Възможните тежки последствия за Барса от казуса „Гризман”
Жалбата на Атлетико Мадрид против Барселона може да провокира рецесия с неизчислими последствия в Кан Барса. Там никой не вземаше насериозно проблема „ Гризман”, та някои даже си мислеха, че Мигел Анхел Хил прави диверсионни тактики, с цел да успее да измъкне Нелсон Семедо по-лесно с помощта на заканите си. Босът на Атлетико обаче е изцяло сериозен и жалбата е двупосочна: към футболните и към правосъдните управляващи.
В света на футбола не се зачита възбраната за преговаряне с футболист с настоящ контракт. Мнозинството клубове не съблюдават тази норма и тъкмо по тази причина и не се съдят между тях. В този случай обаче мадридският клуб се почувства потиснат от Барса и от досегашния си състезател, та заради съществуването на доказателства реши да заведе тези тъжби.
А по какъв начин по този начин Атлетико има доказателства? По всичко проличава, че някой вътрешен човек от интервенцията е останал зле третиран от Гризман и по тази причина е минал на страната на „ дюшекчиите”. Когато човек се отхвърли от собствен поддръжник, който познава издъно всичките му ходове, рискува да му се случат сходни неща. Помним от сериала „ Пионерът” за Хесус Хил по какъв начин някогашният президент на Атлети и кмет на Марбейя в профил своя юрист Хосе Луис Сиерра и от този момент насетне стартира да му пари под краката поради куп извадени уличаващи документи. В случая с Гризман наподобява, че се е случило нещо от този жанр.
Ако жалбата на столичния клуб мине, в Барса ще се видят задължени да платят още 80 млн. евро, тоест цялата трансферна сума ще скочи от към този момент платените в Ла Лига 120 милиона наказателна клауза до цели 200 милиона. Това би бил вторият най-скъп трансфер в историята на футбола след този на Неймар в Пари Сен Жермен. Отгоре на това Гризман ще получи наказване. Най-вероятно то ще е финансово, но може и да бъде лишен от спортни права за няколко месеца по сходство на Мексес и Какута, задето подписаха с други клубове без знанието на актуалните си в прорез с трансферния правилник на ФИФА.
Жалбата на Атлетико ще отиде и в правосъдните управляващи в страната, с цел да вземе решение някое съдилище по указ 1006, отнасящ се до клаузите с неустойки за анулиране на контракти, употребявани единствено в Испания. В контракта на Антоан Гризман с мадридския клуб заложената наказателна клауза беше 200 млн. евро, когато през март т.г. Барселона влезе в контакт с футболиста без знанието на „ дюшекчиите”, и слезе до 120 милиона на 1 юли.
Очевидно е, че „ блаугранас” и френската звезда са изчаквали неустойката по клаузата да намалее, с цел да я платят. Атлетико от своя страна ще опита да потвърди, че договорът сред другите две страни е подписан, когато неустойката е била от 200 млн. евро, а съгласно добре осведомени източници от управлението ги има и нужните доказателства.
С жалбата си Атлетико желае да даде образец. От една страна, с цел да не среща в никакъв случай повече демонстрация на пренебрежение и даже оскърбление нито от Барса, нито от който и да било различен клуб. От друга, с цел да не се случва още веднъж футболист да се надсмива над „ лос рохибланкос”, както правеше и още прави Гризман. Макар ходът с подновяването на контракта му предишното лято да бе на хартия добър и играчът да бе арестуван при цялата атака от Каталуня, заплатата за тази година оставане на „ Метрополитано” (20 млн. евро) действително измива разликата с нарасналата наказателна клауза по клаузата за анулиране – от 100 млн. на 120 млн. евро.
В следствието на договорката могат да се открият незаконни практики от страна на ръководителите на Барса – подписан без дата контракт, който е същият като този от 2018 година, както и документ с дата за реализирано съглашение през март т.г. Казусът „ Гризман” може да удари непосредствено даже по президента на „ блаугранас” Джосеп Мария Бартомеу. Сандро Росел, който готвеше завръщането си отпред на клуба в средносрочен проект, може да форсира нещата и да се опита да го стори в кратковременен.
И всичко това единствено поради демонстрацията на превъзходство с обществено оповестеното предпочитание да се заплаща разсрочено неустойката за анулиране на контракта на французина и твърдото отричане да се договаря за трансфер на Нелсон Семедо в противоположната посока. Всичко е толкоз неуместно от страна на Барса и толкоз свястно от страна на Атлети, че всяко друго решение на футболните и правосъдните управляващи, с изключение на в интерес на мадридчани, би било голям скандал и срам.
Но в това време и това да загуби сходен мегаказус толкоз мощен клуб като Барса също е доста мъчно, колкото и в този случай Ла Лига да счита Атлети за правия. Да забележим какво мислят ФИФА и Кралската испанска футболна федерация.
Хавиер Гомес Матайянас, „ Ел Конфиденсиал”
В света на футбола не се зачита възбраната за преговаряне с футболист с настоящ контракт. Мнозинството клубове не съблюдават тази норма и тъкмо по тази причина и не се съдят между тях. В този случай обаче мадридският клуб се почувства потиснат от Барса и от досегашния си състезател, та заради съществуването на доказателства реши да заведе тези тъжби.
А по какъв начин по този начин Атлетико има доказателства? По всичко проличава, че някой вътрешен човек от интервенцията е останал зле третиран от Гризман и по тази причина е минал на страната на „ дюшекчиите”. Когато човек се отхвърли от собствен поддръжник, който познава издъно всичките му ходове, рискува да му се случат сходни неща. Помним от сериала „ Пионерът” за Хесус Хил по какъв начин някогашният президент на Атлети и кмет на Марбейя в профил своя юрист Хосе Луис Сиерра и от този момент насетне стартира да му пари под краката поради куп извадени уличаващи документи. В случая с Гризман наподобява, че се е случило нещо от този жанр.
Ако жалбата на столичния клуб мине, в Барса ще се видят задължени да платят още 80 млн. евро, тоест цялата трансферна сума ще скочи от към този момент платените в Ла Лига 120 милиона наказателна клауза до цели 200 милиона. Това би бил вторият най-скъп трансфер в историята на футбола след този на Неймар в Пари Сен Жермен. Отгоре на това Гризман ще получи наказване. Най-вероятно то ще е финансово, но може и да бъде лишен от спортни права за няколко месеца по сходство на Мексес и Какута, задето подписаха с други клубове без знанието на актуалните си в прорез с трансферния правилник на ФИФА.
Жалбата на Атлетико ще отиде и в правосъдните управляващи в страната, с цел да вземе решение някое съдилище по указ 1006, отнасящ се до клаузите с неустойки за анулиране на контракти, употребявани единствено в Испания. В контракта на Антоан Гризман с мадридския клуб заложената наказателна клауза беше 200 млн. евро, когато през март т.г. Барселона влезе в контакт с футболиста без знанието на „ дюшекчиите”, и слезе до 120 милиона на 1 юли.
Очевидно е, че „ блаугранас” и френската звезда са изчаквали неустойката по клаузата да намалее, с цел да я платят. Атлетико от своя страна ще опита да потвърди, че договорът сред другите две страни е подписан, когато неустойката е била от 200 млн. евро, а съгласно добре осведомени източници от управлението ги има и нужните доказателства.
С жалбата си Атлетико желае да даде образец. От една страна, с цел да не среща в никакъв случай повече демонстрация на пренебрежение и даже оскърбление нито от Барса, нито от който и да било различен клуб. От друга, с цел да не се случва още веднъж футболист да се надсмива над „ лос рохибланкос”, както правеше и още прави Гризман. Макар ходът с подновяването на контракта му предишното лято да бе на хартия добър и играчът да бе арестуван при цялата атака от Каталуня, заплатата за тази година оставане на „ Метрополитано” (20 млн. евро) действително измива разликата с нарасналата наказателна клауза по клаузата за анулиране – от 100 млн. на 120 млн. евро.
В следствието на договорката могат да се открият незаконни практики от страна на ръководителите на Барса – подписан без дата контракт, който е същият като този от 2018 година, както и документ с дата за реализирано съглашение през март т.г. Казусът „ Гризман” може да удари непосредствено даже по президента на „ блаугранас” Джосеп Мария Бартомеу. Сандро Росел, който готвеше завръщането си отпред на клуба в средносрочен проект, може да форсира нещата и да се опита да го стори в кратковременен.
И всичко това единствено поради демонстрацията на превъзходство с обществено оповестеното предпочитание да се заплаща разсрочено неустойката за анулиране на контракта на французина и твърдото отричане да се договаря за трансфер на Нелсон Семедо в противоположната посока. Всичко е толкоз неуместно от страна на Барса и толкоз свястно от страна на Атлети, че всяко друго решение на футболните и правосъдните управляващи, с изключение на в интерес на мадридчани, би било голям скандал и срам.
Но в това време и това да загуби сходен мегаказус толкоз мощен клуб като Барса също е доста мъчно, колкото и в този случай Ла Лига да счита Атлети за правия. Да забележим какво мислят ФИФА и Кралската испанска футболна федерация.
Хавиер Гомес Матайянас, „ Ел Конфиденсиал”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ