“Извинете може ли една снимка? - въпросът се чува на

“Извинете може ли една фотография? ” - въпросът се чува на няколко пъти от разнообразни направления. Отправен е към Ивет Горанова, първата и последна олимпийска шампионка по карате на България, която безгрижно пазари сред щандовете и регалите в Kaufland Банишора. Ивет се усмихва и с подготвеност се съгласява.

Казва, че след олимпийското злато животът ѝ се е трансформирал за една нощ. Не е подозирала, че нещо сходно е допустимо да се случи на човек за толкоз малко време. Сега хората я стопират, желаят да поговорят с нея, радват се на триумфа ѝ. Има още една причина да сме в Kaufland - освен тъй като желаеме да забележим по какъв начин и с какво се хранят спорстистите, само че и тъй като в Kaufland Банишора се намира " олимпийската " витрина на комерсиалната верига, която е дълга цели 27,5 метра. Комбинацията с шампионката ни се коства напълно естествена.

На другия ден Ивет ще тръгне за Америка, където ще взе участие в международните игри по карате, по тази причина този път няма да се увлича в извършването на покупки. Предстои ѝ да смени 3 полета - първият е до Амстердам, откъдето ще се насочи към Съединени американски щати, а крайната дестинация е Бирмингам, Алабама.

Ще спиш ли тази нощ?

Ще дремя, въпреки, че пътувам. Не се вълнувам, непрекъснато го върша. В Америка обаче не съм ходила.

Ще имаш ли време да разгледаш? Знам, че нормално спортистите не виждате доста от мястото, където се намирате.

В много случаи в действителност отивам някъде и нищо виждам. Световното състезание през ноември беше в Дубай. Ходила съм и различен път там, само че този път цялата ми седмица мина от залата в хотела и назад.

Последният ден ми беше свободен, аз обаче бях толкоз изморена, че безусловно не излязох от хотела. Нищо не ми се гледаше.



А Токио прегледа ли го? Този град би трябвало е особено място за теб, откакто завоюва медала там?

В Токио съм ходила 2 пъти преди Олимпиадата. При мисълта, че самият спорт е излязъл от тази страна, нищо че не е от Токио, а от Окинава, въпреки всичко чувстваш някаква особена връзка, зареждаш се, усещаш, че си на вярното място. На мен ми харесва, тъй като е доста по-различно от нашия метод на живот. Обичам да виждам хората там, животът е доста забавен, само че и тежък.

Иначе Олимпиадата беше по време на Коронавирус и нямахме право да излизаме от олимпийското село поради противоепидемичните ограничения. Имаше спортисти, които ги хващаха да нарушават тази заповед - непосредствено им събираха багажа и ги изпращаха на летището.

Дисциплината на японците не се ли приближава най-вече до тази на спортистите?

Много са отзивчиви, само че са прекомерно прецизни и малко изолирани. Може би тъй като са на остров. Не поглеждат настрана, постоянно и нямат право да го вършат.

Какви са упованията ти за Америка?

Една от аргументите да желая да отида на това съревнование е да видя Северна Америка. Била съм в Южна. В Съединени американски щати има положителни състезатели на професионално равнище. Но там каратето е съсредоточено по-скоро на всеобщо равнище, в сравнение с професионално. Има положителни каратисти, само че не са доста. Надявам се обаче да са задоволително положителни, с цел да върнат спорта на Олимпийските игри през 2028.

Интересно ще ми бъде да видя и Съединени американски щати като метод на живот.

Казваш, че след медала животът ти се е трансформирал доста, по какъв начин се чувстваш в този момент?

Преди Олимпиадата си мислех:,,Нека да мине това съревнование към този момент и да си умря. “. Но когато завоювах олимпийския орден, всичко тотално се преобрази. Животът ми не стана по-лесен, а по-тежък и по-отговорен, тъй като сега виждам, че съм образец за децата.

Те наблюдават постъпките ми, непрекъснато ми пишат в обществените мрежи, желаят ми препоръки, от време на време даже и услуги, да им адресирам картички, да се снимаме.

Опитвам да давам отговор на множеството. Но има и моменти, в които не ми е до обществени мрежи.

Колко време прекарваш в интернет?

По принцип обичам да извозвам време в интернет, само че преди надпревари заобикалям обществените мрежи, тъй като е доста разконцентриращо. Една дума, фотография или известие могат да ме разсеят и да ми повлияят доста за самото съревнование. Затова спирам връзката даже със фамилията и приятелите ми. Налагам си тотална изолираност.

Кой те напряга най-вече от фамилията ти?

Майка ми (смее се). Тя задава типичните досадни въпроси – “Яде ли? Как си? Ще спиш ли? ”

Напазарува най-вече плодове и малко протеинови барчета. Сега на режим ли си?

Свалям килограми съвсем за всяко съревнование. Трудно ми е да държа категорията, само че в нея се усещам доста по-добре, когато се състезавам. Чувствам се по-силна от другите девойки. Свалям по 4 кг почти за 20 дни.



Пазаруваш ли в действителност?

Пазарувам най-много по лагери, тъй като много постоянно нямаме храна на местата, където спим.

Какво обичаш да ядеш най-вече, само че поради режима не можеш?

Сладко. Но е изрично неразрешено, когато съм на режим. Затова го заменявам с плодове, с мед - и то единствено чист мед, и сушени плодове.

Хляб не хапвам доста. Има редки моменти, в които си разрешавам пълнозърнест. Трябва в действителност да е доста апетитен, с цел да ми притегли вниманието.

Готвиш ли?

Имам проблем с готвенето. Правя си по-прости неща – риба, пиле, салати.

Важно ли е да има някого с теб, когато пътуваш?

Сега на надпреварата в Америка отивам с персоналния ми треньор Ангел Ленков.

Важно е, да. Последните дни, когато наближи надпреварата, се появяват стрес и напрежение от упованията, които има към мен. И аз се нуждая от човек, който непрекъснато да е до мен, да ме подбутва леко даже и да знам, че не съм сама. Просто по този начин съм привикнала.

Кара ли ти се треньорът?

Доста. От хората е, които не те хвалят ненужно. Дори след съревнование, като печеля медала, не ми дава късмет да се отпусна. Казва ми, че през днешния ден съм шампионка, само че от на следващия ден отново се връщам в залата за идващото съревнование.

Сънуваш ли, че се ‘‘биеш “?

Преди съревнование съм сънувала, че играя с избрана противничка и много постоянно сънищата ми стават действителност. Веднъж сънувах, че играя с една сръбкиня, само че изгубвам. И след месец се озовавам на съревнование със същата сръбкиня, само че към този момент съм си научила урока и не си разрешавам да изгубя.



Когато приключат мачовете и минаваш през неточности, които си позволила, премисляш ли ги доста или си казваш, че към този момент е свършило?

Държи ме доста време, когато позволявам неточности. Много скърбя, желая да връщам времето обратно. Гледам да взимам поуките. Не ми минават по никакъв начин бързо загубите. До ден сегашен имам загуби отпреди 2-3 години, за които още ме е гняв.

Ако каратето ти е специалност, какво би спортувала за наслаждение? Играеш ли електронни игри?

Предпочитам да чета книги, по този начин си почивам и местя вниманието отвън залата.

Коя книга си взела в себе си?

Скоро прочетох „ Човекът, който искаше да бъде благополучен “ на Лоран Гунел, а в този момент чета „ Монахът, който продаде своето ферари “ на Робин Шарма.

Ще ставаш ли служител на реда?

Аз работя в полицията от предишното лято. Инструктор съм. Водя самостоятелни тренировки по полицейска и персонална отбрана и карате. Има разлика сред двете, само че са свързани. Обучавам курсантите. Но още не съм на 100% отдадена на това - върша го в по-спокойни интервали след надпреварите, тъй като те си остават главният ми приоритет.

Курсистите в действителност доста ми се радват. На идващ стадий бих се отдала повече на работата с тях.

Как те откриха от Kaufland?

Първата ни среща беше след Олимпиадата, обадиха ми се, с цел да създадем онлайн мотивационно изявление, в където да опиша историята си и по какъв начин съм стигнала до този триумф. Мисля, че им хареса това, което чуха, въодушевиха се. Явно са удовлетворени, щом се свързаха с мен наново.



Управителят на Kaufland Банишора демонстрира 27-метровата витрина, която е последното изобретение в хипермаркета. Разбираме, че витрината е правена съгласно последните екологични стандарти. Нискоемисионна - работи с LED осветяване и употребява хладилен сътрудник, който е в пъти по-щадящ околната среда спрямо стандартните.

Обаждаш ли се на майка ти за готварски предписания?

Вкъщи всичко ми е на готово, мама и баба готвят. На няколко лагера въпреки всичко върших опити да подготвя чорба, пиле с картофи. Супата ми се получи като мусака, само че пилето стана. Засега сякаш имам проблем с готвенето.



Сега като пазари, ще ни споделиш ли какво имаше в кошницата ти?

Наблягам на качествените и свежи храни, каквито доминират тук в Kaufland, тъй като непреработената храна е най-здравословна. Зеленчуците и плодовете ме карат да се усещам най-добре. Въглехидратите ги заобикалям поради режима и виждам да хапвам повече протеини – пиле, риба. Тях към този момент съумявам да си ги подготвям сама. Обичам също сурови ядки и протеинови барчета. Те имат малко захар, само че когато тренираш интензивно, организмът има потребност и от това.



Какво стана с украинката, която победи в Токио?

Тя също ще взе участие в Америка и ще я видя. Знам, че преди Европейското се приготвяше при персоналния си треньор в Азербайджан. Сега виждам, че е в Украйна. Писах ѝ в Instagram още при започване на войната, че са добре пристигнали целият тим. Също по този начин нашата федерация поддържа финансово тяхната. Няма значение, че сме конкуренция на надпреварите, хора сме и би трябвало да си оказваме помощ на първо място.

Тя апропо е състезателят, с който имам най-вече срещи и постоянно са доста атрактивни. Всички каратисти чакат да пристигна нашия мач. Правим шоуто. Особено след олимпийските ни трофеи ползата към нас е още по-голям.

Каква ще станеш като пораснеш?

Мисля, че към този момент съм пораснала. Не знам дали ще остана в полицията. Но по един или различен метод знам, че цялостен живот ще остана обвързвана с каратето. Неслучайно споделяме, че то е метод на живот, а не просто спорт.