Известно е, че ХИВ се крие в кръвта, но това

Известно е, че ХИВ се крие в кръвта, само че това е първото директно доказателство за инертен ХИВ в мозъка.
Ново изследване потвърди нещо, което учените подозираха отдавна: вирусът на човешката имунна непълнота (HIV) е кадърен да се спотайва латентно в мозъка. Клетките, наречени микроглия - част от личната профилирана имунна система на мозъка, работят като непрекъснат контейнер за вируса – само че в този момент, когато знаем, че това се случва можем да се опитаме да го премахнем, написа vesti.bg.

Като ретровирус, естественият витален цикъл на ХИВ изисква от него да прави копия на генетичния си материал и да го вмъква в човешките гостоприемни кафези. Обикновено заразява характерна подгрупа на белите кръвни кафези, основна част от имунната система. Постепенната загуба на тези кафези води до понижаване на имунната функционалност и в случай че не се лекува се стига до развиване на синдром на добита имунна непълнота (СПИН).

Но от време на време инфектираните с ХИВ кафези могат да имат друго развиване и да станат латентни - те стават пасивни или неактивни и могат да останат по този начин в продължение на доста години.

Въпреки че актуалните лекувания могат да разрешат на ХИВ-позитивните хора да доближат положение на „ неоткриваем вирусен товар “, което значи, че инфекцията е под надзор и те към този момент не могат да предават вируса на други, към момента не е допустимо да се направи нещо за тези спящи кафези. Ако лекуването бъде спряно, латентната зараза може да се възвърне, причинявайки рецидив на интензивно заболяване.

Проучване в този момент сподели, че както може да бъде инертен в дребен брой инфектирани кръвни кафези, ХИВ има и друго място, където да се крие – в мозъка.

„ Сега знаем, че микроглиалните кафези служат като непрекъснат мозъчен контейнер “, сподели първият създател доктор Юянг Танг, помощник в Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил (UNC). „ Това се подозираше в предишното, само че липсваха доказателства при хората. “

В най-хубавия случай анализирането на човешка мозъчна тъкан е мъчно начинание, само че при пациенти, приемащи медикаменти за справяне с ХИВ, би било още по-опасно да се взимат проби. Откритието е направено с помощта на доста специфична изследователска стратегия, наречена The Last Gift.

„ Пробите са от хора, живеещи с ХИВ, които са на терапия, само че имат и някакво съдбовно заболяване “, изясни съавторът доктор Дейвид Марголис, шеф на Центъра за лекуване на ХИВ на UNC. „ Те са били подготвени не просто да дарят телата си на науката, само че и да вземат участие в изследователската стратегия в месеците, преди гибелта им. Това е изключителна стратегия, която направи допустимо това значимо проучване. “

Освен, че могат да проучат дарените жизненоважни проби от мозъчна тъкан, откривателите са направили и някои опити върху мозъчни кафези от макаци, инфектирани с маймунски имунодефицитен вирус (SIV), непосредствен родственик на ХИВ.

Екипът съумя да открие ХИВ ДНК в микроглия, извлечена от проби от мозъчна тъкан, което демонстрира, че вирусът може да седи в тези кафези в латентно положение. Следващото нещо, което учените се надяват да схванат, е тъкмо какъв брой огромен е този новооткрит вирусен контейнер, а също и по какъв начин вирусът може да остане неусетен толкоз дълго, като стои в мозъка. Действащите механизми наподобяват разнообразни от тези, които разрешават на ХИВ да остава инертен в белите кръвни кафези.

Д-р Янг сподели: „ ХИВ е доста интелигентен. С течение на времето той еволюира, с цел да има епигенетичен надзор върху своята демонстрация. Започваме лека-полека да разкриваме неповторимия механизъм, който разрешава инертност на ХИВ в мозъчната микроглия. “

С помощта на това изобретение учените могат да съумеят да намерят метод за унищожаване на латентния ХИВ, а по-късно и същински лек за инфекцията, само че това остава доста предизвикателна задача.

Както Марголис акцентира: „ Проблемът с опитите за унищожаване на ХИВ е като опитите за унищожаване на рака. Иска ти се да можеш да махнеш всичко, с цел да не се върне. “