Жак Пезе, журналист: Фалшивите новини нямаха очаквания ефект върху изборите във Франция и Германия
Жак Пезе е публицист на в. Libération и част от екипа на Correctiv.org. Той ще бъде един от лекторите на идната конференция " Европа против дезинформацията: действителна опасност ли е кривата краставица за европейския план ", която Асоциация на европейските публицисти – България (АЕЖ-България) провежда на 9 ноември в София.
" Дневник " е медиен сътрудник на конференцията и разгласява изявлението на Пезе от уеб страницата на организацията. Той приказва за работата по инспекция на обстоятелства, мащаба и въздействието на опитите за дезинформация около тазгодишните избори във Франция и Германия и рисковете за Европейския съюз (ЕС), произлизащи от разпространяването на подвеждащи или изфабрикувани истории
Днес постоянно слагаме етикета " подправена вест " върху всевъзможни материали. Какво е вашето определение за " дезинформация " и по какъв начин подхождате към това събитие?
- Дезинформацията съставлява погрешна информация, създавана съзнателно за манипулиране на читателя. Като човек, занимаващ се с инспекцията на обстоятелства, аз се включвам в публичния спор, с цел да обясня за какво избрани истории са погрешни. Аз обаче би трябвало да работя праграматично и да не интерепретирам всичко, което е погрешно (например ирония или хумор), като дезинформация.
Как наподобява работата на занимаващите се с инспекция на обстоятелства в актуалната среда, оформяна от цифровите медии?
- Това е голям труд! Прекарваме доста време в търсене на погрешни истории с вярата да ги осезаем, преди да добият известност. Също по този начин бихме желали нашите материали да имат по-голямо влияние от самата дезинформация. За да реализираме това, използваме разнообразни принадлежности, които ни оказват помощ да следим протичащото се в обществените мрежи. Използваме да вземем за пример Crowdtangle и Spike или пък свои лични описи със уеб сайтове, за които знаем, че се оправят добре в разпространяването на погрешни истории. Също по този начин слушаме какво споделят политиците и други значими фигури, с цел да забележим дали те не популяризират погрешни истории в границите на публичния спор. Общо взето, би трябвало да следим всичко.
Вие работите за Correctiv в Германия и за Libération във Франция и проследихте наскорошните избори в двете страни. Колко сериозен беше казусът с дезинфирмацията на тези избори и реализира ли тя предстоящото влияние?
- Не мисля, че във Франция и Германия подправените вести имаха въздействието, което се очакваше, тъй като за разлика от Съединени американски щати, резултатите от изборите се припокриха с прогнозите в медиите.
Относно мащаба на казуса с дезинформацията във Франция и Германия, бих споделил, че подтекстът изигра значима роля. Изборите бяха доста разнообразни.
Преди година никой не знаеше, че Еманюел Макрон ще бъде идващият президент на Франция. Единственото, което знаехме с много огромна сигурност, е, че Марин льо Пен ще доближи до втория тур. Не знаехме обаче против кого ще се изправи тя. Франсоа Оланд не се кандидатира за президент. Манюел Валс, министър-председател по времето на Оланд, загуби вътрешните избори на социалистите. От страната на консерваторите, Никола Саркози и Алан Жупе, които бяха любимци съгласно изследванията на публичното мнение, не съумяха да преминат през вътрешните избори. След успеха на Франсоа Фийон във вътрешната конкуренция на консерваторите френски вестник го упрекна, че се е облагодетелствал финансово, като е назначил брачната половинка си за собствен помощник с публични средства, когато е бил депутат. Дотогава тя постоянно твърдеше, че не е била част от политическия му живот... Националният фронт пък беше по-силен от всеки път.
Мнозина имаха интерес да популяризират неправилна информация по отношение на други политици, с цел да усилят възможностите за победа на своя претендент. Това изяснява за какво крайнодесните нападнаха първо Франсоа Фийон, описвайки го като мохамеданин и човек, надъхан позитивно към имиграцията, а след разкритията на вестника нападнаха най-много Макрон, който тогава беше нападнат и от последователите на Франсоа Фийон, които се надяваха, че кандидадът им въпреки всичко би могъл да доближи до втори тур.
В Германия канцлерът се нуждае от болшинство, с цел да ръководи. Всяка политическа партия уверяваше, че няма да сформира коалиция с крайнодясната партия Алтернатива за Германия. Ето за какво вероятността крайнодесните да вземат властта беше съвсем нулева. След локалните избори, в които социалдемократите реализираха неприятни резултати, стана доста ясно, че Мартин Шулц не би могъл да завоюва изборите. Това означаваше, че идващият канцлер още веднъж щеше да бъде Ангела Меркел.
За да създавате подправени вести, се нуждаете от цел: да манипулирате мнението, с цел да помогнете на обичания си претендент да завоюва. Защо бихте полагали толкоз доста старания, в случай че знаете, че нямате късмет? Тъй като изборите във Франция бяха по-напрегнати, казусът с подправените вести беше по-голям, в сравнение с в Германия, само че не чак толкоз огромен, колкото в Съединени американски щати. Във Франция или Германия нямаше заглавия, съгласно които папата е подкрепил Марин льо Пен, Алтернатива за Германия или някой различен претендент. Това обаче не значи, че в Германия не е имало подправени вести.
Екипът на Correctiv опроверга доста погрешни истории на локално равнище. Те също могат да окажат влияние, изключително когато се повтарят непрекъснато, с цел да накарат хората да повярват, че ситуацията в страната е по-лошо, в сравнение с е в реалност.
Correctiv е неповторима организация с нестопанска цел, основана единствено преди няколко години. Как се озовахте в позицията да правите инспекция на обстоятелства за Фейсбук в Германия?
- След изборите в Съединени американски щати Фейсбук беше подложен на критика, че не прави нищо против разпространението на подправени вести. Те взеха решение да си сътрудничат с организации за инспекция на обстоятелства в Съединени американски щати (като Snopes и Politifact), а също и в други страни, в които предстояха избори.
Correctiv стартира диалози с Фейсбук по отношение на битката с дезинформацията. Не забравяйте, че сме организация с нестопанска цел и задачата е нашите изследвания да бъдат в публичен интерес. В Correctiv имаме вяра, че дезинформацията е същински проблем за демокрацията и че жителите би трябвало да бъдат осведомени посредством достоверни истории, преди да гласоподават. Не е наша работа да им споделяме за кого да гласоподават. Ние просто желаеме те да знаят обстоятелствата.
Важно е също да отбележим, че ние не работим за Фейсбук и не получаваме никакви пари от тях. Ние сме сътрудници: те ни дават лист с линкове, които техните консуматори или логаритми смятат за евентуално погрешни, и ние избираме историите, чиято меродавност желаеме да проверим, след което да публикуваме резултатите от инспекцията на нашия уебсайт. След това осведомяваме Фейсбук, че сме разгласили резултатите от инспекцията с линк към погрешната история. От този миг нататък Фейсбук демонстрира линк в категория " Свързани публикации ", който да бъде забелязан от четящите погрешната история. Ние не изтриваме нищо, а опитваме да убедим хората да прочетат тестваните от нас обстоятелства.
Кой е най-странният образец за дезинформация, на който сте попадали в работата си?
- Виждал съм доста странни неща през последните три години. От позиция на работата ми към Correctiv, мисля, че [най-странната история] пристигна от уебсайт, който твърдеше, че хората в Израел не умират от рак и че те са изобретили химиотерапията, с цел да убиват всички като се изключи евреите. Невярната информация се основаваше на неточност от страна на израелското посолство в Германия, което беше популяризирало информация за броя на смъртните случаи в резултат на рак, само че беше не запомнило да уточни, че този брой е на база всеки 100 000 души, а не просто за годината.
Във Франция съм попадал на доста истории, свързани най-вече с терористичните офанзиви през ноември 2015 година Тогава работих през цялата нощ и трябваше да изяснявам, че мъжът на фотография, споделена скоро след нападението, не беше терористът, а че ставаше въпрос за неприятна смешка от страна на младеж. През 2016 година пък трябваше да ревизира изказване на френски публицист, който по време на изявление с министър съобщи, че съветски хулигани са били внесли лопата на стадиона по време на Европейското състезание по футбол. Министърът не знаеше за подобен случай. Причината беше, че журналистът не беше видял, че фотографията е била изменена благодарение на фотошоп...
Могат ли съгласно вас актуалните старания в посока дезинформация да доведат до рухването на европейския план или такива страхове са пресилени?
- Това е сложен въпрос от френска или немска позиция. Споделяната в обществените мрежи дезинформация не е ориентирана тъкмо против европейския план, а по-скоро против политици, които пазят концепцията, че имиграцията или ислямът не съставляват заплаха за Европа. Фалшивите вести, които видяхме в обществените мрежи по време на изборите във Франция и Германия, бяха ориентирани най-вече против африкански мигранти и мюсюлмани, а не против полски водопроводчици и гръцки служащи, които се пробват да унищожат Европа. Твърденията, че Европейски Съюз заплашва суверенитета на националните страни, получават поддръжка най-много непосредствено от евроскептични политици, а по-късно от техните поддръжници.
" Дневник " е медиен сътрудник на конференцията и разгласява изявлението на Пезе от уеб страницата на организацията. Той приказва за работата по инспекция на обстоятелства, мащаба и въздействието на опитите за дезинформация около тазгодишните избори във Франция и Германия и рисковете за Европейския съюз (ЕС), произлизащи от разпространяването на подвеждащи или изфабрикувани истории
Днес постоянно слагаме етикета " подправена вест " върху всевъзможни материали. Какво е вашето определение за " дезинформация " и по какъв начин подхождате към това събитие?
- Дезинформацията съставлява погрешна информация, създавана съзнателно за манипулиране на читателя. Като човек, занимаващ се с инспекцията на обстоятелства, аз се включвам в публичния спор, с цел да обясня за какво избрани истории са погрешни. Аз обаче би трябвало да работя праграматично и да не интерепретирам всичко, което е погрешно (например ирония или хумор), като дезинформация.
Как наподобява работата на занимаващите се с инспекция на обстоятелства в актуалната среда, оформяна от цифровите медии?
- Това е голям труд! Прекарваме доста време в търсене на погрешни истории с вярата да ги осезаем, преди да добият известност. Също по този начин бихме желали нашите материали да имат по-голямо влияние от самата дезинформация. За да реализираме това, използваме разнообразни принадлежности, които ни оказват помощ да следим протичащото се в обществените мрежи. Използваме да вземем за пример Crowdtangle и Spike или пък свои лични описи със уеб сайтове, за които знаем, че се оправят добре в разпространяването на погрешни истории. Също по този начин слушаме какво споделят политиците и други значими фигури, с цел да забележим дали те не популяризират погрешни истории в границите на публичния спор. Общо взето, би трябвало да следим всичко.
Вие работите за Correctiv в Германия и за Libération във Франция и проследихте наскорошните избори в двете страни. Колко сериозен беше казусът с дезинфирмацията на тези избори и реализира ли тя предстоящото влияние?
- Не мисля, че във Франция и Германия подправените вести имаха въздействието, което се очакваше, тъй като за разлика от Съединени американски щати, резултатите от изборите се припокриха с прогнозите в медиите.
Относно мащаба на казуса с дезинформацията във Франция и Германия, бих споделил, че подтекстът изигра значима роля. Изборите бяха доста разнообразни.
Преди година никой не знаеше, че Еманюел Макрон ще бъде идващият президент на Франция. Единственото, което знаехме с много огромна сигурност, е, че Марин льо Пен ще доближи до втория тур. Не знаехме обаче против кого ще се изправи тя. Франсоа Оланд не се кандидатира за президент. Манюел Валс, министър-председател по времето на Оланд, загуби вътрешните избори на социалистите. От страната на консерваторите, Никола Саркози и Алан Жупе, които бяха любимци съгласно изследванията на публичното мнение, не съумяха да преминат през вътрешните избори. След успеха на Франсоа Фийон във вътрешната конкуренция на консерваторите френски вестник го упрекна, че се е облагодетелствал финансово, като е назначил брачната половинка си за собствен помощник с публични средства, когато е бил депутат. Дотогава тя постоянно твърдеше, че не е била част от политическия му живот... Националният фронт пък беше по-силен от всеки път.
Мнозина имаха интерес да популяризират неправилна информация по отношение на други политици, с цел да усилят възможностите за победа на своя претендент. Това изяснява за какво крайнодесните нападнаха първо Франсоа Фийон, описвайки го като мохамеданин и човек, надъхан позитивно към имиграцията, а след разкритията на вестника нападнаха най-много Макрон, който тогава беше нападнат и от последователите на Франсоа Фийон, които се надяваха, че кандидадът им въпреки всичко би могъл да доближи до втори тур.
В Германия канцлерът се нуждае от болшинство, с цел да ръководи. Всяка политическа партия уверяваше, че няма да сформира коалиция с крайнодясната партия Алтернатива за Германия. Ето за какво вероятността крайнодесните да вземат властта беше съвсем нулева. След локалните избори, в които социалдемократите реализираха неприятни резултати, стана доста ясно, че Мартин Шулц не би могъл да завоюва изборите. Това означаваше, че идващият канцлер още веднъж щеше да бъде Ангела Меркел.
За да създавате подправени вести, се нуждаете от цел: да манипулирате мнението, с цел да помогнете на обичания си претендент да завоюва. Защо бихте полагали толкоз доста старания, в случай че знаете, че нямате късмет? Тъй като изборите във Франция бяха по-напрегнати, казусът с подправените вести беше по-голям, в сравнение с в Германия, само че не чак толкоз огромен, колкото в Съединени американски щати. Във Франция или Германия нямаше заглавия, съгласно които папата е подкрепил Марин льо Пен, Алтернатива за Германия или някой различен претендент. Това обаче не значи, че в Германия не е имало подправени вести.
Екипът на Correctiv опроверга доста погрешни истории на локално равнище. Те също могат да окажат влияние, изключително когато се повтарят непрекъснато, с цел да накарат хората да повярват, че ситуацията в страната е по-лошо, в сравнение с е в реалност.
Correctiv е неповторима организация с нестопанска цел, основана единствено преди няколко години. Как се озовахте в позицията да правите инспекция на обстоятелства за Фейсбук в Германия?
- След изборите в Съединени американски щати Фейсбук беше подложен на критика, че не прави нищо против разпространението на подправени вести. Те взеха решение да си сътрудничат с организации за инспекция на обстоятелства в Съединени американски щати (като Snopes и Politifact), а също и в други страни, в които предстояха избори.
Correctiv стартира диалози с Фейсбук по отношение на битката с дезинформацията. Не забравяйте, че сме организация с нестопанска цел и задачата е нашите изследвания да бъдат в публичен интерес. В Correctiv имаме вяра, че дезинформацията е същински проблем за демокрацията и че жителите би трябвало да бъдат осведомени посредством достоверни истории, преди да гласоподават. Не е наша работа да им споделяме за кого да гласоподават. Ние просто желаеме те да знаят обстоятелствата.
Важно е също да отбележим, че ние не работим за Фейсбук и не получаваме никакви пари от тях. Ние сме сътрудници: те ни дават лист с линкове, които техните консуматори или логаритми смятат за евентуално погрешни, и ние избираме историите, чиято меродавност желаеме да проверим, след което да публикуваме резултатите от инспекцията на нашия уебсайт. След това осведомяваме Фейсбук, че сме разгласили резултатите от инспекцията с линк към погрешната история. От този миг нататък Фейсбук демонстрира линк в категория " Свързани публикации ", който да бъде забелязан от четящите погрешната история. Ние не изтриваме нищо, а опитваме да убедим хората да прочетат тестваните от нас обстоятелства.
Кой е най-странният образец за дезинформация, на който сте попадали в работата си?
- Виждал съм доста странни неща през последните три години. От позиция на работата ми към Correctiv, мисля, че [най-странната история] пристигна от уебсайт, който твърдеше, че хората в Израел не умират от рак и че те са изобретили химиотерапията, с цел да убиват всички като се изключи евреите. Невярната информация се основаваше на неточност от страна на израелското посолство в Германия, което беше популяризирало информация за броя на смъртните случаи в резултат на рак, само че беше не запомнило да уточни, че този брой е на база всеки 100 000 души, а не просто за годината.
Във Франция съм попадал на доста истории, свързани най-вече с терористичните офанзиви през ноември 2015 година Тогава работих през цялата нощ и трябваше да изяснявам, че мъжът на фотография, споделена скоро след нападението, не беше терористът, а че ставаше въпрос за неприятна смешка от страна на младеж. През 2016 година пък трябваше да ревизира изказване на френски публицист, който по време на изявление с министър съобщи, че съветски хулигани са били внесли лопата на стадиона по време на Европейското състезание по футбол. Министърът не знаеше за подобен случай. Причината беше, че журналистът не беше видял, че фотографията е била изменена благодарение на фотошоп...
Могат ли съгласно вас актуалните старания в посока дезинформация да доведат до рухването на европейския план или такива страхове са пресилени?
- Това е сложен въпрос от френска или немска позиция. Споделяната в обществените мрежи дезинформация не е ориентирана тъкмо против европейския план, а по-скоро против политици, които пазят концепцията, че имиграцията или ислямът не съставляват заплаха за Европа. Фалшивите вести, които видяхме в обществените мрежи по време на изборите във Франция и Германия, бяха ориентирани най-вече против африкански мигранти и мюсюлмани, а не против полски водопроводчици и гръцки служащи, които се пробват да унищожат Европа. Твърденията, че Европейски Съюз заплашва суверенитета на националните страни, получават поддръжка най-много непосредствено от евроскептични политици, а по-късно от техните поддръжници.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ