Известно е, че средновековните минестрели никого не са обсипвали с

Известно е, че средновековните минестрели никого не са обсипвали с ласкателства и постоянно възпявали тези добродетели на красиви дами, които не са виждали. Но в случай че приказваме за Алиенор от Аквитания, тогава можем с убеденост да кажем, че артистите не са преувеличили нищо. Жената била освен необикновено красива, само че и доста интелигентна, което й помогнало да стане една от най-известните дами в историята на Франция и Англия.

Алиенор е родена през 1124 година в фамилията на Гийом X херцог на Аквитания. Владетелят имал три деца – две дъщери, Алиенор и Петронила, както и наследника – Гийом Айгрет. Властта след гибелта на херцога трябвало да премине в ръцете на сина му, само че той умира през 1130 година. В тази връзка, след гибелта на Гийом X през 1137 година, съгласно неговата воля, девойките минават под опеката на краля на Франция. Монархът, от своя страна, се заел да омъжи наследницата на херцога Алиенор, с цел да се продължи династията на аквитанските владетели.

Но богатата зестра на булката, в която влизали Аквитания, Гаскон и Поатие, не давала покой на Луи VI. Кралят решил да причисли тези земи към Франция и се впуснал в конспирация – той оженил 13-годишната Алиенор за 17-годишния си наследник Луи.

Най-вероятно кралят почувствал, че житейският му път завършва и сватбата се състояла без отсрочване. Седмица след брака на сина му Луи VI умира, а синът му Луи VII става крал. Така напълно младо, момичето става кралица на една от най-мощните сили на средновековна Европа.
Трябва да се каже, че Алиенор не била въодушевена от брака. Животът в кралския палат, зависещ на доста правила и условности, се различавал доста от живота в Аквитания, където момичето било пълноправна стопанка. Със брачна половинка също не ѝ провървяло – Луи VII се оказал отегчителен благоверен юноша, който прекарвал множеството от времето си в компанията на духовенството.

Младият крал не се интересувал нито от лов, нито от пиршества и рицарски шампионати, нито даже от красивата си брачна половинка. Всички мисли на монарха били заети с планирането на кръстоносни походи. Това, евентуално, е повода първото дете в кралското семейство – дъщерята Мари – да се роди 8 години след сватбата. И 2 години след раждането на щерка си, кралят се насочва на втори кръстоносен поход, оглавявайки голяма войска.

Статуи на Алиенор и Луи VII.

По това време съпругите трябвало да чакат мъжете си от Светите земи, седнали да бродират гоблени на прозореца на замъка. Но Алиенор била от напълно различено тесто. Момичето изявило предпочитание да последва брачна половинка си в похода, който в тези дни отнемал няколко години. Кралицата пътувала не под брокатен балдахин, а като същинска Амазонка – яздела кон, с доспехи и държейки меч в ръка.

Сериозните неприятности за краля стартират в Антиохия, в настояща Сирия. Раймунд, чичото на Алиенор, в миналото бил завладял града. Роднината предложил на краля да спре малко и по пътя да заеме една отлична стратегическа точка – Алепо.

Но Луи освен отказал да взе участие във военна интервенция, обречена на триумф, само че и се скарал с Раймунд по доста глупава причина. Някой популяризирал слух, че брачната половинка му не е безразлична към вуйчо си и ревностният млад крал повярвал на клюките, пренебрегвайки съображенията на тактиката.

Вместо да плени богатия и едва укрепен Алепо в компанията на благонадежден съдружник, Луи се преместил с армията си в Дамаск, където начинанието не съумяло. Тъй като при несполучливата блокада армията била ударена от сарацините и заболяванията, кралят изоставил концепцията за поход в Светите земи и се завърнал вкъщи.

През 1149 година кралят и кралицата се върнали във Франция, а през 1151 година им се ражда още една щерка – Алиса. Но даже раждането на правоприемник към този момент не можело да избави брака на Луи и Алиенор, защото кралицата не изпитвала топли усеща към брачна половинка си. Глупавият и прекомерно набожен крал дразнел дамата и тя настояла за бракоразвод, който се състоял през 1152 година.

В тези мрачни времена за развода не било задоволително да се заявява липса на усеща или противоречие на характерите, заради това за публична причина за развода била оповестена родствена връзка на съпрузите, която не се одобрявала от църковните догми.

През XII век след подобен бракоразвод една жена нормално прекарвала живота си в фамилното си имение, отглеждайки децата и интензивно участвайки в дребните раздори на васали и съседи. Но Алиенор нарушила стандартите. Не предходна и година, преди някогашната кралица да се омъжи още веднъж, отново за претендент за престола, този път на британския. Избраник на Аквитанската херцогиня станал Хенри II, който бил със 7 години по-млад от Алиенор.

Хенри бил диаметралната диаметралност на скучния Луи. Шумен и занимателен, той обичал конната езда, ловните и рицарски шампионати. За жена си той бил въплъщение на същински мъж – доблестен, благ и мощен. За страдание хората са склонни да се трансформират и, ставайки крал на Англия през 1154 година, Хенри последователно се трансформирал към по-лошо.

Кралят почнал да отделя по-малко време на жена си и техните 8 деца, като непрекъснато имал романи отвън дома. На кралицата даже се наложило да токсини една любовниците на брачна половинка си – Розамунда Прекрасна – само че това не се отразило на държанието на краля. През 1169 година Алиенор избягала от Англия в родната си Аквитания, като взела със себе си един от петте си сина – Ричард.

От разстояние кралицата почнала да плете интриги против Хенри II и предиздвикала синовете си да се разпалват против татко си. Алиенор интензивно подкрепяла бунтовниците от Аквитания и, колкото и да е необичайно, в битката си с британския монарх е подкрепена от първия си брачен партньор Луи VII, крал на Франция. Също по този начин, дамата подела протест и в родната си Аквитания, която, както се оказало, вторият ѝ брачен партньор заложил, преследвайки избрани политически цели.

И двата протеста били потушени. Алиенор напуснала своята родна Аквитания и се пробвала с няколко правилни хора да стигне до Луи VII в Париж, само че по пътя нейната свита била хваната от хората на Хенри II. Бунтовната кралица е откарана в Англия и затворена в Уинчестър, където е останала до 1189 година в комфортно изгнание.

Кралицата получила свободата си едвам след гибелта на Хенри II, когато синът й Ричард I Лъвското сърце заема британския престол. Тогава настанал най-хубавия час за старата жена. Кралят непрекъснато се впускал във военни акции, а майка му в действителност поела контрола над кралството.

Трябва да се отдаде респект на Алиенор – тя управлявала рационално и заслужено, заслужила уважението както на своите жители, по този начин и на интернационалната сцена. След гибелта на Ричард I през 1199 година, когато Джон поема трона, старата кралица избира да се отдръпна във френските си владения. Джон, който бил изцяло противопоставен на великодушния и самоуверен Ричард, не бил обичан наследник и майка му не можела да се схваща с него.

Алиенор не бездействала в Аквитания – тя интензивно взела участие в живота на херцогството и даже провела през 1202 година защитата на замъка Мирабо, който бил обсаден от внука ѝ. Тази прелестна жена умира през 1204 година на 79-годишна възраст.