигна класната в Нейна Прелест ...
Жълтата рокля на класната от първия образователен ден преди 5 година „ прошумоля “ при разгръщането на хартиено писмо до директорката на Професионалната гимназия по хранителни технологии и техника. Още книжни послания, събрани в спонтанна пощенска кутия в школото, припомниха за едно изгубване по коридорите, за първата двойка по математика, за пътя от тетрадката до хромбука… „ Колко крепко, нали?! “…
Общо 68 писма събра инж. Людмила Ганчева, която провокира гимназистите от 31 паралелки да излязат от устройствата и да й пишат по сантименталния съкровен метод от предишното - на ръка в хартиено писмо. Акцията бе във връзка Деня на ръкописното писмо - 23 януари, а създателите на посланията с най-красив почерк, без неточности и с най-трогателно наличие получиха награди - химикалки с мастило и първокласна хартия за писма. С персонален отговор от директорката.
Сред отличените е и младата учителка Петя Панчева, която преподава по съветски и български език и литература. „ Школо, кафе, дете… ", стартират нейните шеговити строфи.
„ Девети А, девети Е, цялостно е с мъже, неприятно, 2! “,
реди нататък учителката чак до финала, където обобщава: „ Обичам ги и те го знаят, само че за домашното ще би трябвало да се постараят! “.
Такава обич и такива страсти не съм очаквала, признава инж. Людмила Ганчева. Избърсала сълза, до момента в който чете писмата, а в началото намислените категории за калиграфия, най-смешно и най-трогателно писмо се омесили във всяка от страничките от тетрадка. И не щеш ли учебното заведение си има петима рицари и дами на ръкописното писмо.
Надежда Тодорова от 12. Б два пъти писала своето -
на ръка не е като с компютъра, не може да се редактира.
Сара Петкова от 10. Ж разкрила по какъв начин да се оправи с това предизвикателство - съставила първо писмото в компютърен файл, а след това го преписала усърдно. На две страници огромен формат тя споделя за вълнението си от първия образователен ден, когато се изгубила по коридорите в огромната и непозната постройка на новото учебно заведение. Спомня си по какъв начин не смеела да огледа директорката, а след това се оказало, че може да се приказва с нея напълно другарски. В гимназията се видяло, че отличничката има пропуски по химия. „ А един пъзел не е цялостен без последното си парче, нали? “, написа гимназистката и благодари на преподавателката си, с чиято помощ наваксала. Едно от най-хубавите неща в учебното заведение за Сара е школското радиопредаване, в което звучи и забавна информация, и съвременна музика, а тя самата към този момент е част от журналистическия екип „ Клио “. От предходната година учи и с хромбук. „ Колко крепко, нали? “, възкликва десетокласничката. Гимназията е спомен, за която постоянно ще споделя.
Писмото на Емануела Русева пък е писано с мъничко горест - че след 4 месеца ще приключи учебното заведение, което усеща като дом. Споменът за първия образователен ден през 2017 година е ослепителен като жълтата рокля на класната. „ Нейна Прелест Светла Николова, на която изискуем безкрайни благодарности, че 5 година ни изтърпя детинското, леко неуместно и много мързеливо от наша страна държание - написа Емануела. - Обичаме ви, класна! “ Сега се усмихва на скрито проронените сълзи за първата двойка по математика. И си спомня по какъв начин всеки ден носела нещо ново и забавно, тъжно или смешно. Вече огромно момиче, Емануела прави оценка усмивката, с която директорката посреща в сложните дни на пандемията, и това, че учителите са дали и уроци по човещина и справяне с живота.
Иван Динчев от 9. Е клас написа за първи път хартиено писмо. Бъдещият инженер по топлотехника
не помни да е писал дори на Дядо Коледа,
само че също е измежду наградените.
В писмата се вие и едно хоро. Летят топки и ракети от спортния празник на учебното заведение. Оказва се, че за някои от учениците това са напълно непознати прекарвания - тези, които са постъпили в школото, когато пандемията стартира и „ забрани “ всевъзможни извънкласни действия със събиране на доста хора.
Общо 68 писма събра инж. Людмила Ганчева, която провокира гимназистите от 31 паралелки да излязат от устройствата и да й пишат по сантименталния съкровен метод от предишното - на ръка в хартиено писмо. Акцията бе във връзка Деня на ръкописното писмо - 23 януари, а създателите на посланията с най-красив почерк, без неточности и с най-трогателно наличие получиха награди - химикалки с мастило и първокласна хартия за писма. С персонален отговор от директорката.
Сред отличените е и младата учителка Петя Панчева, която преподава по съветски и български език и литература. „ Школо, кафе, дете… ", стартират нейните шеговити строфи.
„ Девети А, девети Е, цялостно е с мъже, неприятно, 2! “,
реди нататък учителката чак до финала, където обобщава: „ Обичам ги и те го знаят, само че за домашното ще би трябвало да се постараят! “.
Такава обич и такива страсти не съм очаквала, признава инж. Людмила Ганчева. Избърсала сълза, до момента в който чете писмата, а в началото намислените категории за калиграфия, най-смешно и най-трогателно писмо се омесили във всяка от страничките от тетрадка. И не щеш ли учебното заведение си има петима рицари и дами на ръкописното писмо.
Надежда Тодорова от 12. Б два пъти писала своето -
на ръка не е като с компютъра, не може да се редактира.
Сара Петкова от 10. Ж разкрила по какъв начин да се оправи с това предизвикателство - съставила първо писмото в компютърен файл, а след това го преписала усърдно. На две страници огромен формат тя споделя за вълнението си от първия образователен ден, когато се изгубила по коридорите в огромната и непозната постройка на новото учебно заведение. Спомня си по какъв начин не смеела да огледа директорката, а след това се оказало, че може да се приказва с нея напълно другарски. В гимназията се видяло, че отличничката има пропуски по химия. „ А един пъзел не е цялостен без последното си парче, нали? “, написа гимназистката и благодари на преподавателката си, с чиято помощ наваксала. Едно от най-хубавите неща в учебното заведение за Сара е школското радиопредаване, в което звучи и забавна информация, и съвременна музика, а тя самата към този момент е част от журналистическия екип „ Клио “. От предходната година учи и с хромбук. „ Колко крепко, нали? “, възкликва десетокласничката. Гимназията е спомен, за която постоянно ще споделя.
Писмото на Емануела Русева пък е писано с мъничко горест - че след 4 месеца ще приключи учебното заведение, което усеща като дом. Споменът за първия образователен ден през 2017 година е ослепителен като жълтата рокля на класната. „ Нейна Прелест Светла Николова, на която изискуем безкрайни благодарности, че 5 година ни изтърпя детинското, леко неуместно и много мързеливо от наша страна държание - написа Емануела. - Обичаме ви, класна! “ Сега се усмихва на скрито проронените сълзи за първата двойка по математика. И си спомня по какъв начин всеки ден носела нещо ново и забавно, тъжно или смешно. Вече огромно момиче, Емануела прави оценка усмивката, с която директорката посреща в сложните дни на пандемията, и това, че учителите са дали и уроци по човещина и справяне с живота.
Иван Динчев от 9. Е клас написа за първи път хартиено писмо. Бъдещият инженер по топлотехника
не помни да е писал дори на Дядо Коледа,
само че също е измежду наградените.
В писмата се вие и едно хоро. Летят топки и ракети от спортния празник на учебното заведение. Оказва се, че за някои от учениците това са напълно непознати прекарвания - тези, които са постъпили в школото, когато пандемията стартира и „ забрани “ всевъзможни извънкласни действия със събиране на доста хора.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ