Изводите на Европейската комисия, че има сериозен риск от нарушаване

Изводите на Европейската комисия, че има сериозен риск от нарушение на върховенството на закона в Полша и предлагането на комисарите Съветът на Европейския съюз да одобри решение за задействането на член 7, което би довело до заледяване  членството на страната в Европейския съюз и до отнемане на Варшава от право на глас в институциите му, разяснява за слушателите на „ Преди всички “ Христо Христев , учител по право на Европейския съюз в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ и член на Управителния съвет на Асоциацията по европейско право.
Според Христев значимостта на това решение на Европейската комисия произтича от неговия невиждан темперамент и основаването на нов подтекст на връзките в съюза, защото огромна страна-членка е упрекната в нарушение на правила на правовата страна и демокрацията.

Юристът дефинира като дребна вероятността от довеждане до завършек на използването на член 7, тъй като това изисква решение с единогласие в границите на Европейския съвет, след което и решение с болшинство от 4/5 в границите на Съвета на Европейски Съюз, а съгласно Христев се чака Унгария да наложи несъгласие.

Преподавателят по право предвижда полемики сред Варшава и Брюксел, изговаряне на Европейския парламент по проблема и диспути в Съвета.

Анализаторът, обаче, намира първите стъпки на полската страна като необнадеждаващи:

Полша дава индикации, че продължава да работи във насрещен конфликт с Европейската комисия.

Христев добави, че съществува и опцията да бъдат водени производства по член 258 от Договора за действие на Европейския съюз, който дава право на Европейската комисия да ползва така наречен „ наказателни “ ограничения по разнообразни съответни случаи на нарушавания.

В България също се следят съществени проблеми на ерозията на правовата страна и в по-широк проект – засягане на основни съставни елементи на демократичната система, разяснява университетския учител и даде образец със свободата на словото и налагането на цензура и техники на информативен надзор.

Според анализатора, обаче, значителната разлика сред България, от една страна, и Полша и Унгария – от друга, е, че в последните две страни се правят открити или директни нарушавания посредством законодателни актове, до момента в който у нас:

По един доста характерен и за Балканите, и за Южна Европа, низък метод, нещата не се случват в публична правна форма, а в мощното отклоняване сред  това, което написа „ на хартия “ или в правото и това, което се случва на процедура. У нас едни неща написа в правото, а други се случват на процедура.

Христев предвижда, че формалните представители на България драговолно ще вземат участие в отправянето на предизвестия към Полша от страна на Съвета на Европейски Съюз:

Защото, с изключение на всичко друго, към този момент сме следили такива едни странни обстановки на раздвояване на нашето политическо институционално схващане, при които ние действаме по един метод във вътрешен проект и по напълно различен метод във външен проект. Така че не мисля, че българското председателство на Съвета ще промени нещо значително във връзка с хода на тази процедура. От друга страна,  на всички би трябвало да ни е ясно – да,  председателството има дефинира благоприятни условия – протоколни, политически – и в някои връзки може да влияе върху процеса на решение. Но не би трябвало да има никакви илюзии, че Европейският съюз е една добре проведена институционална машина и посредством Генералния секретариат на съвета, и посредством одобрената институционална процедура на Комитета на непрекъснатите представители, която е в помощ на подготовката на съвещанието на Съвета едни или други дефицити във действието на Българското председателство ще бъдат обезщетени.

Записът на изявлението с Христо Христев, учител по право на Европейския съюз в СУ „ Св. Климент Охридски “ можете да чуете от звуковия файл.