Ето 7 важни неща, когато се извинявате
Извинението е един от най-мощните способи за поддържане на положителни връзки във връзката, в другарствата, в фамилиите, в работната конюнктура. Когато сме предиздвикали някого да се усеща зле или сме го засегнали по някакъв метод, да признаем виновността си и да се простим в името на положителните човешки връзки е постъпка, изискваща мощ, храброст и морал. Много хора обаче бъркат, като считат, че думата „ извинявай “ е задоволителна и след нея наложително би трябвало да получат амнистия.
Истинското опрощение е нещо доста повече от просто „ извинявай “. То е деяние, с което показвате откровеното си страдание от стеклите се условия. Да кажеш „ скърбя “ не е задоволително. Трябва и да го покажеш, да го изразиш с дейности, да оставиш индивида да се съгласи или да отхвърли извинението ти, да оправите нещата с връзка.
Има някои елементарни стъпки, които могат да ви оказват помощ да оправите нещата, откакто несъмнено кажете, че се извинявате и съжалявате за постъпката си.
Ето кои са нещата, които са значими, когато се извинявате същински.
Слушайте деликатно, преди да побързате да се извинявате
Понякога прибързаните извинения са ненужни, а могат да объркат още повече нещата. Могат и да ви слагат в обстановка, в която да изглеждате слаби, с ниско самочувствие и самокритика, а индивидът против вас може да разтълкува обстановката неправилно. Освен това прибързаното опрощение може да прозвучи неискрено. Ако имате виновност за случилото се, изслушайте добре отсрещната страна, чуйте причините, обсъдете казуса и чак тогава се извинете. Не давайте извинението си просто тъй като това се чака от вас без да го мислите в действителност. Това проличава в отношението ви.
Подгответе извинението си авансово
Ако е допустимо, пробвайте се да помислите авансово какво тъкмо ще кажете, когато се извинявате на индивида. Това е ход, който следва предходния – предварителното чуване и обсъждане на извинението. Ако го извършите, извинението ви ще звучи доста по-конкретно, откровено, персонално към индивида и казуса, който се е появил. Така ще покажете, че в действителност желаете да оправите нещата, а не просто да ги заметете под килима.
Бъдете по-конкретни и подробни в извинението си
Когато човек се извинява откровено, той не не помни да включи грешките, които е позволил и които е осъзнал след настъпването на конфликтната обстановка. Ако сте по-конкретни в мотивацията си за опрощение, вие ще покажете на индивида против вас, че сте размишлявали върху казуса и сте разкрили своите неточности, за които се извинявате.
Не превръщайте извинението в спор и поредност от офанзиви
Една от най-често срещаните неточности, които множеството хора позволяват, когато се извиняват, е превръщането на извинението в спор. То звучи почти по този начин: „ Извинявай, само че и ти не беше прав, защото… “ или „ Извинявай, само че беше споделил това, аз нямаше да кажа това, което казах… “ и по този начин нататък. Сценариите са доста и всички те са подбудени от нашето его. Човек мъчно преглъща егото си в конфликтни обстановки, мъчно се слага на мястото на другия, мъчно свежда глава, мъчно желае амнистия. Ако съумеете да преглътнете егото си и да погледнете на обстановката обективно, извинението ви ще звучи надалеч по-истинско.
Действията приказват повече от думите
Не забравяйте, че можете да кажете всичко и то да е облечено в най-красивите думи, само че дейностите постоянно приказват доста повече. Ако допускате същите неточности още веднъж и още веднъж макар извиненията си, те ще увиснат в пространството и няма да имат никаква стойност.
Бъдете търпеливи с индивида, на който се извинявате
Не очаквайте, че щом се извините всичко ще си бъде както преди и няма да има проблеми. В взаимозависимост от това какъв брой тежко сте наранили някого, той ще има потребност от време, с цел да ви елементарни. Това не значи безусловно, че не е взел поради извинението ви. Не изисквайте от някого да не помни постъпката ви мигновено, откакто сте се извинили. Така би реагирало дете, само че не и зрял човек.
Помнете, че в никакъв случай не е късно да се извините
Друга постоянно допускана неточност е да не се извинявате, щом е минало повече време. Смятате, че нещата към този момент са отминали, бурята е стихнала и това анулира виновността ви. Това не е по този начин. Именно поради остарели рани не едно и две другарства са се прекратили, не една и две връзки са завършили. Не забравяйте да се извините, въпреки и ненавреме.
Истинското опрощение е нещо доста повече от просто „ извинявай “. То е деяние, с което показвате откровеното си страдание от стеклите се условия. Да кажеш „ скърбя “ не е задоволително. Трябва и да го покажеш, да го изразиш с дейности, да оставиш индивида да се съгласи или да отхвърли извинението ти, да оправите нещата с връзка.
Има някои елементарни стъпки, които могат да ви оказват помощ да оправите нещата, откакто несъмнено кажете, че се извинявате и съжалявате за постъпката си.
Ето кои са нещата, които са значими, когато се извинявате същински.
Слушайте деликатно, преди да побързате да се извинявате
Понякога прибързаните извинения са ненужни, а могат да объркат още повече нещата. Могат и да ви слагат в обстановка, в която да изглеждате слаби, с ниско самочувствие и самокритика, а индивидът против вас може да разтълкува обстановката неправилно. Освен това прибързаното опрощение може да прозвучи неискрено. Ако имате виновност за случилото се, изслушайте добре отсрещната страна, чуйте причините, обсъдете казуса и чак тогава се извинете. Не давайте извинението си просто тъй като това се чака от вас без да го мислите в действителност. Това проличава в отношението ви.
Подгответе извинението си авансово
Ако е допустимо, пробвайте се да помислите авансово какво тъкмо ще кажете, когато се извинявате на индивида. Това е ход, който следва предходния – предварителното чуване и обсъждане на извинението. Ако го извършите, извинението ви ще звучи доста по-конкретно, откровено, персонално към индивида и казуса, който се е появил. Така ще покажете, че в действителност желаете да оправите нещата, а не просто да ги заметете под килима.
Бъдете по-конкретни и подробни в извинението си
Когато човек се извинява откровено, той не не помни да включи грешките, които е позволил и които е осъзнал след настъпването на конфликтната обстановка. Ако сте по-конкретни в мотивацията си за опрощение, вие ще покажете на индивида против вас, че сте размишлявали върху казуса и сте разкрили своите неточности, за които се извинявате.
Не превръщайте извинението в спор и поредност от офанзиви
Една от най-често срещаните неточности, които множеството хора позволяват, когато се извиняват, е превръщането на извинението в спор. То звучи почти по този начин: „ Извинявай, само че и ти не беше прав, защото… “ или „ Извинявай, само че беше споделил това, аз нямаше да кажа това, което казах… “ и по този начин нататък. Сценариите са доста и всички те са подбудени от нашето его. Човек мъчно преглъща егото си в конфликтни обстановки, мъчно се слага на мястото на другия, мъчно свежда глава, мъчно желае амнистия. Ако съумеете да преглътнете егото си и да погледнете на обстановката обективно, извинението ви ще звучи надалеч по-истинско.
Действията приказват повече от думите
Не забравяйте, че можете да кажете всичко и то да е облечено в най-красивите думи, само че дейностите постоянно приказват доста повече. Ако допускате същите неточности още веднъж и още веднъж макар извиненията си, те ще увиснат в пространството и няма да имат никаква стойност.
Бъдете търпеливи с индивида, на който се извинявате
Не очаквайте, че щом се извините всичко ще си бъде както преди и няма да има проблеми. В взаимозависимост от това какъв брой тежко сте наранили някого, той ще има потребност от време, с цел да ви елементарни. Това не значи безусловно, че не е взел поради извинението ви. Не изисквайте от някого да не помни постъпката ви мигновено, откакто сте се извинили. Така би реагирало дете, само че не и зрял човек.
Помнете, че в никакъв случай не е късно да се извините
Друга постоянно допускана неточност е да не се извинявате, щом е минало повече време. Смятате, че нещата към този момент са отминали, бурята е стихнала и това анулира виновността ви. Това не е по този начин. Именно поради остарели рани не едно и две другарства са се прекратили, не една и две връзки са завършили. Не забравяйте да се извините, въпреки и ненавреме.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ