Ядреният театър в дигиталната ера - Защо изявлението на Тръмп не е това, което изглежда
Изявлението на американския президент Доналд Тръмп, че е наредил разполагането на две нуклеарни подводници в „ подобаващи райони “ в отговор на заканите от някогашния съветски президент Дмитрий Медведев, звучи като сериозна ескалация. Но зад заглавията и острия звук в обществените мрежи тази стъпка наподобява по-скоро алегорична, в сравнение с стратегическа – жест, който носи политическо обръщение, само че не трансформира действителната военна конюнктура.
Съединените щати поддържат непрекъсната морска нуклеарна подготвеност посредством балистични подводници, част от така наречен „ нуклеарна триада “ (заедно със стратегическите бомбардировачи и междуконтиненталните ракети). Тези подводници (SSBN) патрулират непрестанно, подготвени да нанесат удар по всяка основна цел, в това число Русия. Мисията им е построена върху концепцията за въздържане посредством неопределеност - те би трябвало да останат невидими и неоткриваеми, а не да бъдат разкривани.
На този декор излиза наяве, че изказването на Тръмп е по-скоро театрално. От позиция на военната тактика няма действителна потребност от пренасяне или „ преориентиране “ на такива подводници – те така и така към този момент са на позиции. Обикновено сред 8 и 10 от общо 14 подводници клас „ Охайо “ са на дейна задача в разнообразни точки по света. Те са в непрекъсната бойна подготвеност – не поради някакви изявления от съветски служители, а тъй като това е тяхната роля.
Може ли Тръмп да е имал поради различен вид подводници – да вземем за пример многоцелеви (SSN) или такива с крилати ракети (SSGN)? Възможно е. Но и те към този момент са ситуирани в основни райони, извършват рутинни задачи, в това число наблюдаване и подготвеност за удари. Пренасочването им не би било вест, а още по-малко мотив за обществено изказване. Обявяването на сходен ход даже подкопава тяхната успеваемост.
Следователно въпросът е – за какво Тръмп го споделя? Отговорът не е боен, а политически.
Коментарите на Медведев, в които той загатва за съветската автоматизирана система за нуклеарен отговор, известна като „ Мъртва ръка “ (или „ Перииметър “), са провокация. Но тя не е ориентирана толкоз към Вашингтон, колкото към вътрешната съветска аудитория и интернационалната сцена. Системата постоянно се митологизира, само че действителността е надалеч по-прозаична.
Американското разузнаване знае къде се намират съветските силози за ракети – с помощта на десетилетия наблюдаване, контракти и инспекции. Те са статични, елементарно уязвими, и при положение на неочаквана офанзива първи ще бъдат изумени. Така автоматизираната система, която сякаш би трябвало да отговори на неочакван нуклеарен удар, ще бъде парализирана тъкмо от това, което би трябвало да обезврежда.
Реалното въздържане зависи от мобилни установки, подводници и самолети – и от човешкия фактор, който да утвърди дейностите. Самолетите могат елементарно да бъдат извадени от строя посредством удари по летищата. Мобилните установки и подводниците теоретично имат късмет да оцелеят, само че и те не могат да работят без команда от висшето управление. Представата, че някакъв автоматизиран механизъм ще сработи независимо, е стар мит, а не надеждна тактика.
Затова и отговорът на Тръмп – колкото и гръмък да е – не трансформира нищо всъщност. Вероятно даже в Кремъл не го възприемат като действителна опасност. Той е част от политическата игра, проява пред американската аудитория и опит да се покаже неотстъпчивост. За Москва това е още едно доказателство, че Западът работи прочувствено, а не стратегически.
По-притеснителното е, че сходни обществени изявления от двете страни рискуват да възстановяват нуклеарните закани като инструмент в политическата изразителност. А тъкмо противоположното би трябвало да бъде правилно – възпирането работи посредством безмълвие, не посредством звук.
Разбира се, заканите на Медведев не би трябвало да се пренебрегват. Той към момента е част от властовата конструкция в Русия и думите му имат значение. Но отговорът не би трябвало да е посредством разгласи в обществените мрежи, а посредством ясна и поредна политика зад кулисите.
В последна сметка, изявлението на Тръмп не е предвестител на война – то е следващата политическа декларация, облечена в военна терминология. То не трансформира салдото на силите, не възпира Кремъл, и сигурно не доближава края на войната в Украйна. Подводниците са към този момент там. Истинският риск е, че те от ден на ден се трансформират в част от политически театър – освен това в рисково време.
Съединените щати поддържат непрекъсната морска нуклеарна подготвеност посредством балистични подводници, част от така наречен „ нуклеарна триада “ (заедно със стратегическите бомбардировачи и междуконтиненталните ракети). Тези подводници (SSBN) патрулират непрестанно, подготвени да нанесат удар по всяка основна цел, в това число Русия. Мисията им е построена върху концепцията за въздържане посредством неопределеност - те би трябвало да останат невидими и неоткриваеми, а не да бъдат разкривани.
На този декор излиза наяве, че изказването на Тръмп е по-скоро театрално. От позиция на военната тактика няма действителна потребност от пренасяне или „ преориентиране “ на такива подводници – те така и така към този момент са на позиции. Обикновено сред 8 и 10 от общо 14 подводници клас „ Охайо “ са на дейна задача в разнообразни точки по света. Те са в непрекъсната бойна подготвеност – не поради някакви изявления от съветски служители, а тъй като това е тяхната роля.
Може ли Тръмп да е имал поради различен вид подводници – да вземем за пример многоцелеви (SSN) или такива с крилати ракети (SSGN)? Възможно е. Но и те към този момент са ситуирани в основни райони, извършват рутинни задачи, в това число наблюдаване и подготвеност за удари. Пренасочването им не би било вест, а още по-малко мотив за обществено изказване. Обявяването на сходен ход даже подкопава тяхната успеваемост.
Следователно въпросът е – за какво Тръмп го споделя? Отговорът не е боен, а политически.
Коментарите на Медведев, в които той загатва за съветската автоматизирана система за нуклеарен отговор, известна като „ Мъртва ръка “ (или „ Перииметър “), са провокация. Но тя не е ориентирана толкоз към Вашингтон, колкото към вътрешната съветска аудитория и интернационалната сцена. Системата постоянно се митологизира, само че действителността е надалеч по-прозаична.
Американското разузнаване знае къде се намират съветските силози за ракети – с помощта на десетилетия наблюдаване, контракти и инспекции. Те са статични, елементарно уязвими, и при положение на неочаквана офанзива първи ще бъдат изумени. Така автоматизираната система, която сякаш би трябвало да отговори на неочакван нуклеарен удар, ще бъде парализирана тъкмо от това, което би трябвало да обезврежда.
Реалното въздържане зависи от мобилни установки, подводници и самолети – и от човешкия фактор, който да утвърди дейностите. Самолетите могат елементарно да бъдат извадени от строя посредством удари по летищата. Мобилните установки и подводниците теоретично имат късмет да оцелеят, само че и те не могат да работят без команда от висшето управление. Представата, че някакъв автоматизиран механизъм ще сработи независимо, е стар мит, а не надеждна тактика.
Затова и отговорът на Тръмп – колкото и гръмък да е – не трансформира нищо всъщност. Вероятно даже в Кремъл не го възприемат като действителна опасност. Той е част от политическата игра, проява пред американската аудитория и опит да се покаже неотстъпчивост. За Москва това е още едно доказателство, че Западът работи прочувствено, а не стратегически.
По-притеснителното е, че сходни обществени изявления от двете страни рискуват да възстановяват нуклеарните закани като инструмент в политическата изразителност. А тъкмо противоположното би трябвало да бъде правилно – възпирането работи посредством безмълвие, не посредством звук.
Разбира се, заканите на Медведев не би трябвало да се пренебрегват. Той към момента е част от властовата конструкция в Русия и думите му имат значение. Но отговорът не би трябвало да е посредством разгласи в обществените мрежи, а посредством ясна и поредна политика зад кулисите.
В последна сметка, изявлението на Тръмп не е предвестител на война – то е следващата политическа декларация, облечена в военна терминология. То не трансформира салдото на силите, не възпира Кремъл, и сигурно не доближава края на войната в Украйна. Подводниците са към този момент там. Истинският риск е, че те от ден на ден се трансформират в част от политически театър – освен това в рисково време.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ