Двете лица на Румен Радев: Едното гледащо на Запад, а другото - към Русия*
Жалко е че служебното държавно управление на Андрей Гюров няма да може да продължи да ръководи откакто стартира работа новия Парламент. Това държавно управление свърши по-добра работа за България от предходните три взети дружно - служебните на Главчев и постоянното на Желязков. Дори бих споделил, че това е най-хубавото държавно управление, което сме имали през последните две десетилетия, въпреки че два месеца ръководство може би не са задоволителни за такава висока оценка.
Купуването на гласове и фалшификациите на предходните избори, проведени от държавното управление на Главчев, бяха толкоз огромни, че след корекцията цяла нова партия влезе в Народното събрание. Министерството на вътрешните работи с министър Емил Дечев и основния секретар Георги Кандев направиха голяма и ясно забележима работа за попречване на пазаруването на гласове, за прекъсване на " феодалния " избор - подкупването на популацията в дребните обитаеми места със обществени придобивки и напън от локалната власт. Това е и една от аргументите за толкоз неприятното показване на Движение за права и свободи на Пеевски. Както и за последвалите закани против Кандев. Същото важи и за неприятното показване на ГЕРБ, въпреки че там по-голям е може би отлива на част от локалната администрация и олигарсите от Борисов към новия мощен на деня - Румен Радев, чиято " Прогресивна България " още по предизборните изследвания беше неоспорим победител.
Чудесно се показват министърът на правораздаването Андрей Янкулов и външният министър Надежда Нейнски, както и министрите на енергетиката, земеделието, обществената политика и въобще всички служебни министри. Те се показват като експерти, а не като партийни назначения.
Но въпреки че служебното държавно управление се асоциира с ПП-ДБ, то не съумя да способства за сериозна преднина за тази коалиция. Въпреки че представянето ѝ е малко по-добро от в сравнение с предходните избори през 2024 година, на фона на пагубното намаляване в резултатите на ГЕРБ, които губят 27 места в Народното събрание. И въпреки всичко ГЕРБ останаха втора парламентарна мощ.
От една страна ПП-ДБ беше, и е, единствената парламентарна мощ, която е по едно и също време антикорупционна и изрично евроатлантическа. Очакваше се, че младежите от митингите, които бяха против Борисов и Пеевски, ще предпочетат ПП-ДБ пред Радев. Но хората, в това число и младите, очевидно избират да следват един лидер. А ПП-ДБ е коалиция, която няма едно лице. Всъщност това е коалиция от една лявоцентристка ( " Продължаваме промяната " ) и една дясноцентристка ( " Демократична България " ) обединения, с обща цел, която ги държи дружно, и с явен девиз " Силна България в мощна Европа " (който прочее Румен Радев следизборно открадна от тях). Основно в програмата им е България да се освободи от хватката на мафията, а българската страна е овладяна от мафията основно посредством правосъдната система и прокуратурата. Това е и главната точка, по която може да има, и ще има, съдействие сред ПП-ДБ и " Прогресивна България ", тъй като за промени в правосъдната система е нужно конституционно болшинство.
Многото лица на ПП-ДБ
ПП-ДБ не е лидерска партия, а коалиция с доста водачи и доста лица. Освен това непрекъснато се огласят вътрешни спорове сред тези водачи. Всъщност двете най-разпознаваеми лица на тази коалиция на " градската десница ", или на градските либерали, към този момент ги няма. Това бяха Христо Иванов, който си беше основал известност на един почтен и честен, само че спокоен и рационален политик, и Кирил Петков, който макар от време на време проявяваната доверчивост, и даже тъкмо поради тази доверчивост и спонтанност, се харесваше от хората.
С това не желая да кажа, че сегашните водачи, които са лица на обединението Ивайло Мирчев, Божидар Божанов и въпреки това Асен Василев и акад. Николай Денков нямат лидерси качества. Но въпреки всичко няма един лидер, развяващ знамето на еврозтлнтизма и битката с корупцията. А народът избира да следва мощни водачи, в сравнение с многолики обединения, в които освен това се усещат някои вътрешни напрежения.
" Новият избавител "
Това е и една от двете аргументи за разгромяващото показване на напълно новата партия " Прогресивна България " на Румен Радев, показване, което надвиши упованията
на социологическите организации. Радев явно бе привидян като новия " избавител ".
Има един противен феномен при демокрацията, която даже по етимология значи " власт на народа ". Мнозинството хора, " националните маси ", в действителност избират мощни водачи със здрава ръка. Силни национални водачи и вождове. У нас споделяме " спасители ".
За благополучие, България има въпреки всичко многопартийна система и парламентарна народна власт. Така че мощните водачи, националните спасители скоро омръзват на народа. И не съумяват, както беше съумял Орбан в Унгария, да узурпират цялата власт. (Макар че и Орбан се сгромоляса!) Защото, както е споделил лорд Актън, всяка власт корумпира, само че абслоютната власт - безусловно. Имахме такава власт по комунистическо време.
До в този момент след рухването на комунистическия режим, в изискванията на парламентарна народна власт, България е имала трима водачи, виждани в някакъв миг като " спасители ", преди Радев - водачи, които са разполагали с цялостно болшинство в Народното събрание. Това са Иван Костов, цар Симеон II (управлявал като господин Сакскобургготски) и Бойко Борисов. Радев обаче е първи от тези водачи, при който евроатлантическата ориентировка не е безапелационна и е оспорима.
И тук стигаме до втората причина за безапелационната победа на Румен Радев. Президентът Радев от една страна обещаваше, както и ПП-ДБ, да пребори модела Борисов-Пеевски, което беше и главно искане на митингите от края на предходната година. ГЕРБ последно управляваше в коалиция с Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ, само че със мощна поддръжка на Пеевски. Очевидно доста от протестиращите видяха Радев като главен герой против този модел, герой против превзетата от мафията страна.
Коалицията с ГЕРБ извади от Народното събрание Българска социалистическа партия, макар че новият ѝ водач Крум Зарков прави всичко, което е по силите му, да я избави като единствена лява партия. Падението на Има Такъв Народ ( която беше първа мощ през 2021г.!) в действителност е пагубно и окончателно.
ГЕРБ по същия метод унищожи и Съюз на демократичните сили, чието име Борисов от дълго време си закичи като синя брошка. Но не можа да съсипе по този начин " сглобкаджиите " - както самия Радев до неотдавна наричаше ПП-ДБ. Не можа да ги съсипе изцяло и необятната коалиция против тях в Народното събрание, включваща на процедура всички. Сега обаче самият ГЕРБ, който бе прикачен като брошка към Движение за права и свободи на Пеевски, излезе от строя. Излезе от строя ГЕРБ-ДПС.
Двете лица на Радев
Основното предизборно говорене на Радев беше за битка с модела Борисов-Пеевски, за битка с олигархията (макар че в листата му също има лица, които принадлежаха към пост-комунистическата олигархия, като Георги Гергов). Но Радев предизборно се показа с две лица. И това, парадоксално, беше другата причина да завоюва. Едното лице на Радев гледаше на Запад, а другото на Изток. Предизборната му тактичност да приказва с неразбираеми и общи, само че разбираеми за народа, клишета, които всеки да приема както му е комфортно, да приказва по-скоро като президент пред камерите, в сравнение с като партиен политик, се оказа печеливша.
Гледащото на изток лице на Радев, даже обърнато в един миг непосредствено към Владимир Путин на екрана, доста му оказа помощ. Това друго лице на безапелационния победител му оказа помощ да събере дружно с протестния, и русофилския избор - и от Българска социалистическа партия, и от най-отявлено пропутинското " Възраждане ".
Но Радев избягваше да показва изрично политическата позиция на " Прогресивна България " и се представяше от една страна като натовски военачалник, говорещ британски, който обаче в същото време на процедура пази капитулацията на Украйна пред Русия. Радев не посочва Русия като агресор. Той пледира за мир. Но Русия няма да върне завзетото или да спре да нападна Украйна, да спре да бомбардира мирното население и инфраструктурата на страната. Путин даже желае да му бъдат подарени още територии, преди да седне да договаря.
Въпреки че самият той отхвърля това, доста западни наблюдаващи виждат Радев като последовател на делото на Орбан. Радев се нарежда като евроатлантик, само че песимист с изключително мнение вътре в Европейския съюза, защитаващ сякаш националните ни ползи. Но той счита, че тези национални ползи включват повдигане на глобите върху Русия и прекъсване на военната помощ на България за Украйна. А това би означавало да се оказва помощ на Русия във войната ѝ освен против Украйна, само че и против целия Европейски съюз. Националистическата идеология на Путин планува завземане, или покоряване, от Русия освен на някогашните руски републики и спътници, на " съветския свят ", само че и на цяла Европа.
България още от XIX век е привиждана като " задунайска губерния " от Русия. По-късно - като 16-та руска република, или като дисциплиниран спътник, зависещ на Москва. Но мястото на България е в Европа, където тя постоянно е била. За това мечтаеха и нашите възрожденци. Те мечтаеха да бъдем част от демократична Европа, а не вилает или губерния на някаква евразийска империя.
Българските политици постоянно, още след Освобождението, и след Съединението, против което застана Русия, са се деляли на русофили и западници. Но през днешния ден, в изискванията на войната в Украйна и заканите против Европа, и от Путин и от Тръмп, русофилството у нас е доста рисково. И е доста значимо единството на Европа, без съветски троянски коне, и способността и да се отбранява сама. Дано лицето на Радев обърнато на Изток да е било повече предизборна тактичност за събиране на гласове (както прочее го упреква и русофила Костадинов), в сравнение с твърда проруска позиция.
Много значимо, освен за Унгария, само че и за целия Европейски съюз, беше рухването на Орбан. Орбан беше любим и на Путин, само че и на Тръмп, тъй като прокарваше съветско въздействие в Европа и тъй като работеше срещу единството на Европейски Съюз. Единство, което е нежелано и от Путин, и от Тръмп.
Същевременно политиката на Орбан докара и до стопански крах на Унгария, която беше несравнимо по-западно изглеждаща страна от България още по комунистическо време. У нас тръмпистите и путинистите най-често са същите хора. И те, несъмнено, харесваха и Орбан. Сега им е отнета тази външна опора.
Мисля, че ще бъде доста по-трудно за политици опитващи се да седят на два стола - сред Брюксел и Москва - да не паднат на земята. Партията " Тиса " на Петер Мадяр реализира сама конституционно болшинство в Унгария. У нас ще е нужна въпреки всичко парламентарна коалиция - най-малко по въпроса за правосъдната система - сред " Прогресивна България " и ПП-ДБ. А и европейските фондове са доста значими. Включително за предприемачите подкреоящи Радев.
*Заглавието е на Mediapool
Купуването на гласове и фалшификациите на предходните избори, проведени от държавното управление на Главчев, бяха толкоз огромни, че след корекцията цяла нова партия влезе в Народното събрание. Министерството на вътрешните работи с министър Емил Дечев и основния секретар Георги Кандев направиха голяма и ясно забележима работа за попречване на пазаруването на гласове, за прекъсване на " феодалния " избор - подкупването на популацията в дребните обитаеми места със обществени придобивки и напън от локалната власт. Това е и една от аргументите за толкоз неприятното показване на Движение за права и свободи на Пеевски. Както и за последвалите закани против Кандев. Същото важи и за неприятното показване на ГЕРБ, въпреки че там по-голям е може би отлива на част от локалната администрация и олигарсите от Борисов към новия мощен на деня - Румен Радев, чиято " Прогресивна България " още по предизборните изследвания беше неоспорим победител.
Чудесно се показват министърът на правораздаването Андрей Янкулов и външният министър Надежда Нейнски, както и министрите на енергетиката, земеделието, обществената политика и въобще всички служебни министри. Те се показват като експерти, а не като партийни назначения.
Но въпреки че служебното държавно управление се асоциира с ПП-ДБ, то не съумя да способства за сериозна преднина за тази коалиция. Въпреки че представянето ѝ е малко по-добро от в сравнение с предходните избори през 2024 година, на фона на пагубното намаляване в резултатите на ГЕРБ, които губят 27 места в Народното събрание. И въпреки всичко ГЕРБ останаха втора парламентарна мощ.
От една страна ПП-ДБ беше, и е, единствената парламентарна мощ, която е по едно и също време антикорупционна и изрично евроатлантическа. Очакваше се, че младежите от митингите, които бяха против Борисов и Пеевски, ще предпочетат ПП-ДБ пред Радев. Но хората, в това число и младите, очевидно избират да следват един лидер. А ПП-ДБ е коалиция, която няма едно лице. Всъщност това е коалиция от една лявоцентристка ( " Продължаваме промяната " ) и една дясноцентристка ( " Демократична България " ) обединения, с обща цел, която ги държи дружно, и с явен девиз " Силна България в мощна Европа " (който прочее Румен Радев следизборно открадна от тях). Основно в програмата им е България да се освободи от хватката на мафията, а българската страна е овладяна от мафията основно посредством правосъдната система и прокуратурата. Това е и главната точка, по която може да има, и ще има, съдействие сред ПП-ДБ и " Прогресивна България ", тъй като за промени в правосъдната система е нужно конституционно болшинство.
Многото лица на ПП-ДБ
ПП-ДБ не е лидерска партия, а коалиция с доста водачи и доста лица. Освен това непрекъснато се огласят вътрешни спорове сред тези водачи. Всъщност двете най-разпознаваеми лица на тази коалиция на " градската десница ", или на градските либерали, към този момент ги няма. Това бяха Христо Иванов, който си беше основал известност на един почтен и честен, само че спокоен и рационален политик, и Кирил Петков, който макар от време на време проявяваната доверчивост, и даже тъкмо поради тази доверчивост и спонтанност, се харесваше от хората.
С това не желая да кажа, че сегашните водачи, които са лица на обединението Ивайло Мирчев, Божидар Божанов и въпреки това Асен Василев и акад. Николай Денков нямат лидерси качества. Но въпреки всичко няма един лидер, развяващ знамето на еврозтлнтизма и битката с корупцията. А народът избира да следва мощни водачи, в сравнение с многолики обединения, в които освен това се усещат някои вътрешни напрежения.
" Новият избавител "
Това е и една от двете аргументи за разгромяващото показване на напълно новата партия " Прогресивна България " на Румен Радев, показване, което надвиши упованията
на социологическите организации. Радев явно бе привидян като новия " избавител ".
Има един противен феномен при демокрацията, която даже по етимология значи " власт на народа ". Мнозинството хора, " националните маси ", в действителност избират мощни водачи със здрава ръка. Силни национални водачи и вождове. У нас споделяме " спасители ".
За благополучие, България има въпреки всичко многопартийна система и парламентарна народна власт. Така че мощните водачи, националните спасители скоро омръзват на народа. И не съумяват, както беше съумял Орбан в Унгария, да узурпират цялата власт. (Макар че и Орбан се сгромоляса!) Защото, както е споделил лорд Актън, всяка власт корумпира, само че абслоютната власт - безусловно. Имахме такава власт по комунистическо време.
До в този момент след рухването на комунистическия режим, в изискванията на парламентарна народна власт, България е имала трима водачи, виждани в някакъв миг като " спасители ", преди Радев - водачи, които са разполагали с цялостно болшинство в Народното събрание. Това са Иван Костов, цар Симеон II (управлявал като господин Сакскобургготски) и Бойко Борисов. Радев обаче е първи от тези водачи, при който евроатлантическата ориентировка не е безапелационна и е оспорима.
И тук стигаме до втората причина за безапелационната победа на Румен Радев. Президентът Радев от една страна обещаваше, както и ПП-ДБ, да пребори модела Борисов-Пеевски, което беше и главно искане на митингите от края на предходната година. ГЕРБ последно управляваше в коалиция с Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ, само че със мощна поддръжка на Пеевски. Очевидно доста от протестиращите видяха Радев като главен герой против този модел, герой против превзетата от мафията страна.
Коалицията с ГЕРБ извади от Народното събрание Българска социалистическа партия, макар че новият ѝ водач Крум Зарков прави всичко, което е по силите му, да я избави като единствена лява партия. Падението на Има Такъв Народ ( която беше първа мощ през 2021г.!) в действителност е пагубно и окончателно.
ГЕРБ по същия метод унищожи и Съюз на демократичните сили, чието име Борисов от дълго време си закичи като синя брошка. Но не можа да съсипе по този начин " сглобкаджиите " - както самия Радев до неотдавна наричаше ПП-ДБ. Не можа да ги съсипе изцяло и необятната коалиция против тях в Народното събрание, включваща на процедура всички. Сега обаче самият ГЕРБ, който бе прикачен като брошка към Движение за права и свободи на Пеевски, излезе от строя. Излезе от строя ГЕРБ-ДПС.
Двете лица на Радев
Основното предизборно говорене на Радев беше за битка с модела Борисов-Пеевски, за битка с олигархията (макар че в листата му също има лица, които принадлежаха към пост-комунистическата олигархия, като Георги Гергов). Но Радев предизборно се показа с две лица. И това, парадоксално, беше другата причина да завоюва. Едното лице на Радев гледаше на Запад, а другото на Изток. Предизборната му тактичност да приказва с неразбираеми и общи, само че разбираеми за народа, клишета, които всеки да приема както му е комфортно, да приказва по-скоро като президент пред камерите, в сравнение с като партиен политик, се оказа печеливша.
Гледащото на изток лице на Радев, даже обърнато в един миг непосредствено към Владимир Путин на екрана, доста му оказа помощ. Това друго лице на безапелационния победител му оказа помощ да събере дружно с протестния, и русофилския избор - и от Българска социалистическа партия, и от най-отявлено пропутинското " Възраждане ".
Но Радев избягваше да показва изрично политическата позиция на " Прогресивна България " и се представяше от една страна като натовски военачалник, говорещ британски, който обаче в същото време на процедура пази капитулацията на Украйна пред Русия. Радев не посочва Русия като агресор. Той пледира за мир. Но Русия няма да върне завзетото или да спре да нападна Украйна, да спре да бомбардира мирното население и инфраструктурата на страната. Путин даже желае да му бъдат подарени още територии, преди да седне да договаря.
Въпреки че самият той отхвърля това, доста западни наблюдаващи виждат Радев като последовател на делото на Орбан. Радев се нарежда като евроатлантик, само че песимист с изключително мнение вътре в Европейския съюза, защитаващ сякаш националните ни ползи. Но той счита, че тези национални ползи включват повдигане на глобите върху Русия и прекъсване на военната помощ на България за Украйна. А това би означавало да се оказва помощ на Русия във войната ѝ освен против Украйна, само че и против целия Европейски съюз. Националистическата идеология на Путин планува завземане, или покоряване, от Русия освен на някогашните руски републики и спътници, на " съветския свят ", само че и на цяла Европа.
България още от XIX век е привиждана като " задунайска губерния " от Русия. По-късно - като 16-та руска република, или като дисциплиниран спътник, зависещ на Москва. Но мястото на България е в Европа, където тя постоянно е била. За това мечтаеха и нашите възрожденци. Те мечтаеха да бъдем част от демократична Европа, а не вилает или губерния на някаква евразийска империя.
Българските политици постоянно, още след Освобождението, и след Съединението, против което застана Русия, са се деляли на русофили и западници. Но през днешния ден, в изискванията на войната в Украйна и заканите против Европа, и от Путин и от Тръмп, русофилството у нас е доста рисково. И е доста значимо единството на Европа, без съветски троянски коне, и способността и да се отбранява сама. Дано лицето на Радев обърнато на Изток да е било повече предизборна тактичност за събиране на гласове (както прочее го упреква и русофила Костадинов), в сравнение с твърда проруска позиция.
Много значимо, освен за Унгария, само че и за целия Европейски съюз, беше рухването на Орбан. Орбан беше любим и на Путин, само че и на Тръмп, тъй като прокарваше съветско въздействие в Европа и тъй като работеше срещу единството на Европейски Съюз. Единство, което е нежелано и от Путин, и от Тръмп.
Същевременно политиката на Орбан докара и до стопански крах на Унгария, която беше несравнимо по-западно изглеждаща страна от България още по комунистическо време. У нас тръмпистите и путинистите най-често са същите хора. И те, несъмнено, харесваха и Орбан. Сега им е отнета тази външна опора.
Мисля, че ще бъде доста по-трудно за политици опитващи се да седят на два стола - сред Брюксел и Москва - да не паднат на земята. Партията " Тиса " на Петер Мадяр реализира сама конституционно болшинство в Унгария. У нас ще е нужна въпреки всичко парламентарна коалиция - най-малко по въпроса за правосъдната система - сред " Прогресивна България " и ПП-ДБ. А и европейските фондове са доста значими. Включително за предприемачите подкреоящи Радев.
*Заглавието е на Mediapool
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ