Извънредните избори, на които турците ще гласуват за нов парламент

...
Извънредните избори, на които турците ще гласуват за нов парламент
Коментари Харесай

Извънредни избори ще преобразят Турция тази седмица, но може да има изненади

Извънредните избори, на които турците ще гласоподават за нов парламент и президент със мощни пълномощия, може да се развият ненадейно за президента Реджеп Тайип Ердоган и ръководещата партия тази седмица.

Вотът е последният, при който Турция е парламентарна република. След него ще влязат в действие конституционните ремонти, които трансформират политическата система на страната и които бяха утвърдени на референдум на 16 април предходната година. При потребност президентът ще може да ръководи посредством укази, а премиерският пост ще бъде премахнат. Повечето кандидат-президенти с изключение на Ердоган обаче дават обещание, че ще я анулират изцяло или гще правят отстъпка част от новите си пълномощия на Народното събрание.

Eрдоган предстоящо има безапелационна преднина във всички изследвания. Немалка част от проучванията, оповестени напоследък - въпреки и оспорвани от опозицията - обаче позволиха опцията за балотаж на президентския избор на 8 юли, защото сочат, че той няма да завоюва над половината гласове на първия тур (най-слабият му резултат в анкетите дотук е към 42%, а най-хубавият – малко над 52 на сто).

Ако това се случи, той евентуално ще отиде на балотаж с Мухарем Индже – преподавател по физика и пет пъти народен представител от най-голямата опозиционна Републиканска национална партия (РНП), на който проучванията дават 20-25% от гласовете. Някои от тези проучвания не изключват и опцията неговата ръководеща Партия на справедливостта и развиването (ПСР), в този момент с съвсем три пети от местата в Народното събрание, да не получи болшинство и даже още веднъж (както през лятото на 2015 г.) да опита да организира нови избори за парламент.

Изборите в неделя ще са и първите национални в Турция, провели се в изискванията на изключително състояние. То е в действие от лятото на 2016 година (беше въведено след несполучливия опит за преврат), само че и ПСР, и най-голямата опозиционна партия, Републиканската национална партия (РНП), споделиха, че са подготвени да го анулират, в случай че техните претенденти завоюват изборите. Според някои анализатори фактор в акция са и икономическите компликации, един от чиито признаци е инфлацията, и турските интервенции в Северна Сирия и Северозападен Ирак.

Защо в този момент

Вотът трябваше да е на 3 ноември 2019 година и да е по едно и също време президентски и парламентарен, с цел да може и двете институции, които ще имат нови функционалности, да стартират с нов мандат и нови връзки между тях. След като дясната Партия на националистическото деяние (ПНД) изиска те да се свикат предварително тази пролет, Ердоган и Партията на справедливостта и развиването (ПСР) одобриха настояването.

Аргументът на ПНД - която според новите предизборни правила подписа " съюз " с ПСР - беше, че ръководещите може да бъдат наранени от задаващите се стопански компликации и безизходицата в Сирия, в случай че изчакат до ноември, само че биха се справили по-лесно, в случай че ръководят " мощно и по-ефикасно ".

 Извънредни избори ще преобразят Турция тази седмица, само че може да има изненади
© Osman Orsal, Reuters

Нови правила, нови играчи, ново единение

Според изследванията съюзът е потребен за ПНД - част от гласоподавателите ѝ се разочароваха от партията, откакто тя стартира все по-открито да поддържа Ердоган (някои даже се преляха в " отцепническата " Добра партия) и не е известно дали тя би минала 10-процентния предел за влизане в Народното събрание, в случай че се явяваше сама.

Такъв съюз обаче подписаха и четири опозиционни сили, сред които РНП и партията на някогашния вътрешен министър Мерал Акшенер (самата тя кандидат-президент, въпреки и със доста по-слаба поддръжка от Индже), ислямистката Партия на щастието и дясната Демократическа партия.

Основаната от Акшенер Добра партия, която събира недоволството на националисти от ПНД и която пропагандира за правата на дамите и малцинствата, също се възползва от съюза. Някога считана за допустима опция на Ердоган от негови критици, тя не получава в изследванията резултати като тези на Индже.

Акшенер обаче срещна поддръжка от РНП – съгласно новите правила кандидат-президент и парламентарна листа може да предложи политическа мощ, минала през няколко организационни процедури или такава с минимум 20 депутати в законодателния орган. Добрата партия рискуваше да не извърши организационните критерии, по тази причина РНП ѝ " зае " 15 депутати, включили се към парламентарната ѝ група (партията на Акшенер не се беше явявала на избори, само че 6-има депутати от националистическата ПНД към този момент бяха се влели в нея).

Опозицията демонстрира единение и в солидарността си с Демирташ, на който поради правосъдно дело се постанова да води акцията си от пандиза. Неговата Демократична партия на народите (ДПН), чиито членове и електорат са главно кюрди, постоянно бива заклеймявана от последователите на Ердоган и от самите ръководещи като обвързвана с Кюрдската работническа партия (ПКК), а нейни депутати стават обект на правосъдно гонене. Въпреки това тя може да прескочи 10-процентната преграда съгласно някои изследвания.

 Мерал Акшенер и Мухарем Индже на среща в Анкара през май.
© Astro Kit/Diffraction

Мерал Акшенер и Мухарем Индже на среща в Анкара през май.

Критици на опозиционните партии и претенденти (и измежду ръководещите, и измежду самостоятелни анализатори) в същото време означават, че критиците на Ердоган по този начин и не могат да предложат добра опция на проекта на президента за турско " икономическо знамение " с основно въздействие в целия мюсюлмански свят, в района, а и отвън него; те единствено се опълчват на статуквото и приказват за потъпкани свободи, без да дават по-добри хрумвания.

Освен това Ердоган може да разчита на " твърдия " си електорат – консервативната, набожна междинна класа, натрупала благосъстояние по време на ръководството му от началото на предишното десетилетие насам, която би го подкрепяла, каквито и решения да вземе.

От близо 59.39 млн. гласоподаватели 3.05 млн. живеят в чужбина. Между 7 и 19 юни те могат да пускат бюлетини в 123-те задачи на Турция в страните, където се намират, а до самия избирателен ден - на граничните пунктове на прилежащи страни с Турция.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Турция (382)
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР