Що са то чудо-ракетите THAAD, които Украйна поиска от САЩ
Извънредни вести идват от украинските полета. Киев изиска от Съединените щати ракетни системи THAAD, с цел да ги разположи покрай Харков.
Какви са тези комплекси и би трябвало ли Русия да се тормози? Повече за това по-късно.
Какво е THAAD
Съкращението е редуциране от Terminal High Altitude Area Defense, което в превод на значи: „ Терминална височинна зонова отбрана “.
Въпреки такова звучно и даже плашещо име, си коства да знаете някои детайлности за това оръжие, с цел да оцените, по този начин да се каже, военното равнище на нашите съседи.
Първо, THAAD (произнася се " Тад " ) не е нападателно оръжие (което значи, че не е предопределено за офанзива, а единствено за защита). Тези ракетни системи са предопределени за прихващане на балистични ракети със междинен обхват.
С други думи, благодарение на THAAD украинците са решили да се защитят от възможен съветски удар (до ядрен) по Харков.
Това, както се споделя, е най-ужасната вест. Сега за някои занимателни детайлности.
Кинетично прихващане
Всяка ракета THAAD има маса от 900 кг и дължина 6 метра. Изненадващо, във всички тези килограми и метри нямаше даже мъничко място за експлозиви.
Да, разбрахте вярно. Ракетите THAAD нямат бойна глава. Тоест те не се взривяват. Всичко, което могат да създадат, е да ударят балистична ракета със личното си тяло, по този начин да се каже.
Схемата на деяние е елементарна:
Русия (или някой друг) изстрелва балистична ракета
THAAD пресмята траекторията на полета на тази ракета и пуска за прехващане тази железна бухалка.
Бухалката попада в балистичната ракета и тя пада. Това се назовава кинетично прихващане - т.е. задачата се удря извънредно от силата на ракетата THAAD, а не от силата на детонацията.
Както виждате, кинетичното прихващане ненапълно наподобява на пукотевица с прашка по врабци. Силно се разграничава от ракетите-прехващачи с експлозиви, които работят друго.
Такива ракети се взривяват на входа на придвижване на задачата, образувайки голям облак осколки. Целта се врязва в този облак и се унищожава.
Тук не е нужно сте талант, с цел да разберете, че поразяването на цел с ракета THAAD е доста по-трудно, защото би трябвало:
A. Да се пресметна траекторията на полета на задачата допустимо най-точно
Б. Възможно най-точно да се долетидо дадената точка. Всичко се взема решение от стотни от секундата и няколко метра. Малка неточност - и ракетата просто ще прелети около задачата
И тук стартира всичко най-интересно. Факт е, че заради сходни самоограничения ракетните системи THAAD не могат да работят върху повече или по-малко модерни балистични ракети.
Американците започнаха да основават тези ракетни системи през 1992 година и от този момент са осъществени към 30 теста. Повечето от тези проби бяха сполучливи. НО!
Всички проби на THAAD са извършени против руската балистична ракета Р-17, която е основана в Съюз на съветските социалистически републики още преди полета на Гагарин, през 50-те години на предишния век. Американската система съвършено смъква Р-17.
Способна ли е да събори нещо по-ново? С огромна възможност можем да кажем, че не. Повечето съветски балистични ракети са способни да пробият основани на THAAD системи за противоракетна защита.
Е, още повече THAAD не е в положение да работи против ракети, които не летят по балистична траектория. Например " Калибър " и " Искандер " даже няма да ги виждат. Мълчим за хиперзвуковите " Циркон ", " Кинжал " и " Авангард ".
Малко повече за Р -17
И по този начин, разбрахме, че THAAD е създаден особено против ракети Р-17 и е изпитван единствено върху тях.
Целият комизъм се крие във обстоятелството, че Русия даже няма такива остарели ракети на въоръжение! Всички те от дълго време са изведени от употреба или продадени на по-слаби страни.
Например Р-17 е в арсеналите на Либия, Йемен, Иран, Сирия, Туркменистан, Северна Корея, Виетнам и Армения
Единствената страна, която към момента може да взе участие по някакъв метод в спора с Украйна и която има пускови установки за Р-17, е Беларус (има 60 пускови установки, само че самите ракети най-вероятно към този момент не съществуват).
Тези ракети към този момент не се създават през 1988 година, а през 2010 година завършва „ срокът на валидност “ на последната създадена ракета Р-17. Накратко, това е подобен цялостен скрап, който даже е някак си необичайно да стои на въоръжение на такива страни като Русия.
Не е напълно ясно за какво в този случай на Украйна ѝ е необходим THAAD, който не е профилиран за нищо друго с изключение на Р-17.
Дори самите Съединени американски щати имат единствено 2 акумулатори THAAD. И даже тогава ги държат против Иран, който към момента има Р-17. Срещу актуалните съветски оръжия, дублирам, THAAD е ненужен като картечница против изтребител.
Все отново ще чуем в доста медийни изявления в жанр: " Руснаци, предайте се! Украйна получи THAAD!!! ". Когато чуете такива приказки - не забравяйте да се усмихнете.
Превод: В. Сергеев
Какви са тези комплекси и би трябвало ли Русия да се тормози? Повече за това по-късно.
Какво е THAAD
Съкращението е редуциране от Terminal High Altitude Area Defense, което в превод на значи: „ Терминална височинна зонова отбрана “.
Въпреки такова звучно и даже плашещо име, си коства да знаете някои детайлности за това оръжие, с цел да оцените, по този начин да се каже, военното равнище на нашите съседи.
Първо, THAAD (произнася се " Тад " ) не е нападателно оръжие (което значи, че не е предопределено за офанзива, а единствено за защита). Тези ракетни системи са предопределени за прихващане на балистични ракети със междинен обхват.
С други думи, благодарение на THAAD украинците са решили да се защитят от възможен съветски удар (до ядрен) по Харков.
Това, както се споделя, е най-ужасната вест. Сега за някои занимателни детайлности.
Кинетично прихващане
Всяка ракета THAAD има маса от 900 кг и дължина 6 метра. Изненадващо, във всички тези килограми и метри нямаше даже мъничко място за експлозиви.
Да, разбрахте вярно. Ракетите THAAD нямат бойна глава. Тоест те не се взривяват. Всичко, което могат да създадат, е да ударят балистична ракета със личното си тяло, по този начин да се каже.
Схемата на деяние е елементарна:
Русия (или някой друг) изстрелва балистична ракета
THAAD пресмята траекторията на полета на тази ракета и пуска за прехващане тази железна бухалка.
Бухалката попада в балистичната ракета и тя пада. Това се назовава кинетично прихващане - т.е. задачата се удря извънредно от силата на ракетата THAAD, а не от силата на детонацията.
Както виждате, кинетичното прихващане ненапълно наподобява на пукотевица с прашка по врабци. Силно се разграничава от ракетите-прехващачи с експлозиви, които работят друго.
Такива ракети се взривяват на входа на придвижване на задачата, образувайки голям облак осколки. Целта се врязва в този облак и се унищожава.
Тук не е нужно сте талант, с цел да разберете, че поразяването на цел с ракета THAAD е доста по-трудно, защото би трябвало:
A. Да се пресметна траекторията на полета на задачата допустимо най-точно
Б. Възможно най-точно да се долетидо дадената точка. Всичко се взема решение от стотни от секундата и няколко метра. Малка неточност - и ракетата просто ще прелети около задачата
И тук стартира всичко най-интересно. Факт е, че заради сходни самоограничения ракетните системи THAAD не могат да работят върху повече или по-малко модерни балистични ракети.
Американците започнаха да основават тези ракетни системи през 1992 година и от този момент са осъществени към 30 теста. Повечето от тези проби бяха сполучливи. НО!
Всички проби на THAAD са извършени против руската балистична ракета Р-17, която е основана в Съюз на съветските социалистически републики още преди полета на Гагарин, през 50-те години на предишния век. Американската система съвършено смъква Р-17.
Способна ли е да събори нещо по-ново? С огромна възможност можем да кажем, че не. Повечето съветски балистични ракети са способни да пробият основани на THAAD системи за противоракетна защита.
Е, още повече THAAD не е в положение да работи против ракети, които не летят по балистична траектория. Например " Калибър " и " Искандер " даже няма да ги виждат. Мълчим за хиперзвуковите " Циркон ", " Кинжал " и " Авангард ".
Малко повече за Р -17
И по този начин, разбрахме, че THAAD е създаден особено против ракети Р-17 и е изпитван единствено върху тях.
Целият комизъм се крие във обстоятелството, че Русия даже няма такива остарели ракети на въоръжение! Всички те от дълго време са изведени от употреба или продадени на по-слаби страни.
Например Р-17 е в арсеналите на Либия, Йемен, Иран, Сирия, Туркменистан, Северна Корея, Виетнам и Армения
Единствената страна, която към момента може да взе участие по някакъв метод в спора с Украйна и която има пускови установки за Р-17, е Беларус (има 60 пускови установки, само че самите ракети най-вероятно към този момент не съществуват).
Тези ракети към този момент не се създават през 1988 година, а през 2010 година завършва „ срокът на валидност “ на последната създадена ракета Р-17. Накратко, това е подобен цялостен скрап, който даже е някак си необичайно да стои на въоръжение на такива страни като Русия.
Не е напълно ясно за какво в този случай на Украйна ѝ е необходим THAAD, който не е профилиран за нищо друго с изключение на Р-17.
Дори самите Съединени американски щати имат единствено 2 акумулатори THAAD. И даже тогава ги държат против Иран, който към момента има Р-17. Срещу актуалните съветски оръжия, дублирам, THAAD е ненужен като картечница против изтребител.
Все отново ще чуем в доста медийни изявления в жанр: " Руснаци, предайте се! Украйна получи THAAD!!! ". Когато чуете такива приказки - не забравяйте да се усмихнете.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ