Жак Превѐр (4 февруари 1900 - 11 април 1977 г.)

Жак Превѐр (4 февруари 1900 - 11 април 1977 г.) е френски кинодраматург, стихотворец и сценарист. Първоначално обвързван със сюрреализма, по-късно стиховете му са най-често отдадени на тематики от ежедневния живот в Париж в средата на ХХ век. Много от тях са превърнати в известни песни на известни френски артисти - Ив Монтан, Едит Пиаф, Серж Генсбург, Жюлиет Греко и други.

Превер е създател на сюжетите на няколко кино лентата, множеството от тях на режисьора Марсел Карне. Сред тях е „ Децата на парадайса " („ Les Enfants du paradis ", 1945), за него е номиниран за „ Оскар " за най-хубав автентичен сюжет. Нека през днешния ден си спомним три от най-нежните му стихотворения.

Да нарисуваш птица
На Елза Енрике

Вземи бои и четка
и първо нарисувай клетка
след това с размах-два
добави отворена врата.
Нарисувай по-късно
нещо за хубост
след това нещо нормално,
нещо хубаво
и нещо потребно
за птичето.
Намери дърво
и окачи на него твоето платно,
в градината
или в гората
скрий се зад това дърво,
не приказва
и даже не се движи…
Понякога птичето бързо идва,
само че от време на време доста време не стига
с цел да се реши
да дохвъри.
Не се обезсърчавай –
чакай,
чакай, в случай че би трябвало с години.
Всъщност твоето самообладание
не е от никакво значение
за хубостта на това създание.
Когато птичето дохвъри,
в случай че въобще реши,
резервира дълбока тишина,
и го чакай да откри своята врата.
Когато птичето мине през нея,
ти лекичко се протегни
и я затвори.
После
изтрий деликатно
клетката от твоето платно
без да докосваш на птичето
нито едно перо.
После нарисувай дървото
като най-красивото стръкче
избери за своето птиче.
Нарисувай също зелени листа,
добави напразно свежестта,
на слънцето нежната топлота
и шумът на насекомите в лятната суха трева.
И след това чакай птичето да реши да запее.
Ако птичето не желае да пее
това не е на добре,
тъй като значи, че рисуваш зле.
Но, в случай че птичето въпреки всичко се реши
и те удостои
със своята ария,
това е повече от добре
и значи, че ще ти даде,
едно свое перце,
с което да напишеш
името си долу, в ъгъла, под неговото краче.

За теб, обич моя
От пазара за птици
купих птици
за теб,
обич моя.

От пазара за цветя
купих цветя
за теб,
обич моя.

От пазара за окови
купих вериги,
тежки вериги,
за теб,
обич моя.

Накрая на пазара за плебеи
те потърсих,
само че не те открих,
обич моя.

Превод от френски: Даниела Соколова

Paris at night
Три клечки кибрит – една след друга запалени 
в мрака. 
Едната – с цел да погледна цяло лицето ти.
Втората – с цел да погледна очите ти.
Третата – с цел да погледна устата ти.
Пълен мрак по-късно – с цел да си спомня всичко,
когато до мен те прилепям.

Превод: Веселин Ханчев