Инките били по-добри мозъчни хирурзи от лекарите през 19-ти век в САЩ
Извършването на черепно-мозъчни интервенции без модерна упойка и антибиотици може да звучи като смъртна присъда. Но доста антични нации са умеели да правят сходни комплицирани медицински процедури хилядолетия преди появяването на актуалната медицина.
Съществуват доказателства, че в антични времена хората са имали обилни знания по човешка анатомия и са владеели комплицирани хирургични техники, с които да вършат трепанации — интервенции, при която се пробива отвор в черепа, с цел да се доближи мозъка.
Учените са разкрили доказателства за мозъчни интервенции още от времето на тайнствената цивилизация на шумерите, както и в антична Гърция, античен Египет, Месопотамия, Сибир, а също по този начин и при изчезналите цивилизации в предколумбово Перу.
Не всеки, подложен на такава процедура е оцелявал, само че все пак броят на претърпелите се оказва изумително висок, съгласно откритията на археолозите.
От всички антични цивилизации, практикували мозъчна хирургия, най-голям е бил % на оживелите след трепанация по време на империята на инките. Успеваемостта е била по-голяма даже от интервала на Гражданската война в Съединени американски щати. Това демонстрира изследване, водено от проф. Дейвид С. Кушнер, оповестено в профилираното издание World Neurosurgery.
Екипът му е изследвал 800 черепи на хора, претърпели трепанация в Перу в интервала от ІV в. прочие н. е. до XVI век н. е., споделя списание Science.
Инките са били експерти по отваряне на черепи, с цел да лекуват пострадвания. Всеки шести череп, проучен сега от учените, е с дупка – а множеството оперирани се възстановявали без огромни затруднения. Причината е в доста положителната техника за продупчване на костите, употребена от античните медици.
Трепанацията евентуално е била метод за лекуване при пострадвания на главата. След травматично пострадване, мозъкът нормално набъбва и натрупва течност. Трепанацията почиства такива фрактури и облекчава натиска, тъй че в доста случаи би могла да бъде потребна.
Както можете да си визиите, това е доста рискова процедура и пациентът не всеки път оцелява. Екипът е проучил 59 черепа от южното крайбрежие на Перу от сред 400 пр.н.е. и 200 година пр.н.е., 421 от централните планини на Перу, датирани от 1000 година от н.е. до 1400 година от н.е. и 160 от планините към Куско, столицата на империята на инките, от началото на 15-и век доникъде на 16-и век. Много е елементарно да се види дали пациентът е оживял след процедурата — в случай че има белези на зарастване към раната, значи е оживял — в случай че няма — значи не е.
Учените откриват, че перуанските хирурзи последователно стават по-добри, като инките явно доближават забележителни достижения.
"Резултатите са невероятни ", споделя Кушнер. Само 40% от най-ранната група са оцелявали при интервенциите. От идната група обаче оцеляват 53%, следвани от 75% до 83% от по-късната. Шокиращите 91% от пациентите оцеляват в спомагателната серия от девет черепа от северните планини, датирани сред 1000 и 1300 година
Снимки: D. Kushner et al., World Neurosurgery 114, 245 (2018)
Съществуват доказателства, че в антични времена хората са имали обилни знания по човешка анатомия и са владеели комплицирани хирургични техники, с които да вършат трепанации — интервенции, при която се пробива отвор в черепа, с цел да се доближи мозъка.
Учените са разкрили доказателства за мозъчни интервенции още от времето на тайнствената цивилизация на шумерите, както и в антична Гърция, античен Египет, Месопотамия, Сибир, а също по този начин и при изчезналите цивилизации в предколумбово Перу.
Не всеки, подложен на такава процедура е оцелявал, само че все пак броят на претърпелите се оказва изумително висок, съгласно откритията на археолозите.
От всички антични цивилизации, практикували мозъчна хирургия, най-голям е бил % на оживелите след трепанация по време на империята на инките. Успеваемостта е била по-голяма даже от интервала на Гражданската война в Съединени американски щати. Това демонстрира изследване, водено от проф. Дейвид С. Кушнер, оповестено в профилираното издание World Neurosurgery.
Екипът му е изследвал 800 черепи на хора, претърпели трепанация в Перу в интервала от ІV в. прочие н. е. до XVI век н. е., споделя списание Science.
Инките са били експерти по отваряне на черепи, с цел да лекуват пострадвания. Всеки шести череп, проучен сега от учените, е с дупка – а множеството оперирани се възстановявали без огромни затруднения. Причината е в доста положителната техника за продупчване на костите, употребена от античните медици.
Трепанацията евентуално е била метод за лекуване при пострадвания на главата. След травматично пострадване, мозъкът нормално набъбва и натрупва течност. Трепанацията почиства такива фрактури и облекчава натиска, тъй че в доста случаи би могла да бъде потребна.
Както можете да си визиите, това е доста рискова процедура и пациентът не всеки път оцелява. Екипът е проучил 59 черепа от южното крайбрежие на Перу от сред 400 пр.н.е. и 200 година пр.н.е., 421 от централните планини на Перу, датирани от 1000 година от н.е. до 1400 година от н.е. и 160 от планините към Куско, столицата на империята на инките, от началото на 15-и век доникъде на 16-и век. Много е елементарно да се види дали пациентът е оживял след процедурата — в случай че има белези на зарастване към раната, значи е оживял — в случай че няма — значи не е.
Учените откриват, че перуанските хирурзи последователно стават по-добри, като инките явно доближават забележителни достижения.
"Резултатите са невероятни ", споделя Кушнер. Само 40% от най-ранната група са оцелявали при интервенциите. От идната група обаче оцеляват 53%, следвани от 75% до 83% от по-късната. Шокиращите 91% от пациентите оцеляват в спомагателната серия от девет черепа от северните планини, датирани сред 1000 и 1300 година
Снимки: D. Kushner et al., World Neurosurgery 114, 245 (2018)
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ