Андрей Фурсов: Какъв е шансът на Русия? Основният проблем на световния елит
Жак Атали (един от най-интелигентните идеолози на мондиализма) искрено написа в книгите си „ Кратка история на бъдещето “ и „ Кой ще ръководи на следващия ден света “, че би трябвало да се постави завършек на господството на финансовия капитал, че има потребност от световна стопанска система на разпределението, а това е неикономическа система. И в случай че в капиталистическата епоха решаващите фактори на производството са били материални, то решаващите фактори на новата епоха са осведомителни. Иде тирада за надзор върху информационнитте потоци.
Как да реализираме надзор върху осведомителните потоци? Първо, належащо е да се унищожи класическото обучение и главната част от науката и да се концентрираме в другото. В просвета „ 2% “, която ще им служи.
Най-лесният метод осведомителните потоци да бъдат сложени под надзор е да „ се забие “ светът в junk information, т.е. в отпадъчна информация (има американски термин junk food – отпадъчна храна): кой за кого се оженил, кой с кого спи, кой къде отива да почива, кой е бил ограбен от брокери, някаква звезда...Такава информация гълтам безусловно всичко, до момента в който равнището на начетеност внезапно спада. Контурите на това ново общество към този момент се обрисуват.
Но коварството на историята се крие във обстоятелството, че всеки опит на елитите да доведат масите до първичност, като бумеранг се връща и лишава децата им. Децата им стават също като другите деца, които елитите желаят да моделират... Масова просвета, всеобща мода... и децата на елитите (дори да се учат в елитни училища) попадат в същото магнетично поле. Започва деградация на елитите. В такава обстановка елитът се оказва в доста рисково състояние, тъй като има гладни маси, които живеят отвън ядрото на капиталистическата система, живеят отвън света, а се втурват към този свят.
Арабският мъдрец и историк от XIV век Ибн Халдун Абдурахман Абу Зейд ибн Мохамед доста добре разказва сходен развой в своето време. Нарече го „ цикълът на Ибн Халдун “. Ето по какъв начин изяснява логиката на развиването на арабския свят. Има град, в близост живеят номади. Номадите идват, колят добре охранените жители и основават нова династия. Това е първото потомство. Второто потомство консолидира мощта. Третото потомство стартира да губи тази мощност (то влага в изкуството). Накрая, четвъртото потомство, потънало в безнравственост, отслабва и идва нова вълна номади която го изколва. Виждаме четири генерации. Между другото, европейските социолози назовават този развой „ резултата на Буденброковите “. Виждаме това в този момент в западния хайлайф, даже зад кулисите.
Виждаме кого хвърлят в първата редица американците, когато би трябвало да вземат решение проблеми. В борба влизат остарели ветерани като Кисинджър. Старичък е към този момент. Ако погледнем министър председателите на европейските страни, от време на време виждате министър-председател на тази или онази страна и си мислите – може ли министър председателят на една страна да е по-неадекватен и по-глупав? Не, не може.
Но се появява идващият, който засенчва предходния. Както в „ Фаталните яйца “ на Булгаков – идва ново потомство, още по-красиво в своята нелепост... Сега имаме обстановка на затихване на емоционално-волевото равнище на западните елити, като метафората на митичния горски дух Леголас от романа „ Властелинът на пръстените “ на Дж. Р. Р.Толкин – „ водени са от някаква зла воля “. Но в този момент даже тази „ зла воля “ отслабва пред лицето на систематичната рецесия.
Защо е добра актуалната обстановка? Старият свят умира. Променят се разпоредбите на играта. Има такава доста характерна версия на шахмата – „ вибриращ “ шах. Според разпоредбите на трептящия шах можете да сменяте фигурите. Имате да вземем за пример топ. Може да го вземете, да поставите кон на негово място и да обявите мат. Това е доста комплицирана игра, при която рационалният план не е толкоз вероятен. Това е характерен шах, като шах „ за трима “, както го назовавам. А трептящия шах е даже по-сложен. Защото, когато пресмяташ ходовете на съперника си, би трябвало да съобразяваш: има офицер, а може да сложи дама, а може и топ... Това е вълнуваща игра. Сега, защото светът се разпада и се появяват нови правила, може да играете вибриращ шах с съперника си.
За да създадете нова система, първо би трябвало да създадете безпорядък. Хаосът също така е нужен за друго доста значимо нещо: по време на хаоса се сглобява нов исторически индивид, тъй като новите обществени системи не се появяват автоматизирано.
Първо поражда нов исторически индивид, който основава нова система (която по-късно ликвидира субекта). В идващите 50-60 години ще забележим по какъв начин се сглобяват тези субекти и последващия спор сред субектите. Например, в случай че приказваме за историята – какво е XVI век в Англия? Имаме сглобяване на кардинално нов исторически индивид: личната британска аристокрация, плюс ломбардския капитал, плюс малко от тамплиерите и венецианците. И всичко това се развива сполучливо при удобни исторически условия. Те не убиват Елизабет I и вместо англо-испанската католическа империя се получи империя от напълно друг вид – Британската.
Сега се сглобява кардинално нов индивид. Добра ли е тази обстановка? Имам чувството, че тази обстановка излиза от контрола на проектантите. Този който възнамерява нещата (не става въпрос за минусите на планировчика, тъй като обстановката е прекомерно сложна), който е привикнал с избрани правила, се губи в новата обстановка. Той знае задачата, има собствен проект, само че събитията се трансформират толкоз бързо (трептящ шах, а той е привикнал да играе елементарен шах), че тъкмо тук имаме късмет.
Хаосът е обстановка с две остриета. Това е обстановка, в която може да играете авансово. Какво въпреки всичко е хаосът? Може да се характеризира като „ точка на бифуркация “, в която у системата има оптимален избор, несъмнено, има избран кулоар, само че той внезапно се уголемява. В точките на бифуркация не е нужен мощен удар. Нужен е подтик в вярната посока. И този подтик може да бъде създаден от доста дребна група.
Ако вземем съветската история, това е партията от нов вид на Ленин, която беше малобройна. Но тласна историята в вярната посока. Подобно с опричнината. Три хиляди гвардейци (зад които, правилно, стои царят) тласнаха историята в посоката, от която се нуждаеше нашата система. Получиха тежък контраудар през Смутното време. Въпреки това (тъй като процесите продължиха дълго време) идва 1649 година, приема се Съборното уложение (кодекс на законите на Руското царство, признат от Земския събор през 1649 година, който остава в действие съвсем 200 години) и всичко, което Иван Грозни направи с опричнината, се институционализира. Тоест ВЧК на Грозни става Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) на Съборното уложение.
Оттук, за какво са положителни моментите на безпорядък и точките на бифуркация: тъй като дребна група хора, които знаят къде да ударят, в каква посока да работят, могат да надиграят и масите, и някогашните господари на международната система.
Превод: доктор Радко Ханджиев
Как да реализираме надзор върху осведомителните потоци? Първо, належащо е да се унищожи класическото обучение и главната част от науката и да се концентрираме в другото. В просвета „ 2% “, която ще им служи.
Най-лесният метод осведомителните потоци да бъдат сложени под надзор е да „ се забие “ светът в junk information, т.е. в отпадъчна информация (има американски термин junk food – отпадъчна храна): кой за кого се оженил, кой с кого спи, кой къде отива да почива, кой е бил ограбен от брокери, някаква звезда...Такава информация гълтам безусловно всичко, до момента в който равнището на начетеност внезапно спада. Контурите на това ново общество към този момент се обрисуват.
Но коварството на историята се крие във обстоятелството, че всеки опит на елитите да доведат масите до първичност, като бумеранг се връща и лишава децата им. Децата им стават също като другите деца, които елитите желаят да моделират... Масова просвета, всеобща мода... и децата на елитите (дори да се учат в елитни училища) попадат в същото магнетично поле. Започва деградация на елитите. В такава обстановка елитът се оказва в доста рисково състояние, тъй като има гладни маси, които живеят отвън ядрото на капиталистическата система, живеят отвън света, а се втурват към този свят.
Арабският мъдрец и историк от XIV век Ибн Халдун Абдурахман Абу Зейд ибн Мохамед доста добре разказва сходен развой в своето време. Нарече го „ цикълът на Ибн Халдун “. Ето по какъв начин изяснява логиката на развиването на арабския свят. Има град, в близост живеят номади. Номадите идват, колят добре охранените жители и основават нова династия. Това е първото потомство. Второто потомство консолидира мощта. Третото потомство стартира да губи тази мощност (то влага в изкуството). Накрая, четвъртото потомство, потънало в безнравственост, отслабва и идва нова вълна номади която го изколва. Виждаме четири генерации. Между другото, европейските социолози назовават този развой „ резултата на Буденброковите “. Виждаме това в този момент в западния хайлайф, даже зад кулисите.
Виждаме кого хвърлят в първата редица американците, когато би трябвало да вземат решение проблеми. В борба влизат остарели ветерани като Кисинджър. Старичък е към този момент. Ако погледнем министър председателите на европейските страни, от време на време виждате министър-председател на тази или онази страна и си мислите – може ли министър председателят на една страна да е по-неадекватен и по-глупав? Не, не може.
Но се появява идващият, който засенчва предходния. Както в „ Фаталните яйца “ на Булгаков – идва ново потомство, още по-красиво в своята нелепост... Сега имаме обстановка на затихване на емоционално-волевото равнище на западните елити, като метафората на митичния горски дух Леголас от романа „ Властелинът на пръстените “ на Дж. Р. Р.Толкин – „ водени са от някаква зла воля “. Но в този момент даже тази „ зла воля “ отслабва пред лицето на систематичната рецесия.
Защо е добра актуалната обстановка? Старият свят умира. Променят се разпоредбите на играта. Има такава доста характерна версия на шахмата – „ вибриращ “ шах. Според разпоредбите на трептящия шах можете да сменяте фигурите. Имате да вземем за пример топ. Може да го вземете, да поставите кон на негово място и да обявите мат. Това е доста комплицирана игра, при която рационалният план не е толкоз вероятен. Това е характерен шах, като шах „ за трима “, както го назовавам. А трептящия шах е даже по-сложен. Защото, когато пресмяташ ходовете на съперника си, би трябвало да съобразяваш: има офицер, а може да сложи дама, а може и топ... Това е вълнуваща игра. Сега, защото светът се разпада и се появяват нови правила, може да играете вибриращ шах с съперника си.
За да създадете нова система, първо би трябвало да създадете безпорядък. Хаосът също така е нужен за друго доста значимо нещо: по време на хаоса се сглобява нов исторически индивид, тъй като новите обществени системи не се появяват автоматизирано.
Първо поражда нов исторически индивид, който основава нова система (която по-късно ликвидира субекта). В идващите 50-60 години ще забележим по какъв начин се сглобяват тези субекти и последващия спор сред субектите. Например, в случай че приказваме за историята – какво е XVI век в Англия? Имаме сглобяване на кардинално нов исторически индивид: личната британска аристокрация, плюс ломбардския капитал, плюс малко от тамплиерите и венецианците. И всичко това се развива сполучливо при удобни исторически условия. Те не убиват Елизабет I и вместо англо-испанската католическа империя се получи империя от напълно друг вид – Британската.
Сега се сглобява кардинално нов индивид. Добра ли е тази обстановка? Имам чувството, че тази обстановка излиза от контрола на проектантите. Този който възнамерява нещата (не става въпрос за минусите на планировчика, тъй като обстановката е прекомерно сложна), който е привикнал с избрани правила, се губи в новата обстановка. Той знае задачата, има собствен проект, само че събитията се трансформират толкоз бързо (трептящ шах, а той е привикнал да играе елементарен шах), че тъкмо тук имаме късмет.
Хаосът е обстановка с две остриета. Това е обстановка, в която може да играете авансово. Какво въпреки всичко е хаосът? Може да се характеризира като „ точка на бифуркация “, в която у системата има оптимален избор, несъмнено, има избран кулоар, само че той внезапно се уголемява. В точките на бифуркация не е нужен мощен удар. Нужен е подтик в вярната посока. И този подтик може да бъде създаден от доста дребна група.
Ако вземем съветската история, това е партията от нов вид на Ленин, която беше малобройна. Но тласна историята в вярната посока. Подобно с опричнината. Три хиляди гвардейци (зад които, правилно, стои царят) тласнаха историята в посоката, от която се нуждаеше нашата система. Получиха тежък контраудар през Смутното време. Въпреки това (тъй като процесите продължиха дълго време) идва 1649 година, приема се Съборното уложение (кодекс на законите на Руското царство, признат от Земския събор през 1649 година, който остава в действие съвсем 200 години) и всичко, което Иван Грозни направи с опричнината, се институционализира. Тоест ВЧК на Грозни става Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) на Съборното уложение.
Оттук, за какво са положителни моментите на безпорядък и точките на бифуркация: тъй като дребна група хора, които знаят къде да ударят, в каква посока да работят, могат да надиграят и масите, и някогашните господари на международната система.
Превод: доктор Радко Ханджиев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ