Откриха мъртъв в дома му в София известен журналист
Известният публицист Марио Трифонов е бил открит мъртъв в дома си. Тъжната вест бе обявена през днешния ден от приятелите му, които не могат да повярват, че си е отишъл.
Марио Трифонов бе измежду ярките пера в българската публицистика. Работил е в малките екрани „ Триада “, „ Евроком “ и „ 7 дни “, в радиата „ Атлантик “ и „ NET “. Бил е основен редактор на дамските списания “BEAUTY “, „ За дамата “, „ На живо “, на мъжкото „ Mr. BiG “.
Списваше личния си блог със закачаливото име „ Шантиклер “ – дума, която се ражда през 30-те години на предишния век в Русе и е била употребена като шеговито мигане към всяка фешън оригиналност.
„ Автор е на женския разказ „ Най-добрата в играта “, в който пресъздава своите усещания от света на списанията и модата. “
Приятели на Марио Трифонов описаха във Facebook, че последните няколко години не са били доста положителни за него. Останал без работа, той обезверено опитвал разновидности да стартира още веднъж някъде да написа.
Други споделят, че бил в меланхолия.
Дни преди да бъде открит мъртъв, е умряло и обичаното му куче, с което били неразделни.
Нежна душа, надарен публицист, необикновен публицист, прелестен човек - тъкмо по този начин ще го запомнят тези, които го познаваха.
Самият Марио Трифонов си споделя довиждане със света, публикувайки на стената си този фрагмент от "Алхимика " на Паулу Коелю:
"…когато Нарцис починал, пристигнали ореадите, горски божества, и видели, че сладководното езеро се е трансформирало в дамаджана, цялостна със солени сълзи.
— Защо плачеш? — попитали ореадите.
— Плача за Нарцис — отвърнало езерото.
— О, не се учудваме, че плачеш за Нарцис — траяли те. — В края на краищата всички ние тичахме след него из гората, а само ти
имаше опцията да съзерцаваш от близко хубостта му.
— Нима Нарцис беше хубав? — попитало езерото.
— Та кой различен би могъл да знае това по-добре от теб? — дали отговор сюрпризирани ореадите. — Нали от твоя бряг той всеки ден се навеждаше над водата?
Езерото помълчало известно време. Най-сетне проговорило:
— Плача за Нарцис, само че не бях забелязало, че Нарцис е хубав. Плача за Нарцис, тъй като всякога, когато той лягаше на брега ми, можех да видя отразена в дъното на очите му моята лична хубост.
— Каква хубава история! — рече Алхимикът. "
Марио Трифонов бе измежду ярките пера в българската публицистика. Работил е в малките екрани „ Триада “, „ Евроком “ и „ 7 дни “, в радиата „ Атлантик “ и „ NET “. Бил е основен редактор на дамските списания “BEAUTY “, „ За дамата “, „ На живо “, на мъжкото „ Mr. BiG “.
Списваше личния си блог със закачаливото име „ Шантиклер “ – дума, която се ражда през 30-те години на предишния век в Русе и е била употребена като шеговито мигане към всяка фешън оригиналност.
„ Автор е на женския разказ „ Най-добрата в играта “, в който пресъздава своите усещания от света на списанията и модата. “
Приятели на Марио Трифонов описаха във Facebook, че последните няколко години не са били доста положителни за него. Останал без работа, той обезверено опитвал разновидности да стартира още веднъж някъде да написа.
Други споделят, че бил в меланхолия.
Дни преди да бъде открит мъртъв, е умряло и обичаното му куче, с което били неразделни.
Нежна душа, надарен публицист, необикновен публицист, прелестен човек - тъкмо по този начин ще го запомнят тези, които го познаваха.
Самият Марио Трифонов си споделя довиждане със света, публикувайки на стената си този фрагмент от "Алхимика " на Паулу Коелю:
"…когато Нарцис починал, пристигнали ореадите, горски божества, и видели, че сладководното езеро се е трансформирало в дамаджана, цялостна със солени сълзи.
— Защо плачеш? — попитали ореадите.
— Плача за Нарцис — отвърнало езерото.
— О, не се учудваме, че плачеш за Нарцис — траяли те. — В края на краищата всички ние тичахме след него из гората, а само ти
имаше опцията да съзерцаваш от близко хубостта му.
— Нима Нарцис беше хубав? — попитало езерото.
— Та кой различен би могъл да знае това по-добре от теб? — дали отговор сюрпризирани ореадите. — Нали от твоя бряг той всеки ден се навеждаше над водата?
Езерото помълчало известно време. Най-сетне проговорило:
— Плача за Нарцис, само че не бях забелязало, че Нарцис е хубав. Плача за Нарцис, тъй като всякога, когато той лягаше на брега ми, можех да видя отразена в дъното на очите му моята лична хубост.
— Каква хубава история! — рече Алхимикът. "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ