Елеонора Лилова: По около 40 сигнала дневно за тормоз над подрастващи получаваме в Агецията за закрила на детето
Жалко е, че към този момент достолепието на човек не се зачита, а животът не е полезност, споделя в изявление за " Монитор " ръководителят на Агенцията за протекция на детето.
- Г-жо Лилова, сякаш насилието над деца се трансформира в един от най-сериозните проблеми в всекидневието ни. Защо това е по този начин и какво би трябвало да знаем?
- Проблемът в действителност е извънредно сериозен. Жалко е, само че би трябвало да признаем, че насилието през днешния ден е част от действителността. Най-често жертва на тормоз стават по-слабите и другите, по тази причина дълг на възрастните и на виновните институции е да бъдем непримирими към всички форми на принуждение. Длъжни сме да създадем предпазена среда, в която всяко едно от децата да се развива съгласно своите благоприятни условия, самостоятелни потребности и личностни желания.
- Какво демонстрира практиката - усилва ли се броят на децата, жертва на принуждение и употреба?
- Статистиката демонстрира, че случаите, касаещи принуждение и употреба, не понижават. Още по-стряскащо е, че вероятните форми на тормоз над дете не се лимитират единствено с физическо пострадване или малтретиране. За страдание се срещат прочувствено и полово принуждение, включително пренебрегване, надменно отношение, употреба, детски труд, злоупотреби в интернет и други Гражданите постоянно остават с усещане, че ние вървим след медиите или чакаме да получим сигнал от тях. Бих желала да отбележа, че случаите, които обработваме на ден, са доста повече на брой от оповестените в общественото пространство. Те варират от 20 до 40 случая дневно. Затова чиновниците от ДАЗД се усещат огорчени, когато трудът им се обезценява. Понякога се демотивират и текучеството на фрагменти също стои на дневен ред. Но в името на децата огромна част от тези хора работят неуморно точно за оправянето и предварителната защита на насилието.
- Казахте, че нормално жертва на тормоз стават слабите и другите. Но кои групи в действителност са по-уязвими?
- Децата постоянно стават жертва на принуждение заради своята незрялост и неумелост. Едни от най-трудно и най-продължително решаваните случаи още от основаването на системата за протекция на детето са тези, свързани с гарантирането на правото на детето на контакт и с двамата родители в обстановките на разлъка или бракоразвод в фамилията. Проблемът с манипулирането на детето и отчуждаването му от единия родител за сметка на другия към този момент е постоянно срещан. Много постоянно подрастващите, които са изоставяни или неглижирани от своите родители, стават жертви на принуждение. В доста огромна мощ това важи за децата на така наречен трудови емигранти. Особена форма на принуждение против девойките са насилствените бракове, така наречен ранни бракове. В доста от тези случаи родилката изоставя бебето си и то влиза в системата на институциите. Редица проучвания сочат, че децата, които са били подлагани на принуждение в фамилията си, е прекомерно евентуално да демонстрират принуждение както в детството си, по този начин и след навършване на пълноправие. Затова експертите би трябвало да покажат на родителя, в случай че сгреши, други по-добри способи за развъждане на детето, възпитателни похвати, потребление на поощрения, а не санкции.
- Ако научим за дете в потребност и не уведомим способените органи, могат ли да ни глобяват?
- Това е по този начин нареченото законово обвързване за подпомагане, без значение дали е обвързвано с професионална загадка или не. Не съм последовател на глобите, само че в избрани случаи точно те имат дисциплиниращ резултат и водят до попречване на повторното осъществяване на това нарушаване. В случаи че не сме уведомили, санкцията е от 1000 до 2000 лева Важно е също да се знае, че на изследване предстои и неизвестен сигнал, в случай че касае принуждение над дете. През миналата година от наша страна са формирани 16 акта за несъблюдение на задължението за подпомагане на медицински експерти, чиновници в просветителни институции.
- Кой нормално оповестява за случаи на психическо или физическо принуждение – съседът или пострадалият?
- Трудно е да се каже. Определено на децата, жертви на принуждение, е по-трудно да споделят за извършения по отношение на тях тормоз, било заради позор, било заради боязън и отвращение за шерване. На Националната телефонна линия за деца 116 111 основно подрастващите търсят препоръки и съвещания по въпроси, свързани с взаимоотношенията сред връстници, за разнообразни проблеми в фамилиите и неразбирателства, подбудени от междупоколенчески разлики.
- Какво може да се направи, с цел да имаме система, която предотвратява злоупотребата и насилието над деца, вместо да се работи върху следствията? Трябва ли да се промени законодателството за предварителна защита на детското принуждение?
- За да има триумф превантивната работа, тя би трябвало да е ангажимент освен на институциите, само че и на жителите, на медиите, които по верен метод да насочат своите послания, тъй че да осведомят обществото за актовете на принуждение от и над деца, само че по метод, който да не подлага подрастващите на повторна виктимизация или да не квалифицираме едни деца като „ по-лоши” от други. Необходими са и промени в законодателството, тъй че работещите координационни механизми в нашата страна, каквито са тези за насилието и трафика, да станат част от настоящото законодателство, да имат своя нормативен правилник, да има и планувани наказания. Трябва да признаем и че недоброто отношение на възрастните въздейства негативно на подрастващите – те копират нашите модели на държания. Затова в случай че им даваме добър образец, последователно ще понижим агресивното държание. Превенцията би трябвало да бъде ориентирана и към самите деца, които да бъдат осведомени, и включва идентификация на рисковите групи.
- Насилието в учебно заведение също не е необичайност. Как си обяснявате на какво се дължи?
- Много от деянията на принуждение са обусловени от устрема към водачество измежду децата и младежите – налагането на мнение посредством физическо принуждение и оскърбление е за жалост предпочитан метод за взимане на превъзходство и доказване пред другите. В една не дребна степен експанзията е подбудена и от използването на упойващи субстанции и алкохолни питиета, достъпът до които също е невъзпрепятстван, както откъм покупка, по този начин и откъм цена. Тревожно е също, че експанзията сред децата не е обусловена по сексуален симптом. Сред девойките тя е не по-малко жестока, като даже надвишава тази на момчетата. Голяма част от оповестените видеоклипове, в които участници са точно девойки, изобилстват от смущаващи фрагменти на оскърбление и принуждение. Прави усещане, че достолепието на човек не се зачита, а животът не е полезност.
- Как да се борим с този проблем?
- Необходимо е да се организират превантивни диалози с децата в учебно заведение – с педагогическия консултант, с психолози, служите на ДАЗД, които да разискват с тях произхода на насилието, по какъв начин да поддържат връзка в конфликтна среда, без това да докара до физическо прикосновение. Начин за ограничение на сходни брутални прояви е възпрепятстване на неограничения достъп на децата и младежите до несъмнено медийно и електронно наличие. Насилието във филми и излъчвания, гротескните текстове и разюзданото държание на избрани музикални реализатори, някои от тях за жалост и малолетни, подтикват децата към избран вид държание за подражателство. Това непроменяемо води до умозаключение, че са нужни законодателни промени и в тази тенденция. Спортът също би могъл да понижи напрежението сред учениците. Така стремежът към водачество ще бъде насочен към позитивни резултати.
- Все повече зачестява и физическият тормоз от страна на възпитатели в детски градини и учители. Какъв би бил ефикасният способ за справяне с този сериозен проблем?
- На лицата, упражнили принуждение, следва да се наложат плануваните в законодателството наказателни, административни и дисциплинарни ограничения. Всеки обособен случай би трябвало да послужи за разбор на успеваемостта на одобрените за детското заведение процедури за предварителна защита на издевателството и актуализиране при открита нужда. Трябва да се реализира и ефикасен надзор при подбора на личния състав в детските заведения/училища и центрове за работа с деца, както и в центровете за настаняване от фамилен вид. И, несъмнено, не на последно място, належащо е уместно образование както на работещите с деца, по този начин и самите деца за другите форми на принуждение, какви са знаците, белезите за разпознаването му.
- Г-жо Лилова, сякаш насилието над деца се трансформира в един от най-сериозните проблеми в всекидневието ни. Защо това е по този начин и какво би трябвало да знаем?
- Проблемът в действителност е извънредно сериозен. Жалко е, само че би трябвало да признаем, че насилието през днешния ден е част от действителността. Най-често жертва на тормоз стават по-слабите и другите, по тази причина дълг на възрастните и на виновните институции е да бъдем непримирими към всички форми на принуждение. Длъжни сме да създадем предпазена среда, в която всяко едно от децата да се развива съгласно своите благоприятни условия, самостоятелни потребности и личностни желания.
- Какво демонстрира практиката - усилва ли се броят на децата, жертва на принуждение и употреба?
- Статистиката демонстрира, че случаите, касаещи принуждение и употреба, не понижават. Още по-стряскащо е, че вероятните форми на тормоз над дете не се лимитират единствено с физическо пострадване или малтретиране. За страдание се срещат прочувствено и полово принуждение, включително пренебрегване, надменно отношение, употреба, детски труд, злоупотреби в интернет и други Гражданите постоянно остават с усещане, че ние вървим след медиите или чакаме да получим сигнал от тях. Бих желала да отбележа, че случаите, които обработваме на ден, са доста повече на брой от оповестените в общественото пространство. Те варират от 20 до 40 случая дневно. Затова чиновниците от ДАЗД се усещат огорчени, когато трудът им се обезценява. Понякога се демотивират и текучеството на фрагменти също стои на дневен ред. Но в името на децата огромна част от тези хора работят неуморно точно за оправянето и предварителната защита на насилието.
- Казахте, че нормално жертва на тормоз стават слабите и другите. Но кои групи в действителност са по-уязвими?
- Децата постоянно стават жертва на принуждение заради своята незрялост и неумелост. Едни от най-трудно и най-продължително решаваните случаи още от основаването на системата за протекция на детето са тези, свързани с гарантирането на правото на детето на контакт и с двамата родители в обстановките на разлъка или бракоразвод в фамилията. Проблемът с манипулирането на детето и отчуждаването му от единия родител за сметка на другия към този момент е постоянно срещан. Много постоянно подрастващите, които са изоставяни или неглижирани от своите родители, стават жертви на принуждение. В доста огромна мощ това важи за децата на така наречен трудови емигранти. Особена форма на принуждение против девойките са насилствените бракове, така наречен ранни бракове. В доста от тези случаи родилката изоставя бебето си и то влиза в системата на институциите. Редица проучвания сочат, че децата, които са били подлагани на принуждение в фамилията си, е прекомерно евентуално да демонстрират принуждение както в детството си, по този начин и след навършване на пълноправие. Затова експертите би трябвало да покажат на родителя, в случай че сгреши, други по-добри способи за развъждане на детето, възпитателни похвати, потребление на поощрения, а не санкции.
- Ако научим за дете в потребност и не уведомим способените органи, могат ли да ни глобяват?
- Това е по този начин нареченото законово обвързване за подпомагане, без значение дали е обвързвано с професионална загадка или не. Не съм последовател на глобите, само че в избрани случаи точно те имат дисциплиниращ резултат и водят до попречване на повторното осъществяване на това нарушаване. В случаи че не сме уведомили, санкцията е от 1000 до 2000 лева Важно е също да се знае, че на изследване предстои и неизвестен сигнал, в случай че касае принуждение над дете. През миналата година от наша страна са формирани 16 акта за несъблюдение на задължението за подпомагане на медицински експерти, чиновници в просветителни институции.
- Кой нормално оповестява за случаи на психическо или физическо принуждение – съседът или пострадалият?
- Трудно е да се каже. Определено на децата, жертви на принуждение, е по-трудно да споделят за извършения по отношение на тях тормоз, било заради позор, било заради боязън и отвращение за шерване. На Националната телефонна линия за деца 116 111 основно подрастващите търсят препоръки и съвещания по въпроси, свързани с взаимоотношенията сред връстници, за разнообразни проблеми в фамилиите и неразбирателства, подбудени от междупоколенчески разлики.
- Какво може да се направи, с цел да имаме система, която предотвратява злоупотребата и насилието над деца, вместо да се работи върху следствията? Трябва ли да се промени законодателството за предварителна защита на детското принуждение?
- За да има триумф превантивната работа, тя би трябвало да е ангажимент освен на институциите, само че и на жителите, на медиите, които по верен метод да насочат своите послания, тъй че да осведомят обществото за актовете на принуждение от и над деца, само че по метод, който да не подлага подрастващите на повторна виктимизация или да не квалифицираме едни деца като „ по-лоши” от други. Необходими са и промени в законодателството, тъй че работещите координационни механизми в нашата страна, каквито са тези за насилието и трафика, да станат част от настоящото законодателство, да имат своя нормативен правилник, да има и планувани наказания. Трябва да признаем и че недоброто отношение на възрастните въздейства негативно на подрастващите – те копират нашите модели на държания. Затова в случай че им даваме добър образец, последователно ще понижим агресивното държание. Превенцията би трябвало да бъде ориентирана и към самите деца, които да бъдат осведомени, и включва идентификация на рисковите групи.
- Насилието в учебно заведение също не е необичайност. Как си обяснявате на какво се дължи?
- Много от деянията на принуждение са обусловени от устрема към водачество измежду децата и младежите – налагането на мнение посредством физическо принуждение и оскърбление е за жалост предпочитан метод за взимане на превъзходство и доказване пред другите. В една не дребна степен експанзията е подбудена и от използването на упойващи субстанции и алкохолни питиета, достъпът до които също е невъзпрепятстван, както откъм покупка, по този начин и откъм цена. Тревожно е също, че експанзията сред децата не е обусловена по сексуален симптом. Сред девойките тя е не по-малко жестока, като даже надвишава тази на момчетата. Голяма част от оповестените видеоклипове, в които участници са точно девойки, изобилстват от смущаващи фрагменти на оскърбление и принуждение. Прави усещане, че достолепието на човек не се зачита, а животът не е полезност.
- Как да се борим с този проблем?
- Необходимо е да се организират превантивни диалози с децата в учебно заведение – с педагогическия консултант, с психолози, служите на ДАЗД, които да разискват с тях произхода на насилието, по какъв начин да поддържат връзка в конфликтна среда, без това да докара до физическо прикосновение. Начин за ограничение на сходни брутални прояви е възпрепятстване на неограничения достъп на децата и младежите до несъмнено медийно и електронно наличие. Насилието във филми и излъчвания, гротескните текстове и разюзданото държание на избрани музикални реализатори, някои от тях за жалост и малолетни, подтикват децата към избран вид държание за подражателство. Това непроменяемо води до умозаключение, че са нужни законодателни промени и в тази тенденция. Спортът също би могъл да понижи напрежението сред учениците. Така стремежът към водачество ще бъде насочен към позитивни резултати.
- Все повече зачестява и физическият тормоз от страна на възпитатели в детски градини и учители. Какъв би бил ефикасният способ за справяне с този сериозен проблем?
- На лицата, упражнили принуждение, следва да се наложат плануваните в законодателството наказателни, административни и дисциплинарни ограничения. Всеки обособен случай би трябвало да послужи за разбор на успеваемостта на одобрените за детското заведение процедури за предварителна защита на издевателството и актуализиране при открита нужда. Трябва да се реализира и ефикасен надзор при подбора на личния състав в детските заведения/училища и центрове за работа с деца, както и в центровете за настаняване от фамилен вид. И, несъмнено, не на последно място, належащо е уместно образование както на работещите с деца, по този начин и самите деца за другите форми на принуждение, какви са знаците, белезите за разпознаването му.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ