Представят в Пловдив книгата „Прародителите на Пиер дьо Ронсар в средновековна България“
Известният историк проф. доктор Пламен Павлов ще показа в Пловдив книгата на доктор Александър Стойков „ Прародителите на Пиер дьо Ронсар в средновековна България “.Представянето е от 17:00 часа в Конферентна зала на НБ „ Иван Вазов “.
Книгата е научно проучване за произхода на предците на един от най-големите френски поети – Пиер дьо Ронсар (1524 – 1585), и за разкриване на действителния район, който те са обитавали през 14 век. Предговорът принадлежи на проф. доктор Пламен Павлов, който има голям принос за постигането на забележителните резултати от проучването.
В първите две елементи са прегледани малко известни обстоятелства от живота на Пиер дьо Ронсар, съществуващите теории за потеклото на неговите предшественици и за местонахождението на фамилното населено място. Акцент на третата част са изворите и документите, дефиниращи българските корени на Ронсаровите прародители.
Четвъртата част е съединена от разбори на източниците. Те разрешават да се локализира освен действителния район, населяван от българските родоначалници на рода Ронсар, само че даже съответната средновековната цитадела, която евентуално е била тяхно владеене. Това е сторено в петата част. В нея с подробност е разказано събитието, че всички известни географски и обществени ориентири се пресичат в разумно обоснована област - средновековната Българска Морава, разположена през днешния ден в Източна Сърбия.
Новите обстоятелства за произхода на рода Ронсар и определянето на местонахождението на неговата крепост в средновековна България идват в навечерието на 500-годишния празник от раждането на Пиер дьо Ронсар и са забележителен български принос в идните празнувания.
Д-р Александър Стойков е експерт в региона на средновековната иконография. Съставител е на научните проучвания „ Легендата Борис “ (2021), „ Загадката в Костур “ (2020), „ Портрет на св. Йоаким Ивановски. Раждането на духовната империя “ (2019), „ Червената пантофка от ктиторската сцена в Черквата на Ивановския скален манастир „ Св. архангел Михаил “ (2016), „ Language of Space in Byzantine Iconography “ (2014), „ Езикът на пространството във византийската иконография “ (2013), „ Изобразяване на епифеноменалните течности във византийската живопис “ (2007), както и на документалния филм „ 1218 година: срещата на преобразяването “ (2022), отдаден на 800-годишния празник от основаването на царския манастир „ Св. архангел Михаил “ край днешното село Иваново.
Книгата е научно проучване за произхода на предците на един от най-големите френски поети – Пиер дьо Ронсар (1524 – 1585), и за разкриване на действителния район, който те са обитавали през 14 век. Предговорът принадлежи на проф. доктор Пламен Павлов, който има голям принос за постигането на забележителните резултати от проучването.
В първите две елементи са прегледани малко известни обстоятелства от живота на Пиер дьо Ронсар, съществуващите теории за потеклото на неговите предшественици и за местонахождението на фамилното населено място. Акцент на третата част са изворите и документите, дефиниращи българските корени на Ронсаровите прародители.
Четвъртата част е съединена от разбори на източниците. Те разрешават да се локализира освен действителния район, населяван от българските родоначалници на рода Ронсар, само че даже съответната средновековната цитадела, която евентуално е била тяхно владеене. Това е сторено в петата част. В нея с подробност е разказано събитието, че всички известни географски и обществени ориентири се пресичат в разумно обоснована област - средновековната Българска Морава, разположена през днешния ден в Източна Сърбия.
Новите обстоятелства за произхода на рода Ронсар и определянето на местонахождението на неговата крепост в средновековна България идват в навечерието на 500-годишния празник от раждането на Пиер дьо Ронсар и са забележителен български принос в идните празнувания.
Д-р Александър Стойков е експерт в региона на средновековната иконография. Съставител е на научните проучвания „ Легендата Борис “ (2021), „ Загадката в Костур “ (2020), „ Портрет на св. Йоаким Ивановски. Раждането на духовната империя “ (2019), „ Червената пантофка от ктиторската сцена в Черквата на Ивановския скален манастир „ Св. архангел Михаил “ (2016), „ Language of Space in Byzantine Iconography “ (2014), „ Езикът на пространството във византийската иконография “ (2013), „ Изобразяване на епифеноменалните течности във византийската живопис “ (2007), както и на документалния филм „ 1218 година: срещата на преобразяването “ (2022), отдаден на 800-годишния празник от основаването на царския манастир „ Св. архангел Михаил “ край днешното село Иваново.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ