Кой е един от най-добрите агенти на КГБ?
жак Барски, роден като Албрехт Дитрих, е един от най-хубавите сътрудници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) - Комитетът за държавна сигурност - главната работа за сигурност в Съветския съюз от 1954 до 1991 година Дитрих е бил обучаван от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който по-късно става Федералната работа за сигурност на Руската федерация (ФСБ), в продължение на години, преди да прекара десетилетие в двойнствен живот като съветски разузнавач в Ню Йорк.
" Аз се оказах един от най-добре подготвените сътрудници, които в миналото са изпращали в Съединените щати “, споделя той пред Fox News Digital.
Албрехт Дитрих е роден в Германия през 1949 година Той е израснал в част от страната, която се трансформира в Германска демократична република (ГДР) – известна като „ Източна Германия “ – васална страна, доминирана от Съветския съюз. " Израснах като дребен добър болшевик “, споделя Барски.
Добрите оценки на Дитрих и предаността му към комунистическата партия притеглят вниманието на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Той прекарал година и половина в неофициално другарство с вербуващите, преди да отлети до щаба на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и руската войска в Берлин и да се срещне с шефа на организацията за сигурност. „ Изненадващо той ме попита: " И какво? Можем ли да разчитаме на теб? ", спомня си той за срещата си с високопоставения чиновник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Дитрих е получил време до обяд на идващия ден да даде финален отговор.
" Обмислих го, споделих, това е опция да се помогне на международната гражданска война, да се освободят някои от потиснатите хора в западните страни, с цел да имат добър живот “, сподели той с усмивка. " Казах да. Нямах визия с какво се понечвам. " 5 години по-късно той отива в Съединените щати.
Дитрих минал две години главно образование, преди да бъде изпратен в Москва за още две години и половина. Там той освен усъвършенствал уменията си за шпиониране, само че и способността си да приказва британски толкоз добре, че акцентът му съвсем да не се вижда.
Когато неговите водачи решили, че е подготвен, Дитрих се сбогувал с майка си, брачната половинка си и дребното им дете и оставил след себе си живота си в Германия. Оттам той подхванал " дълго пътешестване из Европа с голям брой подправени паспорти " и сменял персоналните си документи, с цел да не бъде проследим. Той влезнал в Съединени американски щати от Чикаго и се отправил към Ню Йорк, оставяйки подправените паспорти по пътя.
" През есента на 1978 година отидох в Съединените щати ", сподели той. „ Единственият документ, който имах, беше заверено копие на акт за раждане на името на Джак Барски. " Дитрих приел самоличността на Джак Филип Барски - 10-годишно момче, което умира в Мериленд през септември 1955 година
Майката на същинския Джак Барски носила моминското име Шварц, което ръководителите на Дитрих предпочитали заради хипотетичните немски или еврейско-германски корени на семейството, сподели Барски. Той употребявал това като метод да изясни лекия си немски акцент и казвал на всеки, който го разпитва, че е роден в двуезично семейство в Ориндж, Ню Джърси.
Да станеш новия Барски „ не беше елементарно “. " Веднъж се пробвах да взема един акт за раждане и се провалих “, спомня си той.
След време Барски влезнал в облика на аграрни служащ, с цел да получи нужните документи за обществено обезпечаване. „ Две седмици по-късно получих картата за обществено обезпечаване по пощата и ми беше разрешено да работя легално в Съединените щати. “
Барски се преместил в Горния Ийст Сайд на Ню Йорк, само че избягвал съвсем всички обществени контакти за към година, до момента в който не получил цялата нужна документи. Първата му работа била да работи като снабдител, което правил две години и половина.
След това Барски приключил колежа Барух през 1984 година
До този миг той „ се чувствал много удобно “ в Америка, сподели Барски. Той почнал да работи като компютърен програмист в MetLife, като от самото начало снабдявал своите ръководители от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с всякаква информация.
Барски споделя, че е бил изпратен в Съединени американски щати за „ събиране на информация за външната политика и доближаване с лицата, вземащи решения в региона на външната политика, или с авторитетни лица “.
Неговите ръководители му давали имена на хора и организации, за които той да оповестява. Те желали той да се среща с допустимо най-вече хора.
Барски (вдясно на снимката)
Той също по този начин писал и отчети за това по какъв начин американската общност реагира на международните събития. Но в никакъв случай не му е било казвано какво тъкмо се е случило с някой от хората, за които е докладвал, или дали и по какъв начин висшите чиновници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) са употребявали информацията, която той е споделил.
През 1988 година Барски получава известие от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), че би трябвало да приключи активността си в Съединени американски щати, тъй като може да е разследван от ФБР. Тогава той е женен, в средата на 30-те си години и живее в Куинс с 18-месечната си щерка.
Но „ най-драматичният миг в целия му живот “ идва почти три седмици по-късно, когато той стои на платформата на метростанция в Куинс, към момента на открито е мрачно, към 6:30 сутринта или 7 сутринта. „ От дясната ми страна имаше невисок мъж в черно палто, той се приближи доста близо. И тогава ми прошепна в ухото: „ Трябва да се прибереш, другояче си мъртъв. “, споделя Барски.
Тогава той взема решение да спре работата си като разузнавач и да е единствено брачен партньор и татко.
" Аз се оказах един от най-добре подготвените сътрудници, които в миналото са изпращали в Съединените щати “, споделя той пред Fox News Digital.
Албрехт Дитрих е роден в Германия през 1949 година Той е израснал в част от страната, която се трансформира в Германска демократична република (ГДР) – известна като „ Източна Германия “ – васална страна, доминирана от Съветския съюз. " Израснах като дребен добър болшевик “, споделя Барски.
Добрите оценки на Дитрих и предаността му към комунистическата партия притеглят вниманието на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Той прекарал година и половина в неофициално другарство с вербуващите, преди да отлети до щаба на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и руската войска в Берлин и да се срещне с шефа на организацията за сигурност. „ Изненадващо той ме попита: " И какво? Можем ли да разчитаме на теб? ", спомня си той за срещата си с високопоставения чиновник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Дитрих е получил време до обяд на идващия ден да даде финален отговор.
" Обмислих го, споделих, това е опция да се помогне на международната гражданска война, да се освободят някои от потиснатите хора в западните страни, с цел да имат добър живот “, сподели той с усмивка. " Казах да. Нямах визия с какво се понечвам. " 5 години по-късно той отива в Съединените щати.
Дитрих минал две години главно образование, преди да бъде изпратен в Москва за още две години и половина. Там той освен усъвършенствал уменията си за шпиониране, само че и способността си да приказва британски толкоз добре, че акцентът му съвсем да не се вижда.
Когато неговите водачи решили, че е подготвен, Дитрих се сбогувал с майка си, брачната половинка си и дребното им дете и оставил след себе си живота си в Германия. Оттам той подхванал " дълго пътешестване из Европа с голям брой подправени паспорти " и сменял персоналните си документи, с цел да не бъде проследим. Той влезнал в Съединени американски щати от Чикаго и се отправил към Ню Йорк, оставяйки подправените паспорти по пътя.
" През есента на 1978 година отидох в Съединените щати ", сподели той. „ Единственият документ, който имах, беше заверено копие на акт за раждане на името на Джак Барски. " Дитрих приел самоличността на Джак Филип Барски - 10-годишно момче, което умира в Мериленд през септември 1955 година
Майката на същинския Джак Барски носила моминското име Шварц, което ръководителите на Дитрих предпочитали заради хипотетичните немски или еврейско-германски корени на семейството, сподели Барски. Той употребявал това като метод да изясни лекия си немски акцент и казвал на всеки, който го разпитва, че е роден в двуезично семейство в Ориндж, Ню Джърси.
Да станеш новия Барски „ не беше елементарно “. " Веднъж се пробвах да взема един акт за раждане и се провалих “, спомня си той.
След време Барски влезнал в облика на аграрни служащ, с цел да получи нужните документи за обществено обезпечаване. „ Две седмици по-късно получих картата за обществено обезпечаване по пощата и ми беше разрешено да работя легално в Съединените щати. “
Барски се преместил в Горния Ийст Сайд на Ню Йорк, само че избягвал съвсем всички обществени контакти за към година, до момента в който не получил цялата нужна документи. Първата му работа била да работи като снабдител, което правил две години и половина.
След това Барски приключил колежа Барух през 1984 година
До този миг той „ се чувствал много удобно “ в Америка, сподели Барски. Той почнал да работи като компютърен програмист в MetLife, като от самото начало снабдявал своите ръководители от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с всякаква информация.
Барски споделя, че е бил изпратен в Съединени американски щати за „ събиране на информация за външната политика и доближаване с лицата, вземащи решения в региона на външната политика, или с авторитетни лица “.
Неговите ръководители му давали имена на хора и организации, за които той да оповестява. Те желали той да се среща с допустимо най-вече хора.
Барски (вдясно на снимката)
Той също по този начин писал и отчети за това по какъв начин американската общност реагира на международните събития. Но в никакъв случай не му е било казвано какво тъкмо се е случило с някой от хората, за които е докладвал, или дали и по какъв начин висшите чиновници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) са употребявали информацията, която той е споделил.
През 1988 година Барски получава известие от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), че би трябвало да приключи активността си в Съединени американски щати, тъй като може да е разследван от ФБР. Тогава той е женен, в средата на 30-те си години и живее в Куинс с 18-месечната си щерка.
Но „ най-драматичният миг в целия му живот “ идва почти три седмици по-късно, когато той стои на платформата на метростанция в Куинс, към момента на открито е мрачно, към 6:30 сутринта или 7 сутринта. „ От дясната ми страна имаше невисок мъж в черно палто, той се приближи доста близо. И тогава ми прошепна в ухото: „ Трябва да се прибереш, другояче си мъртъв. “, споделя Барски.
Тогава той взема решение да спре работата си като разузнавач и да е единствено брачен партньор и татко.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ