Проф. Николай Овчаров: 14 века държавност без помпозност, но с дълбок смисъл
Известният историк и археолог проф. Николай Овчаров приканва за отбелязване на 1400 години българска държавност през 2032 година. Той упорства това да стане без непотребна пищност. Целта е да се осмисли задълбочено историческото ни минало. Проф. Овчаров е измежду основателите за признание на 632 година като начало на българската държавност, а не общоприетата до момента 681 година
В подтекста на политическата обстановка, археологът предизвестява.
Хвърлянето на страната в нов безпорядък от избори може единствено да ни върне обратно.
Той показва опасения от повтаряне на обстановката от 2022-2023 година Тогава археологическите изследвания са били без държавно финансиране. Екипът му е разчитал единствено на средства от община Кърджали за работата на Перперикон. Проф. Овчаров акцентира потребността от държавна тактика за предпочитаните археологически обекти. Той непрекъснато акцентира, че културно-историческото завещание е освен горделивост, само че и голямо благосъстояние.
Инициативата за 1400 години държавност е подкрепена от 25 водещи български историци. Тя цели публично признание на по-ранна дата за начало на българската страна. Според проф. Овчаров, 632 година е годината на основаване на Стара Велика България. Тогава Кубрат става независим държател. Той подписва кротичък контракт с византийския император Ираклий. Тази страна е предходник на Дунавска и Волжка България. Проф. Овчаров отбелязва, че 681 година остава значима. Тя е обвързвана с признаването на Дунавска България от Византия.
Основните исторически причини за 632 година се базират на летописи. Сред тях е тази на Йоан Никиуски. Археологическите доказателства също поддържат тезата. Те включват находки от Крим. Прочутото богатство на хан Кубрат от Малая Перешчепина е основно удостоверение. То съдържа над 800 предмета, в това число златни пръстени с монограми. Те са разчетени като „ на Кубрат “ и „ на патриция Кубрат “. Това потвърждава неговия статут и връзки с Византия. Музеят „ Ермитаж “ в Санкт Петербург съхранява съкровището.
Проф. Овчаров акцентира, че задачата на отбелязването е да се осведоми светът.
Светът би трябвало да знае за историческите обстоятелства и точно в това би трябвало да е смисълът от отбелязването на датата 632 година.
Той е срещу помпозността. Иска да се избегне „ патриотарството “ от предходни празнувания. Според него, разбирането на предишното е основно за бъдещето. България е измежду трите страни в Европа с най-вече археологически монументи. Това дава голям капацитет за културно-исторически туризъм.
Продължаващите археологически изследвания на Перперикон под управлението на проф. Овчаров, в това число открития на структури и олтари, се цитират и в съветски и районни медии. Тези находки в допълнение акцентират смисъла на мястото и капацитета за туризъм. Публичните мнения на Овчаров за държавна тактика и опасенията му за финансирането са постоянно представени в медиите през 2025 година Това отразява непрекъснатото му покровителство за българското културно завещание.
Дебатът за датировката на българската държавност е деен в историческата общественост. Някои историци се придържат към 681 година, до момента в който други одобряват 632 година като значим ранен стадий. Тази дискусия е част от по-широк публичен спор. Той визира по какъв начин да се съчетаят научна акуратност, национална памет и умерена обществена връзка при юбилейни дати. Международното разбиране на откритията в Черноморския регион и Перперикон демонстрира външен интерес към българската история.
