Извънредни избори ще преобразят Турция тази седмица, но може да има изненади
Извънредните избори, на които турците ще гласоподават за нов парламент и президент със мощни пълномощия, може да се развият ненадейно за президента Реджеп Тайип Ердоган и ръководещата партия тази седмица.
Вотът е последният, при който Турция е парламентарна република. След него ще влязат в действие конституционните ремонти, които трансформират политическата система на страната и които бяха утвърдени на референдум на 16 април предходната година. При потребност президентът ще може да ръководи посредством укази, а премиерският пост ще бъде премахнат. Повечето кандидат-президенти с изключение на Ердоган обаче дават обещание, че ще я анулират изцяло или гще правят отстъпка част от новите си пълномощия на Народното събрание.
Eрдоган предстоящо има безапелационна преднина във всички изследвания. Немалка част от проучванията, оповестени напоследък - въпреки и оспорвани от опозицията - обаче позволиха опцията за балотаж на президентския избор на 8 юли, защото сочат, че той няма да завоюва над половината гласове на първия тур (най-слабият му резултат в анкетите дотук е към 42%, а най-хубавият – малко над 52 на сто).
Ако това се случи, той евентуално ще отиде на балотаж с Мухарем Индже – преподавател по физика и пет пъти народен представител от най-голямата опозиционна Републиканска национална партия (РНП), на който проучванията дават 20-25% от гласовете. Някои от тези проучвания не изключват и опцията неговата ръководеща Партия на справедливостта и развиването (ПСР), в този момент с съвсем три пети от местата в Народното събрание, да не получи болшинство и даже още веднъж (както през лятото на 2015 г.) да опита да организира нови избори за парламент.
Изборите в неделя ще са и първите национални в Турция, провели се в изискванията на изключително състояние. То е в действие от лятото на 2016 година (беше въведено след несполучливия опит за преврат), само че и ПСР, и най-голямата опозиционна партия, Републиканската национална партия (РНП), споделиха, че са подготвени да го анулират, в случай че техните претенденти завоюват изборите. Според някои анализатори фактор в акция са и икономическите компликации, един от чиито признаци е инфлацията, и турските интервенции в Северна Сирия и Северозападен Ирак.
Защо в този момент
Вотът трябваше да е на 3 ноември 2019 година и да е по едно и също време президентски и парламентарен, с цел да може и двете институции, които ще имат нови функционалности, да стартират с нов мандат и нови връзки между тях. След като дясната Партия на националистическото деяние (ПНД) изиска те да се свикат предварително тази пролет, Ердоган и Партията на справедливостта и развиването (ПСР) одобриха настояването.
Аргументът на ПНД - която според новите предизборни правила подписа " съюз " с ПСР - беше, че ръководещите може да бъдат наранени от задаващите се стопански компликации и безизходицата в Сирия, в случай че изчакат до ноември, само че биха се справили по-лесно, в случай че ръководят " мощно и по-ефикасно ".
© Osman Orsal, Reuters
Нови правила, нови играчи, ново единение
Според изследванията съюзът е потребен за ПНД - част от гласоподавателите ѝ се разочароваха от партията, откакто тя стартира все по-открито да поддържа Ердоган (някои даже се преляха в " отцепническата " Добра партия) и не е известно дали тя би минала 10-процентния предел за влизане в Народното събрание, в случай че се явяваше сама.
Такъв съюз обаче подписаха и четири опозиционни сили, сред които РНП и партията на някогашния вътрешен министър Мерал Акшенер (самата тя кандидат-президент, въпреки и със доста по-слаба поддръжка от Индже), ислямистката Партия на щастието и дясната Демократическа партия.
Основаната от Акшенер Добра партия, която събира недоволството на националисти от ПНД и която пропагандира за правата на дамите и малцинствата, също се възползва от съюза. Някога считана за допустима опция на Ердоган от негови критици, тя не получава в изследванията резултати като тези на Индже.
Акшенер обаче срещна поддръжка от РНП – съгласно новите правила кандидат-президент и парламентарна листа може да предложи политическа мощ, минала през няколко организационни процедури или такава с минимум 20 депутати в законодателния орган. Добрата партия рискуваше да не извърши организационните критерии, по тази причина РНП ѝ " зае " 15 депутати, включили се към парламентарната ѝ група (партията на Акшенер не се беше явявала на избори, само че 6-има депутати от националистическата ПНД към този момент бяха се влели в нея).
Опозицията демонстрира единение и в солидарността си с Демирташ, на който поради правосъдно дело се постанова да води акцията си от пандиза. Неговата Демократична партия на народите (ДПН), чиито членове и електорат са главно кюрди, постоянно бива заклеймявана от последователите на Ердоган и от самите ръководещи като обвързвана с Кюрдската работническа партия (ПКК), а нейни депутати стават обект на правосъдно гонене. Въпреки това тя може да прескочи 10-процентната преграда съгласно някои изследвания.
© Astro Kit/Diffraction
Мерал Акшенер и Мухарем Индже на среща в Анкара през май.
Критици на опозиционните партии и претенденти (и измежду ръководещите, и измежду самостоятелни анализатори) в същото време означават, че критиците на Ердоган по този начин и не могат да предложат добра опция на проекта на президента за турско " икономическо знамение " с основно въздействие в целия мюсюлмански свят, в района, а и отвън него; те единствено се опълчват на статуквото и приказват за потъпкани свободи, без да дават по-добри хрумвания.
Освен това Ердоган може да разчита на " твърдия " си електорат – консервативната, набожна междинна класа, натрупала благосъстояние по време на ръководството му от началото на предишното десетилетие насам, която би го подкрепяла, каквито и решения да вземе.
От близо 59.39 млн. гласоподаватели 3.05 млн. живеят в чужбина. Между 7 и 19 юни те могат да пускат бюлетини в 123-те задачи на Турция в страните, където се намират, а до самия избирателен ден - на граничните пунктове на прилежащи страни с Турция.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Турция (382)
Вотът е последният, при който Турция е парламентарна република. След него ще влязат в действие конституционните ремонти, които трансформират политическата система на страната и които бяха утвърдени на референдум на 16 април предходната година. При потребност президентът ще може да ръководи посредством укази, а премиерският пост ще бъде премахнат. Повечето кандидат-президенти с изключение на Ердоган обаче дават обещание, че ще я анулират изцяло или гще правят отстъпка част от новите си пълномощия на Народното събрание.
Eрдоган предстоящо има безапелационна преднина във всички изследвания. Немалка част от проучванията, оповестени напоследък - въпреки и оспорвани от опозицията - обаче позволиха опцията за балотаж на президентския избор на 8 юли, защото сочат, че той няма да завоюва над половината гласове на първия тур (най-слабият му резултат в анкетите дотук е към 42%, а най-хубавият – малко над 52 на сто).
Ако това се случи, той евентуално ще отиде на балотаж с Мухарем Индже – преподавател по физика и пет пъти народен представител от най-голямата опозиционна Републиканска национална партия (РНП), на който проучванията дават 20-25% от гласовете. Някои от тези проучвания не изключват и опцията неговата ръководеща Партия на справедливостта и развиването (ПСР), в този момент с съвсем три пети от местата в Народното събрание, да не получи болшинство и даже още веднъж (както през лятото на 2015 г.) да опита да организира нови избори за парламент.
Изборите в неделя ще са и първите национални в Турция, провели се в изискванията на изключително състояние. То е в действие от лятото на 2016 година (беше въведено след несполучливия опит за преврат), само че и ПСР, и най-голямата опозиционна партия, Републиканската национална партия (РНП), споделиха, че са подготвени да го анулират, в случай че техните претенденти завоюват изборите. Според някои анализатори фактор в акция са и икономическите компликации, един от чиито признаци е инфлацията, и турските интервенции в Северна Сирия и Северозападен Ирак.
Защо в този момент
Вотът трябваше да е на 3 ноември 2019 година и да е по едно и също време президентски и парламентарен, с цел да може и двете институции, които ще имат нови функционалности, да стартират с нов мандат и нови връзки между тях. След като дясната Партия на националистическото деяние (ПНД) изиска те да се свикат предварително тази пролет, Ердоган и Партията на справедливостта и развиването (ПСР) одобриха настояването.
Аргументът на ПНД - която според новите предизборни правила подписа " съюз " с ПСР - беше, че ръководещите може да бъдат наранени от задаващите се стопански компликации и безизходицата в Сирия, в случай че изчакат до ноември, само че биха се справили по-лесно, в случай че ръководят " мощно и по-ефикасно ".
© Osman Orsal, Reuters
Нови правила, нови играчи, ново единение
Според изследванията съюзът е потребен за ПНД - част от гласоподавателите ѝ се разочароваха от партията, откакто тя стартира все по-открито да поддържа Ердоган (някои даже се преляха в " отцепническата " Добра партия) и не е известно дали тя би минала 10-процентния предел за влизане в Народното събрание, в случай че се явяваше сама.
Такъв съюз обаче подписаха и четири опозиционни сили, сред които РНП и партията на някогашния вътрешен министър Мерал Акшенер (самата тя кандидат-президент, въпреки и със доста по-слаба поддръжка от Индже), ислямистката Партия на щастието и дясната Демократическа партия.
Основаната от Акшенер Добра партия, която събира недоволството на националисти от ПНД и която пропагандира за правата на дамите и малцинствата, също се възползва от съюза. Някога считана за допустима опция на Ердоган от негови критици, тя не получава в изследванията резултати като тези на Индже.
Акшенер обаче срещна поддръжка от РНП – съгласно новите правила кандидат-президент и парламентарна листа може да предложи политическа мощ, минала през няколко организационни процедури или такава с минимум 20 депутати в законодателния орган. Добрата партия рискуваше да не извърши организационните критерии, по тази причина РНП ѝ " зае " 15 депутати, включили се към парламентарната ѝ група (партията на Акшенер не се беше явявала на избори, само че 6-има депутати от националистическата ПНД към този момент бяха се влели в нея).
Опозицията демонстрира единение и в солидарността си с Демирташ, на който поради правосъдно дело се постанова да води акцията си от пандиза. Неговата Демократична партия на народите (ДПН), чиито членове и електорат са главно кюрди, постоянно бива заклеймявана от последователите на Ердоган и от самите ръководещи като обвързвана с Кюрдската работническа партия (ПКК), а нейни депутати стават обект на правосъдно гонене. Въпреки това тя може да прескочи 10-процентната преграда съгласно някои изследвания.
© Astro Kit/Diffraction
Мерал Акшенер и Мухарем Индже на среща в Анкара през май.
Критици на опозиционните партии и претенденти (и измежду ръководещите, и измежду самостоятелни анализатори) в същото време означават, че критиците на Ердоган по този начин и не могат да предложат добра опция на проекта на президента за турско " икономическо знамение " с основно въздействие в целия мюсюлмански свят, в района, а и отвън него; те единствено се опълчват на статуквото и приказват за потъпкани свободи, без да дават по-добри хрумвания.
Освен това Ердоган може да разчита на " твърдия " си електорат – консервативната, набожна междинна класа, натрупала благосъстояние по време на ръководството му от началото на предишното десетилетие насам, която би го подкрепяла, каквито и решения да вземе.
От близо 59.39 млн. гласоподаватели 3.05 млн. живеят в чужбина. Между 7 и 19 юни те могат да пускат бюлетини в 123-те задачи на Турция в страните, където се намират, а до самия избирателен ден - на граничните пунктове на прилежащи страни с Турция.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Турция (382)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ