Кеворк Кеворкян: Оскотялото бъдеще
Известно е, че българските политици не виждат по-далеч от джобовете си. Трябва да си цялостен простак, с цел да очакваш от тях някакво най-смътно просветление, изключително за идващото Време. Истината от дълго време се е отказала да има алъш-вериш с тях, то е все едно да водиш задушевни диалози с някакво нащърбено гранитно паве – нагласявано няколко пъти пред Парламента от едноръки майстори.
А Животът им навира в очите обстоятелства, от които и най-коравосърдечният политикан би се стреснал - и дори би извъртял едно подправено театро за пред публиката. Защото доста постоянно в политиката и дърварските превземки носят дивиденти. Но нашите херои и от това се отхвърлиха, изцяло задоволително им е да опазят властта си до идващите предварителни избори.
Тук всичко към този момент крета в този режим – всичко е „ предварително “, т.е. – недонаправено, сакато.
Или всичко е „ досрочно “, обвързано с някакъв период – и по тази причина никой не му обръща внимание, то няма никакво значение.
Нашето знаме е Джобът, толкова.
Не е казано по този начин, само че това се подразбира: и Държавата към този момент е „ досрочна “, единствено дето не е ясно, по кое време тъкмо ще й палнат фитила.
И Бъдещето – даже то! – от години им нашепва, че Държавата няма да оцелее дълго в този режим на „ досрочие “.
Тия дни едно изследване на „ Тренд “ им сервира на тепсия този извод.
Но още преди шест години ни бе обявено, че 44 % от българските деца са в „ зоната на оцеляване “ – и това се случи не къде да е, а по време на Парламентарния надзор на 5 март 2018 година.
Сега „ Тренд “ удостоверява и даже уголемява хоризонта на скотщината пред българските деца.
Според въпросния проучвателен център, „ 45 % от българските младежи на възраст от 15 до 29 години, се тормозят от финансови проблеми в бъдеще, а 23 % от неуспехи в кариерата “. 20 % от младите българи се опасяват от „ неналичието на постоянни персонални взаимоотношения “. 37 % от тях са били – или са – подвластни от алкохола, 15 % – от хазартаа>.
Няма за какво да се заблуждаваме, занапред е ясно: няма да има благосклонност към тия младежи, те към този момент са избрани да бъдат страдалци, те са нашите обречени.
И никой няма да си признае, че има заслугата за това.
Това са поколенията на изоставените. Техният късмет да се измъкнат от тази поличба е еднакъв на шанса на оня фермер, който намерил часовника си „ Ролекс “ цели 50 години, откакто той бил обхванат от крава.
Изглежда необикновено, само че, въпреки всичко, и храносмилателният трафик на кравите се подчинява на някакви правила. Нещо, което въобще не съществува при изоставените генерации – при тях няма правила.
Ако сме почтени, ще признаем, че те няма по какъв начин да се измъкнат от статута си на изоставени – те към този момент са забравени от Бъдещето.
Пак преди към шест години, американското посолство в София провежда шумна акция, наречена „ Силата е в теб “. Още тогава бе ясно, че тя няма да има никакъв триумф – даже си разреших да напиша, че ще е по-далновидно да се направи акция, озаглавена „ Грехът е към теб “.
Но и тогава, а още повече в този момент, никой не се ангажира с акции за греховете на властниците ни, наподобява би трябвало да приемем, че те са неизбежни и непоправими, няма смисъл да си губим времето с тях.
Американците просто за следващ път потвърдиха, че не са в положение да проумеят българските ни работици. Първата им акция, с която евентуално е трябвало да ревизират тукашните настроения, бе наречена „ Те ще трансформират България “. Зад въпросните фамозни „ Те “ явно се визираха младите българи, което си беше напряко комично, в случай че човек е наясно, доколко са дезинтересирани те от политиката.
„ Те “ нищо не трансформираха – и въобще не бяха в положение да трансформират, даже и през разум не им минаваше това. Да се добереш до някаква тапия от американски университет или да вървиш на лятна студентска бригада в Съединени американски щати – това не те трансформира автоматизирано в търсещ „ смяната “ бунтовник, в някакво сходство на „ бунтовник “.
Авторите на акцията даже не бяха наясно, че у нас въобще не се бе състояла борбата на поколенията, младите отбягваха съществено да се замислят, каква е повода за неуспеха на „ плана на бащите “ – и по какъв начин се съизмерва той с нескончаемите провали на Прехода.
Бяха оставили на малко на брой избранници да проумяват това вместо тях – те пък бяха назначени за „ американофили “, макар кърваво-червения им генезис. Колкото пъти въпросните мелези обговаряха „ Промяната “, толкоз пъти това поевтиняваше, оскърбяваше и напряко унижаваше „ западните “ полезности.
Така, анонимните „ Те “, които трябваше да трансформират България, безславно отпаднаха от сметките. Баламосваха още известно време публиката, че „ Силата “ е в някого – въпреки че в никакъв случай повече не споделиха, че се имат поради „ младите “.
И най-после проведоха дебаркирането на Кирчовата чета, която щеше да комизира до последна степен българската политика – и напряко да я срути.
На Кръстниците им омръзна да чакат младите българи да втасат в нужната степен, а и схванаха, че интригите в тукашната Политическа Секта по-бързо могат да ги доведат до мечтаната цел.
Операцията се оказа сполучлива - и в този момент даже могат да претендират, че още преди шест години са били наясно, кой ще реализира „ смяната “ – стига да има кой да им има вяра.
А утешението на българските сеирджии е, че на такива като кирчовци за нищо не може да им се има доверие, Кръстниците към този момент са се убедили в това.
А „ младите “, които трябваше да трансформират България и в които сякаш беше силата? Те ще не престават да се опасяват от идващото Време, от ден на ден ще се усещат отчуждени и безпомощни – през днешния ден са близо 50 %, на следващия ден ще бъдат и повече.
Те ще би трябвало да преживеят и епохата, в която от ден на ден порти ще се затръшкват пред тях, Европа на „ откритите порти “ към този момент е мираж.
Това ще се случи и с Америка – а в случай че не се случи, ще бъдем очевидци на нова Гражданска война. Над 47 милиона имигранти живеят в Съединени американски щати, настрана от тях има и 11 милиона незаконни имигранти, те ще желаят от ден на ден и повече права.
В „ Джанго без окови “ на Тарантино има една злокобна имитация, отправена към Джанго и то от различен чернокож, героят на Самюъл Джаксън: „ Белите постоянно ще бъдат повече “, почти в този смисъл. Но и това към този момент нищо не взема решение.
Ще се чува грохота от затръшквани – само че и от разбивани порти.
Навремето, когато представях в рубриката „ Открити порти “ на „ Всяка неделя “, великият Джакомети, примерно, си споделях, че вършим едно потребно дело. Много постоянно вземах филми напряко от френското, немското или японското посолство, тъй като формалният ефирен видео-обмен бе мощно стеснен. Мисля, че и до момента вардя „ Очите на Жаклин “ – малко филмче за Пикасо.
Цензорите мрънкаха, само че не изключително стръвно.
И по този начин, по малко влизаше чист въздух в телевизионните глъбини.
И каква изгода от това, кой знае през днешния ден за Джакомети?
Бъдещето пристъпва внимателно към нас, даже и това не е несъмнено - поради извечната ни недосетливост и колебливост.
По-малко от месец преди следващите избори никой дума не обелва за младите българи – те като че ли не съществуват за политиците ни.
Отписали са ги.
Така, в действителност, отписват и Бъдещето.
Това няма да им бъде простено – най-малкото, тъй като целият срам на Настоящето постоянно беше оправдаван с предстоящата лепта от Бъдещето.
1 октомври 2024 година