Историкът проф. Пламен Павлов: Левски е разсъждавал стратегически...
Известният историк, журналист и учител към този момент има 2 книги, отдадени на Левски.
В тази са отразени редица значими и противоречиви въпроси, свързани с националния ни воин, в това число по отношение на рождената му година; събитията към залавянето му и възможното предателство; активността му в Македония; връзките му с бесарабските българи.
Най-важна тематика в книгата обаче е голямата роля, която делата и концепциите на Апостола имат за националноосвободителните битки на българския народ, за подготовката на Априлското въстание, а също и за продължите и след Освобождението битки за национално обединяване.
" От 20-25 години в учебниците са верните дати, само че най-важното е да помним това, което Васил Левски е сторил за нашата нация и най-много неговите насочни за бъдещето ", акцентира пред БНР-Радио София проф. Павлов.
Историкът е безапелационен, че е извънредно време да оставим в предишното неправилната клюка във връзка с поп Кръстьо Никифоров. Той е бил критик на Левски, бил е несъгласен по някои въпроси, само че не го е предал на турците.
" По мое мнение изменничество няма, а злополучно стичане на събитията ", уточни проф. Павлов.
Турските управляващите относително късно разкриват организацията, тя оцелява с помощта на конспирацията, въведена от Левски и неговите съратници. Дори непознати консули, които имали своя агентура късно научили за Апостола и неговата интензивност.
" Безспорно Левски и активността му имат международни измерения. Това още през 1967 година беше установено от английската историчка Мерсия Макдермот, която го показа пред международната аудитория. Ние не сме създали задоволително той да бъде признат като една от огромните политически фигури на XIX век, като човек с желязна воля, демократични убеждения и доста съратници. Разсъждавал е стратегически, като офицер. Имал е публицистичен гений, рисувал е, бил е и креативна натура ", изясни експертът.
В тази са отразени редица значими и противоречиви въпроси, свързани с националния ни воин, в това число по отношение на рождената му година; събитията към залавянето му и възможното предателство; активността му в Македония; връзките му с бесарабските българи.
Най-важна тематика в книгата обаче е голямата роля, която делата и концепциите на Апостола имат за националноосвободителните битки на българския народ, за подготовката на Априлското въстание, а също и за продължите и след Освобождението битки за национално обединяване.
" От 20-25 години в учебниците са верните дати, само че най-важното е да помним това, което Васил Левски е сторил за нашата нация и най-много неговите насочни за бъдещето ", акцентира пред БНР-Радио София проф. Павлов.
Историкът е безапелационен, че е извънредно време да оставим в предишното неправилната клюка във връзка с поп Кръстьо Никифоров. Той е бил критик на Левски, бил е несъгласен по някои въпроси, само че не го е предал на турците.
" По мое мнение изменничество няма, а злополучно стичане на събитията ", уточни проф. Павлов.
Турските управляващите относително късно разкриват организацията, тя оцелява с помощта на конспирацията, въведена от Левски и неговите съратници. Дори непознати консули, които имали своя агентура късно научили за Апостола и неговата интензивност.
" Безспорно Левски и активността му имат международни измерения. Това още през 1967 година беше установено от английската историчка Мерсия Макдермот, която го показа пред международната аудитория. Ние не сме създали задоволително той да бъде признат като една от огромните политически фигури на XIX век, като човек с желязна воля, демократични убеждения и доста съратници. Разсъждавал е стратегически, като офицер. Имал е публицистичен гений, рисувал е, бил е и креативна натура ", изясни експертът.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ