Изумително в българските традиции е да се изпращат абитуриенти. Явно

Изумително в българските обичаи е да се изпращат зрелостници. Явно неистовата наслада на родата, че чАдото е изкласило до приблизително обучение, води до предпочитание за похарчване на суми, колкото нова кола междинен клас, за една вечер на чАдото.

Задължително е да се поканят близки и по-далечни родственици, с цел да се уверят с очите си, че отрочето е приключило учебно заведение и да се отстрамят родителите.

Обикновено роклята на абитуриентките коства колкото годишната им заплата като продавачки откакто завършат, само че значимото е да се снимат и всички да им завиждат, изключително роднините.

Някак си не мога да схвана какво толкоз се чества. Разбирам да си приключил с отличие Сорбоната, та да празнуваш. Ама в действителност да завършиш приблизително със междинен и бъдещето ти да е на черноработник, да празнуваш, ми се коства недалновидно, прахосническо и безсмислено.

Плещенето на родителите една година преди този момент какви да са рокли, костюми и коли, одобрявам като изтребване на тежки комплекси.

Училището приключи, отлично на децата, да отидат да се почерпят. Да се усещат добре и да помислят за бъдещето си. Толкоз. Рокли, костюми и коли са изхвърляне, което в профил наподобява парвенюшко и снобарско, но без сноби даже като хората.

Празнувайте, когато станете хора, когато съумеете, когато сте отличници. Останалото е селска дивотия, която впечатлява единствено вас.

Елена Гунчева