10 популярни израза, произлизащи от древността
Изумително е, че някои от изразите, които използваме през днешния ден, датират отпреди 3000 години. Много от тях са пристигнали от Древна Гърция или Древен Рим – цивилизации, доминирали света по това време. Не малко изречения сме взели и от Библията – най-продаваната и най-разпространената книга в света.
Произходът на тези 10 постоянно употребявани израза се корени в забавни истории, които в този момент ще разгледаме, започвайки от легендата за вечен мъж с едно едва място.
1. Ахилесова пета
Когато приказваме за „ слабост “, знаем че се има поради някаква уязвимост. Тази уязвимост може да е физическа, прочувствена или психическа.
Изразът идва от древногръцката митология, по-точно от историята за Ахил. Всички сте гледали най-малко един филм за Троянската война и сте малко или доста осведомени с това име. Майката на Ахил го потопила в река Стикс като бебе и по този начин му дала нечовешка мощ и безсмъртност. Той се трансформирал във популярен първенец – най-хубавият войник на гърците през Троянската война. В един съдбовен ден обаче, стрела от лъка на принц Прис, съгласно легендата ръководена от самия господ Аполон, го поразила в петата и го умъртвила.
Но чакайте, нали трябваше да е вечен? Не тъкмо. Когато майка му го потопила в реката като бебе, тя го държала за едната пета, която не била окъпана в магическите води и останала единствената част от тялото на Ахил, която не е предпазена.
2. Лъжливото овчарче
Днес използваме тази фраза, когато приказваме за някой, който се оплаква без да има за какво или желае помощ, а не се нуждае от такава. Но кое е това овчарче? Идва от една легенда на Езоп.
Езоп бил някогашен гръцки плебей в края на 6-ти век пр.Хр. който написал (или събрал) стотици басни, познати общо като басните на Езоп. Една от тях споделя за младо овчарче, на което му било скучно да пази овцете по през целия ден.
Веднъж, с цел да внесе малко многообразие, овчарчето изтичало до селото, викайки „ Вълк! Вълк! “. Селяните побързали да се притекат на помощ и някои даже останали да пазят. Получило се! Момчето към този момент имало с кого да си приказва и повторило този номер няколко дни по-късно. Селяните още веднъж пристигнали и още веднъж не заварили вълк. Тогава, нещастието в действителност се случило – вълк излязъл от гората и нападнал овцете на момчето. То извикало селяните за трети път, само че на тях към този момент им било омръзнало от номерата му и не пристигнали.
Моралната поука от тази история съгласно Езоп е, че на лъжеца не му имат вяра, пък даже и да споделя истината.
