В българския Биг Брадър на простащината
Жадни за власт хора напират за популярност - колкото по-голям е абсурдът, толкоз по-голяма реклама за тях. А ние седим и се възмущаваме, и отново седим… И разрешаваме да ни пълнят главите с същински измислици, написа проф. Ивайло Дичев в разбор за Deutsche Welle .
Поредната експанзия на Валери Симеонов с изключение на претенции за оставка, провокира и някои размисли. Първо: хора като него - у нас и по света - пристигнаха на власт посредством брутално прекрачване на най-елементарни морални правила, които смятахме за самоочевидни. Сидеров нападна физически, а сходна демонстрация този месец имаше и извънредно левият му сътрудник Меланшон, упрекнат в преразход на пари по време на изборите. Орбан афишира Сорос за дявол, който движел либералите по света. В същото има вяра и всеки уважаващ себе си последовател на Българска социалистическа партия. Тръмп пък назовава мексиканските мигранти с езика на Динко и Перата.
Нарочно давам образци от ляво и дясно – старите координати отстъпиха пред новата стратегия, която непретенциозно назовават „ рестарт на системата “. Ликвидиране на старите партии, отменяне на интернационалните контракти и задължения, отменяне на правила, закони, морални правила. Какъв е политическият смисъл от това на пръв взор самоубийствено придвижване? Ето какъв: жадни за власт хора влизат в публичното полезрение; колкото по-голям е абсурдът, толкоз повече приказваме за тях. Няма неприятна реклама, нали по този начин? Едва ли някой знае какво тъкмо прави Валери Симеонов като началник на демографската политика, позиция явно основана поради съдружното му его. Затова пък няма месец, в който да не приказваме за следващия скандал, който е натворил – застрояване на Пирин, връщане на пушенето, прекъсване на музикални уредби.
Новите политически бруталисти (моля да ме извинят едноименните архитекти) подменят сериозната политика с жестикулации като персонажи от един цялостен Биг Брадър, а ние жителите, превърнати в пасивна аудитория, седим и се възмущаваме, и отново седим, и отново се възмущаваме, само че все не стопираме тв приемника.
Новото от няколко години е, че в тази игра се включиха и теоретици. Започнаха да подават комфортни научни термини, които политиците, разбрали-неразбрали, почват да размахват като бухалки. Просташките обиди, които нажежават публиката на Биг Брадър-а и усилват гледаемостта, да вземем за пример, бяха показани като битка с „ политическата уместност “. Вярно, има такова нещо в Америка, чели сме, някои сме го и виждали. Но какво тъкмо би трябвало да значи то у нас? Обясняват ни, че неприятните либерали забранявали да се споделят някои неща - да вземем за пример, че ромите били генетично повредени, че бежанците до един били джихадисти и така нататък. Странно по какъв начин не извадиха този мотив при последната словесна храброст на Симеонов на гърба на майките; май по-върви да си герой против цензурата когато ругаеш непознатите, в сравнение с своите?
Аз персонално не виждам никаква политическа уместност в България - всеки псува, наскърбява, подиграва както си желае. А тъжното е, че цялата тази работа звучи като храброст – право куме, та в очи. Но кой тъкмо постанова измислената политическа уместност, аз по този начин и не разбирам. Държавни стандарти ли има какво да се приказва и какво не? Аз знам единствено за Наказателния кодекс, който разрешава ражданите да пазят достойнството си, когато са афектирани. Или цялата работа е в това да се нападат дребното останали възпитани хора, които пробват да се съпротивляват на избликналата отвред дивотия? У нас на едно място поставят по-градските, по-образованите, по-заможните и ги трансформират във зложелател на всеобщия гласоподавател.
В новата идеологическа война на въоръжение влизат и псевдо-понятия като прословутата „ джендър идеология “ - самият ни министър на образованието се оказа без имунитет против тази нелепост. Какво тъкмо значи тя? Кой е джендър идеолог? Взеха да цитират Джудит Бътлър, въпреки че не знам дали са я чели. Истинският източник на понятието „ джендър идеология “ са американските евангелисти, които очевидно имат въздействие върху православната ни черква (дали пък не почва някаква православна реформация?). Във всеки случай аз не познавам хора, които се борят за това всеки да може да сменя пола си по свободно скимване – а че някой може гневно да се бори с тези несъществуващи джендър фантоми е събитие от сферата на психиатрията.
По-сериозно внимание заслужава вятърната мелница на мултикултурализма, която новите традиционалисти постоянно нападат. Понятието е обвързвано с общества, в които живеят компактни мигрантски маси. На някои места - като във Франция - ги интегрират целеустремено и с държавна политика, на други - като в Съединени американски щати - ги оставят да се оправят сами в общностите си, на трети - като в Германия - отхвърлят да ги интегрират с вярата, че гостите служащи (гастарбайтери) някой ден ще си отидат.
Може хипотетично да разсъждаваме каква политика бихме имали, в случай че при нас биха пристигнали мигранти. Само че у нас мигранти просто няма и тази тематика не стои. Тук има обичайни популации, които съжителстват ту по-добре, ту по-зле от епохи. Аналог на нашето състояние биха били англичани, шотландци, ирландци и уелсци в Обединеното кралство. В какъв смисъл можем въобще да разсъждаваме дали да признаваме или да не признаваме правото на мюсюлманите да честват байряма? Националната политика е политика на всичките хора, които живеят тук и в това няма никакъв демократизъм, просто демографски факт. А и така наречен Възродителен развой, който опита да заличи едно малцинство със мощ, не беше никакъв консерватизъм, а просто тоталитаризъм.
Впрочем тук е и ключът към разбирането на демократичната народна власт - онази, която е главният зложелател на популистите от дясно и ляво през днешния ден: това разбиране няма общо с световния капитал и финансовите спекулации, както се пробват да ни внушават. Либерална народна власт е онази, която съумява освен да следва волята на болшинството, само че и да пази малцинствата, та даже обособените човешки същества, ползите им, достолепието им. (Вярно, това е по-трудното, изисква висок стадий на развиване, който нашето общество за жал може и още да не е достигнало).
Това не е народна власт на либералите, тъй като зад нея през днешния ден в Европа стоят и консерватори, и социалисти. Без демократична народна власт става невъзможна даже рецензията на демократичната народна власт, която допуска правото свободно да изразяваш мнението си. Това непрестанно я подкопава, само че и оказва помощ чудодейно да оцелява.
Поредната експанзия на Валери Симеонов с изключение на претенции за оставка, провокира и някои размисли. Първо: хора като него - у нас и по света - пристигнаха на власт посредством брутално прекрачване на най-елементарни морални правила, които смятахме за самоочевидни. Сидеров нападна физически, а сходна демонстрация този месец имаше и извънредно левият му сътрудник Меланшон, упрекнат в преразход на пари по време на изборите. Орбан афишира Сорос за дявол, който движел либералите по света. В същото има вяра и всеки уважаващ себе си последовател на Българска социалистическа партия. Тръмп пък назовава мексиканските мигранти с езика на Динко и Перата.
Нарочно давам образци от ляво и дясно – старите координати отстъпиха пред новата стратегия, която непретенциозно назовават „ рестарт на системата “. Ликвидиране на старите партии, отменяне на интернационалните контракти и задължения, отменяне на правила, закони, морални правила. Какъв е политическият смисъл от това на пръв взор самоубийствено придвижване? Ето какъв: жадни за власт хора влизат в публичното полезрение; колкото по-голям е абсурдът, толкоз повече приказваме за тях. Няма неприятна реклама, нали по този начин? Едва ли някой знае какво тъкмо прави Валери Симеонов като началник на демографската политика, позиция явно основана поради съдружното му его. Затова пък няма месец, в който да не приказваме за следващия скандал, който е натворил – застрояване на Пирин, връщане на пушенето, прекъсване на музикални уредби.
Новите политически бруталисти (моля да ме извинят едноименните архитекти) подменят сериозната политика с жестикулации като персонажи от един цялостен Биг Брадър, а ние жителите, превърнати в пасивна аудитория, седим и се възмущаваме, и отново седим, и отново се възмущаваме, само че все не стопираме тв приемника.
Новото от няколко години е, че в тази игра се включиха и теоретици. Започнаха да подават комфортни научни термини, които политиците, разбрали-неразбрали, почват да размахват като бухалки. Просташките обиди, които нажежават публиката на Биг Брадър-а и усилват гледаемостта, да вземем за пример, бяха показани като битка с „ политическата уместност “. Вярно, има такова нещо в Америка, чели сме, някои сме го и виждали. Но какво тъкмо би трябвало да значи то у нас? Обясняват ни, че неприятните либерали забранявали да се споделят някои неща - да вземем за пример, че ромите били генетично повредени, че бежанците до един били джихадисти и така нататък. Странно по какъв начин не извадиха този мотив при последната словесна храброст на Симеонов на гърба на майките; май по-върви да си герой против цензурата когато ругаеш непознатите, в сравнение с своите?
Аз персонално не виждам никаква политическа уместност в България - всеки псува, наскърбява, подиграва както си желае. А тъжното е, че цялата тази работа звучи като храброст – право куме, та в очи. Но кой тъкмо постанова измислената политическа уместност, аз по този начин и не разбирам. Държавни стандарти ли има какво да се приказва и какво не? Аз знам единствено за Наказателния кодекс, който разрешава ражданите да пазят достойнството си, когато са афектирани. Или цялата работа е в това да се нападат дребното останали възпитани хора, които пробват да се съпротивляват на избликналата отвред дивотия? У нас на едно място поставят по-градските, по-образованите, по-заможните и ги трансформират във зложелател на всеобщия гласоподавател.
В новата идеологическа война на въоръжение влизат и псевдо-понятия като прословутата „ джендър идеология “ - самият ни министър на образованието се оказа без имунитет против тази нелепост. Какво тъкмо значи тя? Кой е джендър идеолог? Взеха да цитират Джудит Бътлър, въпреки че не знам дали са я чели. Истинският източник на понятието „ джендър идеология “ са американските евангелисти, които очевидно имат въздействие върху православната ни черква (дали пък не почва някаква православна реформация?). Във всеки случай аз не познавам хора, които се борят за това всеки да може да сменя пола си по свободно скимване – а че някой може гневно да се бори с тези несъществуващи джендър фантоми е събитие от сферата на психиатрията.
По-сериозно внимание заслужава вятърната мелница на мултикултурализма, която новите традиционалисти постоянно нападат. Понятието е обвързвано с общества, в които живеят компактни мигрантски маси. На някои места - като във Франция - ги интегрират целеустремено и с държавна политика, на други - като в Съединени американски щати - ги оставят да се оправят сами в общностите си, на трети - като в Германия - отхвърлят да ги интегрират с вярата, че гостите служащи (гастарбайтери) някой ден ще си отидат.
Може хипотетично да разсъждаваме каква политика бихме имали, в случай че при нас биха пристигнали мигранти. Само че у нас мигранти просто няма и тази тематика не стои. Тук има обичайни популации, които съжителстват ту по-добре, ту по-зле от епохи. Аналог на нашето състояние биха били англичани, шотландци, ирландци и уелсци в Обединеното кралство. В какъв смисъл можем въобще да разсъждаваме дали да признаваме или да не признаваме правото на мюсюлманите да честват байряма? Националната политика е политика на всичките хора, които живеят тук и в това няма никакъв демократизъм, просто демографски факт. А и така наречен Възродителен развой, който опита да заличи едно малцинство със мощ, не беше никакъв консерватизъм, а просто тоталитаризъм.
Впрочем тук е и ключът към разбирането на демократичната народна власт - онази, която е главният зложелател на популистите от дясно и ляво през днешния ден: това разбиране няма общо с световния капитал и финансовите спекулации, както се пробват да ни внушават. Либерална народна власт е онази, която съумява освен да следва волята на болшинството, само че и да пази малцинствата, та даже обособените човешки същества, ползите им, достолепието им. (Вярно, това е по-трудното, изисква висок стадий на развиване, който нашето общество за жал може и още да не е достигнало).
Това не е народна власт на либералите, тъй като зад нея през днешния ден в Европа стоят и консерватори, и социалисти. Без демократична народна власт става невъзможна даже рецензията на демократичната народна власт, която допуска правото свободно да изразяваш мнението си. Това непрестанно я подкопава, само че и оказва помощ чудодейно да оцелява.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ