Конференция обсъжда правата на човека като задължителна дисциплина в правното образование
Изучаването на права на индивида е от основно значение и е извънредно време то да се вкара като наложителна форма на образование в правните факултети в страната.
Това бе единомислещият извод на участниците в почналата през днешния ден двудневна конференцията „ Обучение по права на индивида: сред теорията и практиката “, проведена от Министерството на правораздаването, взаимно с Нов български университет (НБУ) и Норвежкия център по правата на индивида към Университета в Осло.
Трите институции си партнират по план, финансиран от Норвежкия финансов механизъм и изпълняван от Дирекция „ Процесуално посланичество на Република България пред Европейския съд по правата на индивида “ към Министерство на правосъдието.Една от главните цели на плана е създаване на потенциала на българските университети за на практика насочено преподаване на дисциплината Права на индивида.
„ Защитата на правата и свободите на жителите и организациите е на първо място обвързване на страната. Европейският съд за отбрана правата на индивида (ЕСПЧ) и Съдът на Европейския съюз (СЕС)имат значима роля за това по какъв начин би трябвало да организираме нашето законодателство, административна и правосъдна процедура по този начин, че да дават отговор на всички правозащитни стандарти. Познаването на Конвенция за отбрана правата на индивида, както и на процедура на Европейски съд по правата на човека и Съд на Европейския съюз е гаранция, че ние по-добре ще прилагаме това законодателство, че ще бъдем по-добри адвокати и жители “, съобщи в изявлението си пред форума министърът на правораздаването Надежда Йорданова.
Тя добави, че за 30 години от присъединението на България към Съвета на Европа са направени значими промени в законодателството и практиката, свързани с осъществяване на решения на Европейски съд по правата на човека. „ Практиката през тези години обаче сподели, че този развой не е еднократно изпитание и би трябвало да продължи. Защото макар основаните гаранции против полицейското принуждение, през 2020 година то беше допустимо и също така не бе разследвано задоволително интензивно. Въпреки основаните по-добри гаранции за достъп до правораздаване и обективен развой, непрекъснато имаме проблем със забавеното правораздаване и неефективно следствие. И надлежно плащаме компенсации, а и това коства човешки ориси “, сподели Йорданова.
По думите й студентите по право би трябвало да схващат логиката и духа на всяка една от наредбите на Конвенцията, а актуалното образованието не им дава задоволително принадлежности с цел да схващат този комплициран интернационален документ.
„ Познаването на положителните правозащитни стандарти е основно, с цел да развиваме експерти от най-ранна младежка възраст. За да предизвикаме въображението и вдъхновението на младежите, в Министерство на правораздаването в границите на 30- годишнината от присъединението ни към Съвета на Европа приготвяме съревнование за есе в региона на правата на индивида “, разгласи министърът на правораздаването. В идващите дни ще бъдат оповестени тематиката и изискванията на състезанието, като задачата е да се насърчат да се включат колкото се може повече младежи.
Ръководителят на департамент „ Право “ в Нов български университет проф. Веселин Вучков също подчертава върху нуждата от правенето на стратегия за въвеждането на дисциплинираност за отбрана на фундаментални човешки права в магистратурата по „ Право “.
Той дефинира като значимо достижение направените от Министерството на правораздаването и влезнали в действие тази седмица промени в Закона за правосъдната власт и Наказателно-процесуалния кодекс за закриването на профилираните съдилища и прокуратури.
Проф. доктор Гентиан Зибери от Норвежкия център по правата на индивида към Университета в Осло показа разбор на съществуващите образователни стратегии и на успеваемостта на преподаването на правата на индивида в българските университети, съгласно който е необходимо да се включи, като наложителен предмет, тематиката за правата на индивида.
Заместник-министърът на правораздаването доктор Борислав Ганчев цитира статистика на делата на Европейски съд по правата на човека против България за 30-гидишния интервал от одобрение на Конвенцията за отбрана правата на индивида, като уточни, че от 1524 решения на Съда 744 са неоправдателните. Страната ни сполучливо е изпълнила 628 решенияи избрания, както по отношение на жалбоподателя, по този начин и с предприемане на генерални ограничения за попречване на бъдещи нарушавания, нокъм момента към момента към 170 решения на Европейски съд по правата на човека са в развой на осъществяване.
„ Усилено работим по правене на законодателни промени, свързани с решения на Съда, които стоят неизпълнени повече от 13 години “, сподели Ганчев. За образец той даде групата решения на ЕСПЧ„ Колеви “, „ С.З. “ и „ Великова “ против България, в които влизат над 50 каузи на Съда, отнасящи се до ефикасен механизъм за следствие на основния прокурор, дейно следствие и отбрана на фундаментални права на българските жители “, сподели Ганчев. Той добави, че Министерството на правораздаването има упоритост да създаде съвременна нормативна уредба, която да отговори на публичните връзки в XXI век. В момента се работи по правене на план на изменение на нормативната уредба за единните държавни условия за придобиване на висше обучение по компетентност „ Право “ и професионална подготовка „ Юрист “. Във връзка с това министерството провежда полемика със студенти от разнообразни факултети на ВУЗ-овете у нас. Проведе и анкета, в която присъединяване взеха над 1800 студенти.
Резултатите от анкетата демонстрират, че Защита на правата на индивида е сложена на челно място измежду дисциплините, за които има нужда от по-задълбочено образование, наред с Право на Европейски Съюз, Гражданско право, Граждански развой и Наказателно право.
Обучението по права на индивида би трябвало да бъде включено в системата за професионално образование на магистрати, юристи и други юридически специалности. И в случай че за професионалната общественост това се прави посредством стратегиите на Националния институт по правораздаването, адвокатското учебно заведение „ Кръстьо Цончев “ и стратегия HELP, то академичното преподаване изостава от тези начинания, съобщи Милена Коцева, шеф на дирекция „ Процесуално посланичество на Република България пред Европейския съд по правата на индивида “. Тя напомни, че редица документи на Съвета на Европа и заявления на конференции на високо ниво съдържат рекомендации по отношение на усилване на образованието на юристите по права на индивида и акцентират нуждата от показване на целево университетско обучение и професионално образование.
Това бе единомислещият извод на участниците в почналата през днешния ден двудневна конференцията „ Обучение по права на индивида: сред теорията и практиката “, проведена от Министерството на правораздаването, взаимно с Нов български университет (НБУ) и Норвежкия център по правата на индивида към Университета в Осло.
Трите институции си партнират по план, финансиран от Норвежкия финансов механизъм и изпълняван от Дирекция „ Процесуално посланичество на Република България пред Европейския съд по правата на индивида “ към Министерство на правосъдието.Една от главните цели на плана е създаване на потенциала на българските университети за на практика насочено преподаване на дисциплината Права на индивида.
„ Защитата на правата и свободите на жителите и организациите е на първо място обвързване на страната. Европейският съд за отбрана правата на индивида (ЕСПЧ) и Съдът на Европейския съюз (СЕС)имат значима роля за това по какъв начин би трябвало да организираме нашето законодателство, административна и правосъдна процедура по този начин, че да дават отговор на всички правозащитни стандарти. Познаването на Конвенция за отбрана правата на индивида, както и на процедура на Европейски съд по правата на човека и Съд на Европейския съюз е гаранция, че ние по-добре ще прилагаме това законодателство, че ще бъдем по-добри адвокати и жители “, съобщи в изявлението си пред форума министърът на правораздаването Надежда Йорданова.
Тя добави, че за 30 години от присъединението на България към Съвета на Европа са направени значими промени в законодателството и практиката, свързани с осъществяване на решения на Европейски съд по правата на човека. „ Практиката през тези години обаче сподели, че този развой не е еднократно изпитание и би трябвало да продължи. Защото макар основаните гаранции против полицейското принуждение, през 2020 година то беше допустимо и също така не бе разследвано задоволително интензивно. Въпреки основаните по-добри гаранции за достъп до правораздаване и обективен развой, непрекъснато имаме проблем със забавеното правораздаване и неефективно следствие. И надлежно плащаме компенсации, а и това коства човешки ориси “, сподели Йорданова.
По думите й студентите по право би трябвало да схващат логиката и духа на всяка една от наредбите на Конвенцията, а актуалното образованието не им дава задоволително принадлежности с цел да схващат този комплициран интернационален документ.
„ Познаването на положителните правозащитни стандарти е основно, с цел да развиваме експерти от най-ранна младежка възраст. За да предизвикаме въображението и вдъхновението на младежите, в Министерство на правораздаването в границите на 30- годишнината от присъединението ни към Съвета на Европа приготвяме съревнование за есе в региона на правата на индивида “, разгласи министърът на правораздаването. В идващите дни ще бъдат оповестени тематиката и изискванията на състезанието, като задачата е да се насърчат да се включат колкото се може повече младежи.
Ръководителят на департамент „ Право “ в Нов български университет проф. Веселин Вучков също подчертава върху нуждата от правенето на стратегия за въвеждането на дисциплинираност за отбрана на фундаментални човешки права в магистратурата по „ Право “.
Той дефинира като значимо достижение направените от Министерството на правораздаването и влезнали в действие тази седмица промени в Закона за правосъдната власт и Наказателно-процесуалния кодекс за закриването на профилираните съдилища и прокуратури.
Проф. доктор Гентиан Зибери от Норвежкия център по правата на индивида към Университета в Осло показа разбор на съществуващите образователни стратегии и на успеваемостта на преподаването на правата на индивида в българските университети, съгласно който е необходимо да се включи, като наложителен предмет, тематиката за правата на индивида.
Заместник-министърът на правораздаването доктор Борислав Ганчев цитира статистика на делата на Европейски съд по правата на човека против България за 30-гидишния интервал от одобрение на Конвенцията за отбрана правата на индивида, като уточни, че от 1524 решения на Съда 744 са неоправдателните. Страната ни сполучливо е изпълнила 628 решенияи избрания, както по отношение на жалбоподателя, по този начин и с предприемане на генерални ограничения за попречване на бъдещи нарушавания, нокъм момента към момента към 170 решения на Европейски съд по правата на човека са в развой на осъществяване.
„ Усилено работим по правене на законодателни промени, свързани с решения на Съда, които стоят неизпълнени повече от 13 години “, сподели Ганчев. За образец той даде групата решения на ЕСПЧ„ Колеви “, „ С.З. “ и „ Великова “ против България, в които влизат над 50 каузи на Съда, отнасящи се до ефикасен механизъм за следствие на основния прокурор, дейно следствие и отбрана на фундаментални права на българските жители “, сподели Ганчев. Той добави, че Министерството на правораздаването има упоритост да създаде съвременна нормативна уредба, която да отговори на публичните връзки в XXI век. В момента се работи по правене на план на изменение на нормативната уредба за единните държавни условия за придобиване на висше обучение по компетентност „ Право “ и професионална подготовка „ Юрист “. Във връзка с това министерството провежда полемика със студенти от разнообразни факултети на ВУЗ-овете у нас. Проведе и анкета, в която присъединяване взеха над 1800 студенти.
Резултатите от анкетата демонстрират, че Защита на правата на индивида е сложена на челно място измежду дисциплините, за които има нужда от по-задълбочено образование, наред с Право на Европейски Съюз, Гражданско право, Граждански развой и Наказателно право.
Обучението по права на индивида би трябвало да бъде включено в системата за професионално образование на магистрати, юристи и други юридически специалности. И в случай че за професионалната общественост това се прави посредством стратегиите на Националния институт по правораздаването, адвокатското учебно заведение „ Кръстьо Цончев “ и стратегия HELP, то академичното преподаване изостава от тези начинания, съобщи Милена Коцева, шеф на дирекция „ Процесуално посланичество на Република България пред Европейския съд по правата на индивида “. Тя напомни, че редица документи на Съвета на Европа и заявления на конференции на високо ниво съдържат рекомендации по отношение на усилване на образованието на юристите по права на индивида и акцентират нуждата от показване на целево университетско обучение и професионално образование.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ