Странните привички на писателите
Известно е, че всики гении има ствоите странности, помагащи им да творят по-плодотворно върху следващия си шедьовър. Писателите не вършат изключение:
Фридрих Шилер – немският публицист не можел да се концентрира, в случай че до себе си нямал кутия с изгнили ябълки. Естествено, Шилер ял развалените плодове, на него просто му трябвала тяхната миризма.
Уилям Бъроуз – през есента на 1951 година писателят и жена му си спретват домашно празненство по техен усет: с доста алкохол и опиати. Когато писателят се опиянил, се сетил за известния номер на Вилхелм Тел, който един път стрелял в ябълка, стояща на главата на неговия наследник.
Той решил да повтори рисковия трик и сложил върху главата на жена си ябълка. Само че мерникът му не сполучил и Бъроуз прострелял брачната половинка си.
Николай Гогол – личността на Гогол е обгърната в мистерии и странности. За него се знае, че до момента в който пишел своите творби, той предпочитал да стои прав.
Виктор Юго – Авторът на „ Парижката Света Богородица се отнасял отговорно към занаята си, по тази причина предпочитал да не излиза от вкъщи си, до момента в който не приключи следващото си произведение. Освен това се подлагал на тестване: нареждал на прислужниците да изнесат всичките му облекла без изключение. Самият публицист пък оставал гол и се захващал за работа.
Оноре дьо Балзак – известният френски публицист бил изтъкнат кафеман. На ден Балзак можел да изпие отколо 50 чашки мощно неподсладено кафе. Изследователи на виталния и креативния път на романиста настояват, че в процеса на написване на „ Човешка комедия “ Балзак на практика не спал.
Писателят си платил поради любовта си към кафето: той имал болен корем и високо кръвно.
Александър Дюма – огромният френски публицист имал своя цветна методика на писане: със синия цвят Дюма обозначавал фантастичните романи, с жълтия – поезията, а розови били публикациите в публицистичен жанр.
Освен това Дюма бил огромен авантюрист. Веднъж той се съгласил да взе участие в двубой, в който дуелистите трябвало да теглят чоп. Загубилият трябвало да се се простреля и, за злощастие, това се оказал Дюма. Писателят взел револвера и отишъл в прилежащата стая, от която след няколко секунди се чул изстрел. Ккакво било удивлението на всички, когато в стаята видели здравият и незасегнат Дюма. „ Стрелях, само че пропуснах “ – с тези думи той обяснил оцеляването си.
Чарлз Дикенс – британският публицист имал изключително отношение към мъртвите тела. Той можел с часове да гледа трупове, а също по този начин подробно да ги изследва и да следи по какъв начин ги подготвят за погребения.
