Извънредното положение ще свърши - но решението за края е в сферата на психологията и пропагандата
Извънредното състояние се анулира от 13-ти май, а сериозна част от ограниченията му ще останат в действие, разпределяйки се по министерства, в които водещото ще бъде здравното. Това е в обобщение и към този момент решението на кабинета. То, несъмнено, включва доста въпросителни, които занапред ще се обясняват - най-много какъв брой дълго ще продължат да работят досегашните обществени и стопански ограничения, за които и да нямаме илюзии, че могат да запазят редица бизнеси и служащи продължително, могат да ги задържат да не нагълтат вода. Някои от тях. И за известно време.
Осъществяването на този преход крие и една съществена заплаха: отменянето на дефиницията за " изключително състояние " да се употребява за измиване на ръцете от страната за огромна част от дребната помощ, която поставя и тя последователно да се понижи или даже спре, единствено тъй като определението за " извънредност " е завършило. Впрочем, макар всички рецензии към кабинета, надали той би бил прекомерно безпардонен - не поради ненадейно показал се морал или отговорност, задействан от пандемията, колкото поради това, че публичният фокус в никакъв случай не е бил толкоз мощно спуснат върху дейностите му.
Всичко това най-общо значи, че копнежите по така наречен " завръщане към естествения живот " могат да бъдат забравени. Животът няма да се върне към нормалността си, нито скоро, нито когато това стане, самите ние ще бъдем напълно същите. За носталгията по славното минало има една-единствена опция и тя е елементарна: ваксина. А за имунизацията има също една-единствена опция и тя отново е елементарна: няма да стане скоро, изобщо.
От смяната на кабинета и преход от " изключително състояние " към " редно ", само че с " изключителни ограничения ", обаче проличава друга упоритост. И тя е най-много психическа. Борисов по-рано съобщи, че фразата " изключително състояние " предизвиква прекомерно огромен стрес. Подобна бе и повода, даже категорично посочена, за сериозното съкращаване на брифингите със инфектирани и понижаването на Мутафчийски от водещата му роля. Всъщност кабинетът от няколко дни влиза доста повече в полето на логиката на психиката: при започване на пандемията му бе належащо със свръхчестота да поддържа периодическите гласове на изолацията, до момента в който в този момент му е належащо таман противоположното - понижаване на оказвания стрес, с цел да може да стимулира хората за задвижване на спуканата икономическа гума и тя още веднъж да почне да прави обороти. Нека всеки направи своя избор за държанието си оттук насетне - само че обръщам внимание на лекотата, с която внезапно стана ясно, че отношението към ковид е директно обвързвано с добре познати положения от сферата на пропагандата. Те гласят: 1) Трябва ни изолираност - 2) Трябва ни оптималната агитация на страха - 3) Дайте ни военачалник и му дайте брифинги по два пъти на ден. След това: 1) Трябва ни стопанска система 2) Трябва ни минимална агитация на страха 3) Свалете генерала и сложете брифингите веднъж седмично.
Как ще продължи вторият следва да забележим. Но от тази промяна на пропаганди човек би могъл да се замисли с какъв брой доста други неща е същото: а в случай че се замисли прекомерно и в ущърб на личното си положително въодушевление, би могъл да откри - с множеството.
Автор: Райко Байчев
Осъществяването на този преход крие и една съществена заплаха: отменянето на дефиницията за " изключително състояние " да се употребява за измиване на ръцете от страната за огромна част от дребната помощ, която поставя и тя последователно да се понижи или даже спре, единствено тъй като определението за " извънредност " е завършило. Впрочем, макар всички рецензии към кабинета, надали той би бил прекомерно безпардонен - не поради ненадейно показал се морал или отговорност, задействан от пандемията, колкото поради това, че публичният фокус в никакъв случай не е бил толкоз мощно спуснат върху дейностите му.
Всичко това най-общо значи, че копнежите по така наречен " завръщане към естествения живот " могат да бъдат забравени. Животът няма да се върне към нормалността си, нито скоро, нито когато това стане, самите ние ще бъдем напълно същите. За носталгията по славното минало има една-единствена опция и тя е елементарна: ваксина. А за имунизацията има също една-единствена опция и тя отново е елементарна: няма да стане скоро, изобщо.
От смяната на кабинета и преход от " изключително състояние " към " редно ", само че с " изключителни ограничения ", обаче проличава друга упоритост. И тя е най-много психическа. Борисов по-рано съобщи, че фразата " изключително състояние " предизвиква прекомерно огромен стрес. Подобна бе и повода, даже категорично посочена, за сериозното съкращаване на брифингите със инфектирани и понижаването на Мутафчийски от водещата му роля. Всъщност кабинетът от няколко дни влиза доста повече в полето на логиката на психиката: при започване на пандемията му бе належащо със свръхчестота да поддържа периодическите гласове на изолацията, до момента в който в този момент му е належащо таман противоположното - понижаване на оказвания стрес, с цел да може да стимулира хората за задвижване на спуканата икономическа гума и тя още веднъж да почне да прави обороти. Нека всеки направи своя избор за държанието си оттук насетне - само че обръщам внимание на лекотата, с която внезапно стана ясно, че отношението към ковид е директно обвързвано с добре познати положения от сферата на пропагандата. Те гласят: 1) Трябва ни изолираност - 2) Трябва ни оптималната агитация на страха - 3) Дайте ни военачалник и му дайте брифинги по два пъти на ден. След това: 1) Трябва ни стопанска система 2) Трябва ни минимална агитация на страха 3) Свалете генерала и сложете брифингите веднъж седмично.
Как ще продължи вторият следва да забележим. Но от тази промяна на пропаганди човек би могъл да се замисли с какъв брой доста други неща е същото: а в случай че се замисли прекомерно и в ущърб на личното си положително въодушевление, би могъл да откри - с множеството.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ