Пръстенът на Шаляпин се пази в България
Известно е, че много хора на изкуството са суеверни и с цел да се спасят от „ уроки “, употребяват разнообразни амулети и талисмани. Такъв бил и фамозният съветски оперен артист Фьодор Иванович Шаляпин. В музея му в Санкт-Петербург може да се види един популярен портрет от фамозния художник Борис Кустодиев: Шаляпин в кожено палто и шапка от бобър театралничи на фона на празненства по случай Заговезни. В лявата си ръка държи бастун, а върху кутрето на дясната, притисната към гърдите, ясно проличава пръстен. С този пръстен е обвързвана цяла история, в която има и „ българска диря “.
Пръстенът бил популярна движимост и Шаляпин доста държал на него. Някога той принадлежал на Петър Велики и бил осветлен от самия патриарх на цяла Русия. Певецът вярвал, че оня, който го носи, няма да има проблем с напредването на възрастта и ще резервира гласа си. Пръстенът е изработен от полускъпоценен камък карнеол в златно гнездо, а върху камъка е гравирана фигура на светец, покланящ се пред кръст. Отстрани има два диаманта. Шаляпин откровено вярвал, че пръстенът е амулет за гласа му. През 1922г. той бил на гастроли в чужбина и не поискал да се върне в Съветска Русия. Още повече, че тогава го търсели по сцените на най-хубавите европейски оперни театри.
В Париж той репетирал дружно с българската певица Илка Попова. Те се познавали добре, пеели дружно в няколко опери: „ Дама пика “, „ Борис Годунов “, „ Княз Игор “. Попова се подготвяла за премиера на операта „ Фаворитката “. За злощастие, тъкмо в този интервал гласът на към този момент немладата певица почнал да се трансформира. Тя се тормозила извънредно, че може да изпее нещо подправено на сцената. На депресията й не могли да оказват помощ нито лекари, нито психолози, нито вокални педагози. Тя споделила казуса си със своя остарял другар и сътрудник (някои настояват, че сред тях имало и любовни отношения). Шаляпин незабавно свалил пръстена си и споделил: „ Това е моят страж на гласа, дано послужи и на вас “. След което го сложил на пръста й. Чудото се случило – гласът на певицата се възстановил, а публиката няколко пъти я извикала на бис. След това тя постоянно молела Шаляпин да й дава пръстена преди следващото зрелище. В края на краищата, откакто приключил кариерата си заради напреднала възраст, той й го подарил.
След гибелта на Шаляпин Илка Попова, към този момент в преклонна възраст, подарила пръстена в символ на признателност на журналиста-музиколог Марин Бончев, който й оказал помощ да напише автобиографична книга. В записките си Бончев написа по какъв начин един път го дал на Анна Томова-Синтова, когато трябвало да пее в Берлинската опера в „ Отело “ на Верди. За певицата изявата имала огромно значение, тъй като това бил формалният й дебют. Неуспехът можело да се окаже съдбовен. Бончев разказал историята на пръстена и тя си го поставила. Нейната Дездемона очаровала всички – и експертите, и публиката.
Разбира се, няма потребност да се търси мистичност в тези истории. Медицината от дълго време познава резултата „ плацебо “. Например, на тежко болен човек дават хапчета от нормално нишесте и му споделят, че това е чудодейно лекарство. В резултат на внушението, организмът му се настройва за изцеление – и то настава. Вярата постоянно лекува.
Все отново, някои хора фактически считат, че тук разковничето е в карнеола на пръстена. Този камък съдържа неголямо количество радиоактивни изотопи, които имат позитивен резултат върху отбраната на имунната система на индивида.
Марин Бончев оставил пръстена на предпазване в Българската национална банка. През 2002г. в медиите излезе известие, че е изваден оттова и препоръчан за продажба – само че няма информация тя да се е състояла. Така че, в случай че не е продаден, „ вълшебният пръстен “ на Шаляпин към момента се пази в България.
