Това са най-странните места в България, обвити в мистерии, за някои може дори да не сте чували...
Изумително е какъв брой приказно красиви кътчета има по нашите земи и богатият ни фолклор, който е дарил с изключителни митове и предания всяко едно от тях. Но има и места, които остават малко известни, макар забавните истории, които се описват за тях от по-възрастното потомство.
Споделяме ви някои от най-странните местности в България, обгърнати в мистерии, тъй като имаме вяра, че е добре да запазим техните истории живи. Независимо дали са действителни или не!
Маркова кръчма - Българският Бермудски триъгълник
Останките от крепостта Маркова кръчма се намират на към 600 метра от прохода Траянови врата. По-често обаче се назовава цитадела " Траянови врата " поради името на местността, в която се намира. Тя датира от времето на Римската империя, като по това време се назовава Шипон (Stipon). Крепостта е проучена при разкопки през 1975.
Преди години около Маркова кръчма са минавали хората от селата Горно и Долно Вършило (община Септември, Област Пазарджик) на път за Костенец, Самоков и Ихтиман, където са продавали богатата си продукция от грозде и череши. Но тъкмо там, вечер като се стъмни, започвало да се чува някакво свистене. Постепенно в двете села потегля мълвата, че това са самодиви.
След разкопките през 75-та свистенето внезапно стопира. Предполага се, че се е получавало от завихряне на въздуха в един полуотворен тунел, който е бил запушен от другата си страна.
Самата околност има доста кървава история. Проходът е бил едно от дребното места, през които можело да се мине от Софийското поле към Горнотракийската равнина. Затова всички които са го владели са го бранели настървено, като се почне още от тракийското племе беси. След тях идват римляните и византийците. Дори се счита, че прохода " Траянови врата " е кръстен на император Траян. Винаги съм се чудел за какво се назовава " ТраяновИ врата ", а не " ТраяновА врата ", само че това е различен въпрос. Именно в този проход през 986 цар Самуил нанася тежка загуба на византийската войска. Тук за цели 7 години българите удържат османското настъпление.
Безбройните пълчища османлии най-сетне съумяват да завладяват българската цитадела с цената на необикновено доста починали. До тук стигат кръстоносците на Владислав Варненчик при първия му поход против турците. На идната година взема решение да мине през Северна България, добре знаейки какъв сложен за завладяване е този проход.
По време на османската империя проходът гъмжи от разбойници. Не оказват помощ нито разквартируваният тук турски армейски гарнизон, нито това, че българските села Клисура (вече изчезнало) и Ветрен са освободени от част от налозите към империята в подмяна на това да пазят прохода от бандитите. В последна сметка точно поради бандитизма този път се изоставя и през късното средновековие стартира да се употребява пътят през Момин проход, Костенец и Белово. Именно в прохода Траянови врата, турците са копали окопи и се готвели да дадат уверено стълкновение на освободителните съветски войски, само че заради настъпилата анархия и суматоха избягали към Пазарджик и предали тази стратегическа околност без пердах.
Местността има и друга специфичност. През 1969 година там пада дребен аероплан. Четири дни го търсят. Оказва се, че там има въздушна яма. От тогава над това място самолети не минават. От тогава мнозина го начират Българския Бермудски триъгълник.
Дупката, в която се допуска, че е хвърлена главата на Ботев
Преди няколко години абсурден текст излезе в българските медии. В него, Павлин Павлов споделя за странната му среща, състояла се през 1978 година с един възрастен човек от врачанското село Моравица. Селянинът му разказал по какъв начин няколко години след Освобождението при тях пристигнал някакъв човек и наел няколко от локалните поданици да хвърлят камъни в една дупка.
Сред тях бил и неговият дядо. Докато те хвърляли каменните парчета, „ поборникът”, както го наричал моравченинът, изпекъл едно мъжко шиле. Селяните показали любознание и се поинтересували какво има в дупката, та би трябвало да го затрупат, а мистериозният им шеф отвърнал: „ Фърляйте, фърляйте! Тук е срамът на България”.
Без повече да питат, те нахвърляли камъняците в отвора, изяли шилето и си взели удовлетворени парите за свършената работа. Повече в никакъв случай не видели по този начин наречения „ поборник”.
Авторът на материала отишъл с няколко души до указаното място и всички се заели да вадят камъните. Не след дълго попаднали на останките от главата на шилето. Открили и следи от разплескано върху скалните парчета олово, което показвало, че по тях е стреляно с оловни патрони. Разчистили дупката на дълбочина, доколкото могли, само че по този начин и не стигнали дъното й.
Павел Павлов споделя претърпяното с уредници и тогавашния шеф на Врачанския музей Иван Райкински, само че никой не демонстрира интерес към разказаното от него и даже категоризират думите му. Странна е в действителност тази податливост на музейните служащи да пренебрегват всичко, що поставя кол в смазаните колела на публично наложената историография – нещо, което следим и в голям брой други случаи.
Очевидно в тази ситуация става дума таман за съмнения, че костите на Христо Ботев лежат на дъното на упоменатата скална яма, затрупана с камъни. Как другояче да си разбираем, че години след Освобождението незнаен „ поборник” ще наема хора да я запълнят и ще прави курбан край нея.
Има и едно малко представено удостоверение на Ботевия въстаник Никола Нанов от село Руска Бела, разказано от брат му Вълко Нанов и записано от Христо Босев. Спомените на Нанов се съхраняват в Народната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий” в София и в тях четникът признава, че не е видял по какъв начин тъкмо е погубен Ботев, само че споделя: „ Другари отрязали главата му, с цел да не я носят турците на прът, взели облеклата и шапката му и ги хвърлили в една карстова дупка, която по-късно запушили с камъни, трева и тръни...”
Къде обаче е тази мистериозна дупка Повлов не разяснява. Знаят единствено няколко останали живи старци от с. Моравица. Интересното е, че моят татко, който е родом от това село, също е чувал за въпросната дупка от своя дядо.
Мостът край село Стояново – Чудото на Северозапада
Село Стояново е известно с стоманения си мост, издигнат през XIX век. Построяването на стоманения мост в местността Сопово край Стояново, на река Ботуня, има забавна история. Той е наименуван през 19 век Чудото на Северозападна България.
На това място е имало дървен мост, който постоянно е бил отнасян от буйните води на реката, по която работели 16 тепавици и още толкоз воденици. При първото посещаване на княз Фердинанд във Вършец през 1891 година каляската му засяда по средата на реката, тъй като мостът за следващ път бил отвеян. Тогавашният кмет Симо Господинов основава организация и с биволски впрягове изтеглят каляската от реката. Фердинанд изпраща благодарствено писмо до кмета и го награждава с медал. Ангажира инженери от италианска компания за построяването на Железния мост.
По време на мандата на кмета Георги Бояджиев (1992-1995г.) в общината се получава писмо от италианската компания, построила моста, че 100-годишната гаранция за неговата издръжливост изтича и мостът бе ремонтиран и заздравен.
В това картинно място са снимани и доста филми от които българският „ Паролата” и непознати продукции с присъединяване на известния артист Гойко Митич.
За местността има доста митове и предания, които описват за странни феномени по тези земи. Някои от тях изясняват, че дълбоките дупки в Сопово са били употребявани за леговища на самодивите, където те, също като мечките, спели зимен сън. Поверията гласят, че кръвта на самодивите била съвсем змийска, по тази причина когато станело студено, те не можели да се движат.
Местността Сопово и до ден сегашен не е изключително известно място, може би аргументите за това се крият в неговата сложна досегаемост, само че несъмнено е удивително красиво кътче, което си заслужава да посетите. Убедете се сами от фотосите по-долу.
Споделяме ви някои от най-странните местности в България, обгърнати в мистерии, тъй като имаме вяра, че е добре да запазим техните истории живи. Независимо дали са действителни или не!
Маркова кръчма - Българският Бермудски триъгълник
Останките от крепостта Маркова кръчма се намират на към 600 метра от прохода Траянови врата. По-често обаче се назовава цитадела " Траянови врата " поради името на местността, в която се намира. Тя датира от времето на Римската империя, като по това време се назовава Шипон (Stipon). Крепостта е проучена при разкопки през 1975.
Преди години около Маркова кръчма са минавали хората от селата Горно и Долно Вършило (община Септември, Област Пазарджик) на път за Костенец, Самоков и Ихтиман, където са продавали богатата си продукция от грозде и череши. Но тъкмо там, вечер като се стъмни, започвало да се чува някакво свистене. Постепенно в двете села потегля мълвата, че това са самодиви.
След разкопките през 75-та свистенето внезапно стопира. Предполага се, че се е получавало от завихряне на въздуха в един полуотворен тунел, който е бил запушен от другата си страна.
Самата околност има доста кървава история. Проходът е бил едно от дребното места, през които можело да се мине от Софийското поле към Горнотракийската равнина. Затова всички които са го владели са го бранели настървено, като се почне още от тракийското племе беси. След тях идват римляните и византийците. Дори се счита, че прохода " Траянови врата " е кръстен на император Траян. Винаги съм се чудел за какво се назовава " ТраяновИ врата ", а не " ТраяновА врата ", само че това е различен въпрос. Именно в този проход през 986 цар Самуил нанася тежка загуба на византийската войска. Тук за цели 7 години българите удържат османското настъпление.
Безбройните пълчища османлии най-сетне съумяват да завладяват българската цитадела с цената на необикновено доста починали. До тук стигат кръстоносците на Владислав Варненчик при първия му поход против турците. На идната година взема решение да мине през Северна България, добре знаейки какъв сложен за завладяване е този проход.
По време на османската империя проходът гъмжи от разбойници. Не оказват помощ нито разквартируваният тук турски армейски гарнизон, нито това, че българските села Клисура (вече изчезнало) и Ветрен са освободени от част от налозите към империята в подмяна на това да пазят прохода от бандитите. В последна сметка точно поради бандитизма този път се изоставя и през късното средновековие стартира да се употребява пътят през Момин проход, Костенец и Белово. Именно в прохода Траянови врата, турците са копали окопи и се готвели да дадат уверено стълкновение на освободителните съветски войски, само че заради настъпилата анархия и суматоха избягали към Пазарджик и предали тази стратегическа околност без пердах.
Местността има и друга специфичност. През 1969 година там пада дребен аероплан. Четири дни го търсят. Оказва се, че там има въздушна яма. От тогава над това място самолети не минават. От тогава мнозина го начират Българския Бермудски триъгълник.
Дупката, в която се допуска, че е хвърлена главата на Ботев
Преди няколко години абсурден текст излезе в българските медии. В него, Павлин Павлов споделя за странната му среща, състояла се през 1978 година с един възрастен човек от врачанското село Моравица. Селянинът му разказал по какъв начин няколко години след Освобождението при тях пристигнал някакъв човек и наел няколко от локалните поданици да хвърлят камъни в една дупка.
Сред тях бил и неговият дядо. Докато те хвърляли каменните парчета, „ поборникът”, както го наричал моравченинът, изпекъл едно мъжко шиле. Селяните показали любознание и се поинтересували какво има в дупката, та би трябвало да го затрупат, а мистериозният им шеф отвърнал: „ Фърляйте, фърляйте! Тук е срамът на България”.
Без повече да питат, те нахвърляли камъняците в отвора, изяли шилето и си взели удовлетворени парите за свършената работа. Повече в никакъв случай не видели по този начин наречения „ поборник”.
Авторът на материала отишъл с няколко души до указаното място и всички се заели да вадят камъните. Не след дълго попаднали на останките от главата на шилето. Открили и следи от разплескано върху скалните парчета олово, което показвало, че по тях е стреляно с оловни патрони. Разчистили дупката на дълбочина, доколкото могли, само че по този начин и не стигнали дъното й.
Павел Павлов споделя претърпяното с уредници и тогавашния шеф на Врачанския музей Иван Райкински, само че никой не демонстрира интерес към разказаното от него и даже категоризират думите му. Странна е в действителност тази податливост на музейните служащи да пренебрегват всичко, що поставя кол в смазаните колела на публично наложената историография – нещо, което следим и в голям брой други случаи.
Очевидно в тази ситуация става дума таман за съмнения, че костите на Христо Ботев лежат на дъното на упоменатата скална яма, затрупана с камъни. Как другояче да си разбираем, че години след Освобождението незнаен „ поборник” ще наема хора да я запълнят и ще прави курбан край нея.
Има и едно малко представено удостоверение на Ботевия въстаник Никола Нанов от село Руска Бела, разказано от брат му Вълко Нанов и записано от Христо Босев. Спомените на Нанов се съхраняват в Народната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий” в София и в тях четникът признава, че не е видял по какъв начин тъкмо е погубен Ботев, само че споделя: „ Другари отрязали главата му, с цел да не я носят турците на прът, взели облеклата и шапката му и ги хвърлили в една карстова дупка, която по-късно запушили с камъни, трева и тръни...”
Къде обаче е тази мистериозна дупка Повлов не разяснява. Знаят единствено няколко останали живи старци от с. Моравица. Интересното е, че моят татко, който е родом от това село, също е чувал за въпросната дупка от своя дядо.
Мостът край село Стояново – Чудото на Северозапада
Село Стояново е известно с стоманения си мост, издигнат през XIX век. Построяването на стоманения мост в местността Сопово край Стояново, на река Ботуня, има забавна история. Той е наименуван през 19 век Чудото на Северозападна България.
На това място е имало дървен мост, който постоянно е бил отнасян от буйните води на реката, по която работели 16 тепавици и още толкоз воденици. При първото посещаване на княз Фердинанд във Вършец през 1891 година каляската му засяда по средата на реката, тъй като мостът за следващ път бил отвеян. Тогавашният кмет Симо Господинов основава организация и с биволски впрягове изтеглят каляската от реката. Фердинанд изпраща благодарствено писмо до кмета и го награждава с медал. Ангажира инженери от италианска компания за построяването на Железния мост.
По време на мандата на кмета Георги Бояджиев (1992-1995г.) в общината се получава писмо от италианската компания, построила моста, че 100-годишната гаранция за неговата издръжливост изтича и мостът бе ремонтиран и заздравен.
В това картинно място са снимани и доста филми от които българският „ Паролата” и непознати продукции с присъединяване на известния артист Гойко Митич.
За местността има доста митове и предания, които описват за странни феномени по тези земи. Някои от тях изясняват, че дълбоките дупки в Сопово са били употребявани за леговища на самодивите, където те, също като мечките, спели зимен сън. Поверията гласят, че кръвта на самодивите била съвсем змийска, по тази причина когато станело студено, те не можели да се движат.
Местността Сопово и до ден сегашен не е изключително известно място, може би аргументите за това се крият в неговата сложна досегаемост, само че несъмнено е удивително красиво кътче, което си заслужава да посетите. Убедете се сами от фотосите по-долу.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ