„Любезен, доверен, приеман за даденост... Майкъл Мозли беше истински ежедневен баща“
Известно е, че не знаеш какво имаш, до момента в който не го изчезне, а в този момент с изгодата от ретроспекцията нещо се е случило стане ясно. Майкъл Мозли беше непризнато национално богатство, нали?
Изливането на безпокойствие и потрес в нацията, когато той изчезна, го удостовери, да не приказваме за осезаемата горест, когато мистерията завърши по метода, по който всички обезверено се надявахме, че няма да стане.
Това не е съответна възрастова група, която скърби за един от техните съответни герои – загубата на познатото, успокояващо наличие на Майкъл се усеща от всички генерации. Беше бащински, благ, изглеждаше, че откровено се опитваше да прави положително на света, да оказва помощ на всички да бъдат по-здрави, по-силни, по-щастливи.
Можехме да му се доверим, да му повярваме. И като „ всеки татко “, за който се представяше, ние го приемахме малко за даденост, не постоянно оценявахме изцяло какъв брой доста означаваше за нас, макар че постоянно ни беше прелестно да го забележим всякога, когато се появи в ново телев...
Прочетете целия текст »
