Добрите при нас, лошите в мрежата!
... внезапно се оказваме голи на улицата, всички ни се смеят, на всичкото от горната страна оня със странния взор от опашката през днешния ден в магазина е зад нас и ни гони, а малко преди да стигнем дома си, виждаме, че той гори. Ужас! Сценариите за призрачен сън са доста и единствено звучат занимателно, другояче си е страшничко. Освен в случай че не сме пристрастени към нощния адреналин, можем да пропуснем тази „ веселба “, като й заложим капан. Капан за сънища – положителните при нас, неприятните в мрежата.
Кой стартира пръв?
Произходът на клопката за сънища е именит, т.е. недокрай обяснен. Едно от сказанията споделя, че внучето на индианка от племето Оджибуе (в някои източници Оджибвах) се пробвало да убие паяк, само че бабата му попречила. В знак на признателност паякът заречен да оплете мрежа, която ще я пази от злите духове, до момента в който спи. И тъй като локалното население вярвало в мъдростта на животните, почнало да прави обръчи от върбови клончета и да плете мрежи от сухожилията на елен. Това били клопките, които залагали, с цел да предпазят децата си от кошмари и вярвали, че резултатът им ще трае, до момента в който клопката не изсъхне. А за какво върбови клончета и еленски сухожилия? Заради посланието, което желали да предадат на децата си – нищо не е постоянно, всичко е тленно и предстои на разпад.
Според друга легенда вождът на племето Лакота имал привидение, в което му се явил Иктоми в облика на паяк. Иктоми бил магьосник, само че също по този начин и огромен влъхва. В това привидение той първо направил обръч от върбови клончета, а след това почнал да плете мрежа извън във вътрешността. Когато стигнал най-вътрешната част, оставил дупка, през която да минават неприятните сънища, а положителните да се хващат в мрежата, с цел да не „ избягат “ на хората. Добрият сън ни е в мрежа вързан – звучи обещаващо, само че дано не забравяме, че с изключение на влъхва, Иктоми бил и шарлатанин.
Дотук 1:1. Третата легенда обаче накланя везната в интерес на Оджибуе. Асибикааши - „ дамата паяк “, закрилница на децата, почнала да плете такива обръчи, откакто популацията на племето повишена и тя не можела към този момент да бди персонално над всяко дете по време на съня му. Тъй като „ свещеният обръч “ бил дело на Асибикааши, а тя учела хората на тъкане и земеделие, той се приемал също като знак на търпението и издръжливостта. Като капан за сънища обаче бил предопределен единствено за децата. На кого да имаме вяра – на мошеника Иктоми или на „ дамата паяк “? И при двамата си имаме едно мислено.
На помощ идват обстоятелствата. През 1900 година Франсис Тереза Денсмор, американски антрополог и етнограф, изследва племето Оджибуе. Тя първа вижда, че върху дъската, на която индианките носели децата си, имало „ дървени обръчи с диаметър 3,5 инча и мрежа, обагрена в алено. “ Откъде алено? От корените на коприва и кората на дива слива. Местата, на които мрежата се захващала за обръча, били 8, колкото броя на краката на „ дамата паяк “ или 7 като седемте добродетелни качества: мъдрост, обич, почитание, смелост, почтеност, примирение и истина.
Нищо не е случайноПри направата на талисман, за какъвто се считал клопката за сънища, нищо не е и не може да бъде инцидентно – от формата и детайлите до мястото, на което се слага. Не е мъчно да се досетим, че в кръглата форма е вплетен смисълът за кръговрата на живота. Буквално вплетен. Докато правел мрежата си, човекът-паяк Иктоми говорел за циклите, през които минаваме – раждане, детство, зряла възраст, а когато стигнал до старостта, споделил, че тогава би трябвало да се грижим за себе си като за бебета. Така приключил цикъла, а в центъра на мрежата оставил дупка. Вече знаем за какво.
Перата. Важно е да са естествени и от нощна птица, тъй като те са повелителите на мрака. Поставят се от долната част на обръча и смисъла им е да организират положителните сънища и сила към нас. В центъра на мрежата пък се слага едно синьо мънисто – знак на паяка. Може и няколко, тогава те символизират уловените фантазии или пък се смятат за талисмани, които не разрешават положителните сънища да се заловен в мрежата дружно с неприятните и да останат недостъпни за нас.
Визията на днешните клопки за сънища основава усещането, че вътрешната част на обръча би трябвало да е с геометрията и симетрията на дървото на живота или пък на мандала. Това обаче няма общо с достоверните клопки. Те заимствали естествените мандали и по тази причина мрежата, която изплитали, имитирала паяжина.
Къде и какъв?Мястото му по традиция е до леглото, оптимално покрай главата ни. Там е свърталището на обвинените. Цветът също има значение. Белият се свързва с медитацията, чистотата и реда. Ако те са целите в живота ни, уместно място са спалните, работните пространства или трапезарията. Там може да сложим и зелен, който също има умиротворяващо влияние и подтиква отпущането. Черните клопки нормално се употребяват в композиция, тъй като имат балансиращ резултат.
Червените са за всички със злояди деца, тъй като подтикват апетита и, както се подразбира, мястото им е в кухнята. Но освен там! В спалнята също – поради славата им на афродизиак, която се дължи на любовта и пристрастеността, струящи от аления цвят. По-творчески настроените персони, тези, за които водещи са интелектът, виталната мощ и насладата, евентуално ще бъдат привлечени от жълтия капан. Затова да не се учудваме, в случай че го забележим в ателиета, работилници или други артистични пространства. Успех, мощ и увереност излъчва синият и неслучайно тези клопки се залагат в образователните заведения... Май имаме потребност от всички!
Остава единствено още едно конкретизиране. Капанът би трябвало да бъде окачен по този начин, че слънчевите лъчи да го хващат най-малко за няколко часа денем. Все отново задачата ни е да се освободим от неприятните сънища, не да ги колекционираме.
Да не би да е измислица?И все пак, резултатът на клопката си остава мистерия. Дали пък не е плацебо? Със сигурност не сме единствените, които се съмняват. Макар и единствено едно, има документирано проучване върху резултата на клопката за сънища и то е на Филип Зомбардо – професор по логика на психиката в Станфордския университет. В проучването вземат участие четирима души, които се оплакват от кошмари през нощта. Той разделя участниците на две групи – двама от тях, които не употребяват капан за сънища, са в контролната група, а останалите двама са в пробната и употребяват капан. На тези от втората споделя, че клопките за сънища са „ благословени от индиански шамани и имат силата да държат далеко всички зли сили. “
Филип Зомбардо следи резултата в продължение на 6 нощи и регистрира следните резултати - двамата от пробната група са имали единствено един призрачен сън, а тези от контролната - изживяват кошмари и през шестте нощи. Той организира опита още един път, единствено че този път разменя изискванията – контролната група употребява клопки, а пробната – не. Резултатът е, че кошмарите при пробната зачестяват, а при контролната понижават.
Тук Оджибуе биха възкликнали: „ Казахме ли ви?! “ Какво пък, малко песимизъм в никакъв случай не е непотребен. Но внимавайте, тъй като високите дози може да провокират бодърствуване и кошмари!
Кой стартира пръв?
Произходът на клопката за сънища е именит, т.е. недокрай обяснен. Едно от сказанията споделя, че внучето на индианка от племето Оджибуе (в някои източници Оджибвах) се пробвало да убие паяк, само че бабата му попречила. В знак на признателност паякът заречен да оплете мрежа, която ще я пази от злите духове, до момента в който спи. И тъй като локалното население вярвало в мъдростта на животните, почнало да прави обръчи от върбови клончета и да плете мрежи от сухожилията на елен. Това били клопките, които залагали, с цел да предпазят децата си от кошмари и вярвали, че резултатът им ще трае, до момента в който клопката не изсъхне. А за какво върбови клончета и еленски сухожилия? Заради посланието, което желали да предадат на децата си – нищо не е постоянно, всичко е тленно и предстои на разпад.
Според друга легенда вождът на племето Лакота имал привидение, в което му се явил Иктоми в облика на паяк. Иктоми бил магьосник, само че също по този начин и огромен влъхва. В това привидение той първо направил обръч от върбови клончета, а след това почнал да плете мрежа извън във вътрешността. Когато стигнал най-вътрешната част, оставил дупка, през която да минават неприятните сънища, а положителните да се хващат в мрежата, с цел да не „ избягат “ на хората. Добрият сън ни е в мрежа вързан – звучи обещаващо, само че дано не забравяме, че с изключение на влъхва, Иктоми бил и шарлатанин.
Дотук 1:1. Третата легенда обаче накланя везната в интерес на Оджибуе. Асибикааши - „ дамата паяк “, закрилница на децата, почнала да плете такива обръчи, откакто популацията на племето повишена и тя не можела към този момент да бди персонално над всяко дете по време на съня му. Тъй като „ свещеният обръч “ бил дело на Асибикааши, а тя учела хората на тъкане и земеделие, той се приемал също като знак на търпението и издръжливостта. Като капан за сънища обаче бил предопределен единствено за децата. На кого да имаме вяра – на мошеника Иктоми или на „ дамата паяк “? И при двамата си имаме едно мислено.
На помощ идват обстоятелствата. През 1900 година Франсис Тереза Денсмор, американски антрополог и етнограф, изследва племето Оджибуе. Тя първа вижда, че върху дъската, на която индианките носели децата си, имало „ дървени обръчи с диаметър 3,5 инча и мрежа, обагрена в алено. “ Откъде алено? От корените на коприва и кората на дива слива. Местата, на които мрежата се захващала за обръча, били 8, колкото броя на краката на „ дамата паяк “ или 7 като седемте добродетелни качества: мъдрост, обич, почитание, смелост, почтеност, примирение и истина.
Нищо не е случайноПри направата на талисман, за какъвто се считал клопката за сънища, нищо не е и не може да бъде инцидентно – от формата и детайлите до мястото, на което се слага. Не е мъчно да се досетим, че в кръглата форма е вплетен смисълът за кръговрата на живота. Буквално вплетен. Докато правел мрежата си, човекът-паяк Иктоми говорел за циклите, през които минаваме – раждане, детство, зряла възраст, а когато стигнал до старостта, споделил, че тогава би трябвало да се грижим за себе си като за бебета. Така приключил цикъла, а в центъра на мрежата оставил дупка. Вече знаем за какво.
Перата. Важно е да са естествени и от нощна птица, тъй като те са повелителите на мрака. Поставят се от долната част на обръча и смисъла им е да организират положителните сънища и сила към нас. В центъра на мрежата пък се слага едно синьо мънисто – знак на паяка. Може и няколко, тогава те символизират уловените фантазии или пък се смятат за талисмани, които не разрешават положителните сънища да се заловен в мрежата дружно с неприятните и да останат недостъпни за нас.
Визията на днешните клопки за сънища основава усещането, че вътрешната част на обръча би трябвало да е с геометрията и симетрията на дървото на живота или пък на мандала. Това обаче няма общо с достоверните клопки. Те заимствали естествените мандали и по тази причина мрежата, която изплитали, имитирала паяжина.
Къде и какъв?Мястото му по традиция е до леглото, оптимално покрай главата ни. Там е свърталището на обвинените. Цветът също има значение. Белият се свързва с медитацията, чистотата и реда. Ако те са целите в живота ни, уместно място са спалните, работните пространства или трапезарията. Там може да сложим и зелен, който също има умиротворяващо влияние и подтиква отпущането. Черните клопки нормално се употребяват в композиция, тъй като имат балансиращ резултат.
Червените са за всички със злояди деца, тъй като подтикват апетита и, както се подразбира, мястото им е в кухнята. Но освен там! В спалнята също – поради славата им на афродизиак, която се дължи на любовта и пристрастеността, струящи от аления цвят. По-творчески настроените персони, тези, за които водещи са интелектът, виталната мощ и насладата, евентуално ще бъдат привлечени от жълтия капан. Затова да не се учудваме, в случай че го забележим в ателиета, работилници или други артистични пространства. Успех, мощ и увереност излъчва синият и неслучайно тези клопки се залагат в образователните заведения... Май имаме потребност от всички!
Остава единствено още едно конкретизиране. Капанът би трябвало да бъде окачен по този начин, че слънчевите лъчи да го хващат най-малко за няколко часа денем. Все отново задачата ни е да се освободим от неприятните сънища, не да ги колекционираме.
Да не би да е измислица?И все пак, резултатът на клопката си остава мистерия. Дали пък не е плацебо? Със сигурност не сме единствените, които се съмняват. Макар и единствено едно, има документирано проучване върху резултата на клопката за сънища и то е на Филип Зомбардо – професор по логика на психиката в Станфордския университет. В проучването вземат участие четирима души, които се оплакват от кошмари през нощта. Той разделя участниците на две групи – двама от тях, които не употребяват капан за сънища, са в контролната група, а останалите двама са в пробната и употребяват капан. На тези от втората споделя, че клопките за сънища са „ благословени от индиански шамани и имат силата да държат далеко всички зли сили. “
Филип Зомбардо следи резултата в продължение на 6 нощи и регистрира следните резултати - двамата от пробната група са имали единствено един призрачен сън, а тези от контролната - изживяват кошмари и през шестте нощи. Той организира опита още един път, единствено че този път разменя изискванията – контролната група употребява клопки, а пробната – не. Резултатът е, че кошмарите при пробната зачестяват, а при контролната понижават.
Тук Оджибуе биха възкликнали: „ Казахме ли ви?! “ Какво пък, малко песимизъм в никакъв случай не е непотребен. Но внимавайте, тъй като високите дози може да провокират бодърствуване и кошмари!
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ