Жалко е, че не помним героите си и времето така

Жалко е, че не помним героите си и времето по този начин безжалостно отнася загатна за тези мъже. Моето предпочитание беше с тази книга да опиша историята на моите персонални герои. Това са 600 хиляди български мъже, които се стичат безусловно за няколко дни под знамената на България и потеглят да водят война за обединяването на българския народ в една страна. 110 години по-късно съвсем никой не откри време и предпочитание да спомене нещо за тях. Това е нещо, което ми се коства, че би трябвало да изправим, в случай че желаеме да съществуваме и да се развиваме като българи.

Това съобщи в ефира на Euronews Bulgaria създателят на книгата „ С нами Бог – разкази за борби и герои от Балканските войни “, която плод на огромно и дългогодишно изследване.
Книгата съдържа 41 описа за двете Балкански войни, като всеки роман е в най-много размер до 3000 думи. Разказвам за обособени интервенции, борби, подвизи на герои, които в множеството случаи са си дали живота, с цел да ни има нас през днешния ден.
„ Един мой другар, на име Александър Въчков – огромен български експерт по военни униформи, ми оказа помощ със фотосите, други мои другари ми помогнаха с източници. Няколко районни библиотеки също ми помогната с източници. Разбира се, изискваше много време да се намерят свидетелства за епохата от участници, управлявали сражения или са били самите участници в тях “, показа създателят.

Той описа и историята, която му е изключително близка:

„ На 9 октомври 1912 година в ранната заран в село Елещица, Разлошко, 9 български боеца и към 20 четника на войводата Христо Чернопеев пазят селото от османски войник. Историята е на боеца Стефан Тодоров Чернев от село Стойките, Смолянско, който в продължение на няколко часа се бие с турците и не им дава да влязат в селото. Накрая свършва патроните и в ръкопашен пердах умира вдигнат на техните щикове. Разказът на индивида, който го е видял и е един от дребното оживели в тази борба – Константин Попатанасов, приключва с „ Приятели и врагове, поклонете се пред това безименно българско геройство – пред този апотеоз на багра с нож! “
Ако желаеме да вървим напред, би трябвало да се обидим върху нещо и аз считам, че това би трябвало да е върху завета на нашите предци. Върху завета на възрожденците, които са ни споделили, че би трябвало да живеем добре един с други и единни. Ако не успяхме да обединим всички българи в една страна с войните за национално обединяване, в този момент да се опитаме да станем духовната татковина на всички българи.
„ Няма аварийна България. За мен е значимо да се опитаме да създадем по този начин, че да създадем страната, оставена ни от нашите предшественици, едно прелестно място за живеене “, сподели Тачев.

Той напомни, че българите са първите, които употребяват авиацията за военни цели.

„ Паметта би трябвало да се пази, тъй като в балканските войни умират 66 хиляди българи, над 175 хиляди са ранени, а в последвалата международна война единствено починалите са 125 хиляди с пленниците “, акцентира създателят на огромното изследване за борбите и героите на войните за национално обединяване на българския народ.

Целия диалог вижте във видеото.