Каракачанов: 120 години от Илиндеското въстание, а българските политици се храчат по телевизиите
Жалка картинка! От Facebook страницата на Красимир Каракачанов - почетен ръководител на Вътрешна македонска революционна организация
Преди 120 години на тази дата българите в Македония, проведени и ръководени от своята Организация Вътрешна македонска революционна организация, се подвигнаха на най-голямото българско въстание против турските поробители. Въстанието стартира в с. Смилево, където се намира Главният щаб на въстаниците, отпред с Даме Груев, поручик Борис Сарафов и Анастас Лозанчев. 200 въоръжени мъже атакуват турски гарнизон и го разгромяват.
Ето по какъв начин разказва началото на въстанието летописецът на освободителните битки в Македония Христо Силянов: „ Свети Илия разпрегна гърмовната си каляска, предоставяйки на робите, които го тачат, да загърмят вместо него по македонската земя. Един изстрел, незнайно от где и от кого даден, смути мълчанието на нощта. Един голям пламък се издигна недалеко от Битоля и освети косматата снага на Пелистер. Залпове заехтяха откъм усоите на Бигла. Безброй пожари, запалени по едно и също време от някаква хилядоръка ръка обагриха небето. Трясъкът на динамитен гърмеж откъм Екши су раздруса простора. И ето в нечувания до тогава грохот на илюминираната илинденска нощ се смесиха звуците на зазвънилите камбаните от крушовските църкви и викът „ Ура “, изтръгнат от доста хиляди гърла. “
Австро-унгарският консул в Битоля Август Крал написа до държавното управление във Виена: „ Настана това, което от няколко дни ставаше все по-вероятно: българското въстание стартира. “
Да, българското въстание стартира на 20 юли (2 август – нов стил) 1903 година и последователно с изключение на региона на Битоля, обгръща и другите краища на Македония. На Преображение (19 август) стартира и въстанието в Одринска Тракия, а на Кръстовден (14 септември) въстанието обгръща и днешната Пиринска Македония. 25 хиляди българи от Македония и Тракия три месеца водят война с 350-хилядна турска армия и башибозук. Българи с всевъзможни специалности, друго обществено състояние, образовани и необразовани, жители и селяни, водят война с вековния турски подтисник.
От свободна България в тяхна помощ се притичват и повече от 1500 български доброволци, които се включват в боевете и общия блян за независимост и обединяване. 48 български офицери, сред които и военачалник Иван Цончев, дружно с голям брой подофицери и бойци идват на помощ и поемат управлението на въстаническите чети. Това е един връх освен в българската национална гражданска война, това е връх в възприятието за единение и взаимност сред българите в свободна България и тези, оставени от европейските велики сили след Берлинския конгрес под турско иго.
Днес, 120 години по-късно, още веднъж ще забележим български политици, депутати, министри, които в скъпите си костюми и лъскави служебни коли ще се появят на тържествата из цяла България. Те за следващ път ще ни приказват клишета за героизма на въстаниците и папагалски ще повтарят опорките си за европейските полезности и концепцията за независимост и народна власт.
Но дано си зададем въпроса единни ли сме през днешния ден като народ. Готови ли сме солидарно да пазиме правата на всички българи в и отвън рамките на България? Готови ли сме да пожертваме не живота си, само че даже единствено един час от времето си, с цел да създадем нещо потребно в името на целокупния български народ и най-много за тези българи в Македония, които през днешния ден - не под турско иго, а сякаш в свободна страна, наречена Северна Македония - са подложени на същите репресии и издевателства, на каквито бяха подлагани от турските управляващи преди 120 години. Това е огромният въпрос 120 години по-късно. За страдание отговорът няма да е прелестен. Българският народ е разграничен, равнодушен, не сме подготвени да се борим за личните си права в свободна България, а единствено единици се сещат и за тези българи, останали в Македония, Западните околности, Молдова и Украйна.
Днешните български политици всяват разделяне и ненавист. Едните мощно обичат Русия, другите мощно я ненавиждат, взаимно обвинявайки се в национално изменничество. Едните в името на така наречен европейски полезности и взаимност са подготвени да ни вкарат във война, в случай че им „ свирнат “ от Брюксел и Вашингтон, а другите се заканват да ги разстрелват и пращат в лагери, тъй като били продали Русия.
Жалка картинка.
Българският народ няма потребност да следва нито Брюксел и Вашингтон, нито Пекин и Москва! Българският народ има своя история, свои герои и свои национални ползи, които да следва. И евроатлантическите и евроазиатските емисари не са му нужни.
Илинденско-Преображенското въстание е един от образците, които би трябвало да ни въодушевяват да вървим към единение на българската нация, отстояване единствено и само на българския народен интерес в името не на някакви измислени интернационалистически и глобалистки полезности, а в името на България, целокупния български народ и бъдещето на българската нация.
Преди 120 години на тази дата българите в Македония, проведени и ръководени от своята Организация Вътрешна македонска революционна организация, се подвигнаха на най-голямото българско въстание против турските поробители. Въстанието стартира в с. Смилево, където се намира Главният щаб на въстаниците, отпред с Даме Груев, поручик Борис Сарафов и Анастас Лозанчев. 200 въоръжени мъже атакуват турски гарнизон и го разгромяват.
Ето по какъв начин разказва началото на въстанието летописецът на освободителните битки в Македония Христо Силянов: „ Свети Илия разпрегна гърмовната си каляска, предоставяйки на робите, които го тачат, да загърмят вместо него по македонската земя. Един изстрел, незнайно от где и от кого даден, смути мълчанието на нощта. Един голям пламък се издигна недалеко от Битоля и освети косматата снага на Пелистер. Залпове заехтяха откъм усоите на Бигла. Безброй пожари, запалени по едно и също време от някаква хилядоръка ръка обагриха небето. Трясъкът на динамитен гърмеж откъм Екши су раздруса простора. И ето в нечувания до тогава грохот на илюминираната илинденска нощ се смесиха звуците на зазвънилите камбаните от крушовските църкви и викът „ Ура “, изтръгнат от доста хиляди гърла. “
Австро-унгарският консул в Битоля Август Крал написа до държавното управление във Виена: „ Настана това, което от няколко дни ставаше все по-вероятно: българското въстание стартира. “
Да, българското въстание стартира на 20 юли (2 август – нов стил) 1903 година и последователно с изключение на региона на Битоля, обгръща и другите краища на Македония. На Преображение (19 август) стартира и въстанието в Одринска Тракия, а на Кръстовден (14 септември) въстанието обгръща и днешната Пиринска Македония. 25 хиляди българи от Македония и Тракия три месеца водят война с 350-хилядна турска армия и башибозук. Българи с всевъзможни специалности, друго обществено състояние, образовани и необразовани, жители и селяни, водят война с вековния турски подтисник.
От свободна България в тяхна помощ се притичват и повече от 1500 български доброволци, които се включват в боевете и общия блян за независимост и обединяване. 48 български офицери, сред които и военачалник Иван Цончев, дружно с голям брой подофицери и бойци идват на помощ и поемат управлението на въстаническите чети. Това е един връх освен в българската национална гражданска война, това е връх в възприятието за единение и взаимност сред българите в свободна България и тези, оставени от европейските велики сили след Берлинския конгрес под турско иго.
Днес, 120 години по-късно, още веднъж ще забележим български политици, депутати, министри, които в скъпите си костюми и лъскави служебни коли ще се появят на тържествата из цяла България. Те за следващ път ще ни приказват клишета за героизма на въстаниците и папагалски ще повтарят опорките си за европейските полезности и концепцията за независимост и народна власт.
Но дано си зададем въпроса единни ли сме през днешния ден като народ. Готови ли сме солидарно да пазиме правата на всички българи в и отвън рамките на България? Готови ли сме да пожертваме не живота си, само че даже единствено един час от времето си, с цел да създадем нещо потребно в името на целокупния български народ и най-много за тези българи в Македония, които през днешния ден - не под турско иго, а сякаш в свободна страна, наречена Северна Македония - са подложени на същите репресии и издевателства, на каквито бяха подлагани от турските управляващи преди 120 години. Това е огромният въпрос 120 години по-късно. За страдание отговорът няма да е прелестен. Българският народ е разграничен, равнодушен, не сме подготвени да се борим за личните си права в свободна България, а единствено единици се сещат и за тези българи, останали в Македония, Западните околности, Молдова и Украйна.
Днешните български политици всяват разделяне и ненавист. Едните мощно обичат Русия, другите мощно я ненавиждат, взаимно обвинявайки се в национално изменничество. Едните в името на така наречен европейски полезности и взаимност са подготвени да ни вкарат във война, в случай че им „ свирнат “ от Брюксел и Вашингтон, а другите се заканват да ги разстрелват и пращат в лагери, тъй като били продали Русия.
Жалка картинка.
Българският народ няма потребност да следва нито Брюксел и Вашингтон, нито Пекин и Москва! Българският народ има своя история, свои герои и свои национални ползи, които да следва. И евроатлантическите и евроазиатските емисари не са му нужни.
Илинденско-Преображенското въстание е един от образците, които би трябвало да ни въодушевяват да вървим към единение на българската нация, отстояване единствено и само на българския народен интерес в името не на някакви измислени интернационалистически и глобалистки полезности, а в името на България, целокупния български народ и бъдещето на българската нация.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ